Решение № 8819 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10472/2017 г.

Решение № 8819 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10472/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена против решение № 1255 от 06.07.2017 г., постановено по адм. дело № 543/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което по жалба на С. Е. П. е отменена издадена от касатора заповед № 346/22.02.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и за прекратяване на служебното правоотношение на това основание. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претедира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. П. оспорва жалбата, като подробни съображения излага в писмения отговор. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е правилно изяснена от съда и решението му е постановено след подробен анализ на доказателствата и е основано на установените от тях факти и обстоятелства. Съдържанието на оспорената заповед потвърждава изцяло верността на направените от административния съд фактически констатации, а именно, че в нарушение на императивното изискване по чл. 97, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл) тя не съдържа описание на извършеното от наказания служител нарушение. Видно е, че като фактическо основание за издаване на административния акт е посочено, че във връзка с проведена под ръководството на Специализираната прокуратура операция на Митнически пункт Л. на 02.11.2016 г., при която в медиите е изнесена информация за задържани митнически служители, е образувано досъдебно производство, по което като обвиняеми в извършването на престъпление, квалифицирано като такова по чл. 321, ал. 2 от НК са привлечени 15 служители от М. Б., между които е и П., който е заемал длъжността "старши митнически инспектор". Посочено е още, че на същия е взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 3000 лева и са отразени данните от постановлението за привличането му като обвиняем (в периода от м. септември 2015 до м. ноември 2016 г. П. е участвал в организирана престъпна група с още 13 митнически служители с користна цел да вършат в страната престъпления по чл. 301 и чл. 302 от НК). Въз основа на това е прието, че този служител е нарушил конкретни разпоредби на Кодекса за поведение на митническия служител, Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и на задължения по длъжностната характеристика. Същите обстоятелства са изложени и в материалите, отразяващи работата на дисциплинарния съвет. Установява се, че по същество дисциплинарното наказание на служителя е наложено за това, че е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление (участие в организирана престъпна група), преди образуваното наказателно производство да е приключило с влязла в сила присъда. Както обосновано е приел съдът, това е грубо нарушение на презумпцията за невиновност, прогласена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Р. Б. и в чл. 16 от Наказателно-процесуалния кодекс. До приключване на наказателното производство с влязла в сила присъда визираните по-горе обстоятелства, както и широкият обществен отзвук вследствие на медийното им отразяване, не съставляват нарушение на правилата на етичния кодекс и не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на служебните задължения. Безспорно е, че дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната, но в хода на настоящето дисциплинарно производство не е извършено самостоятелно разследване на поведението на служителя и в заповедта не са посочени конкретните фактически действия или бездействия, с които според дисциплинарнонаказващия орган той е нарушил цитираните в нея нормативни разпоредби и текстове от длъжностната характеристика. Поради изложеното обосновано административният съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, и правилно я е отменил. Не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на съдебното решение и като валидно и допустимо то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,