Решение № 2504 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5803/2013 г.

Решение № 2504 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5803/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба от Живко Хинев Желев, чрез процесуален представител, срещу решение № 6995 от 15.12.2012 г., постановено по адм. дело № 5207/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № з-585 от 16.05.2012 г. на главния директор на Главна дирекция "Охрана" (ГДО), с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на Желев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на сътрудник по охраната I степен в Областна дирекция "Охрана"-Варна към ГДО, считано от датата на връчване на заповедта. В касационната жалба е посочено, че решението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е прието, че е без значение фактът дали извършеното деяние представлява престъпление или административно нарушение. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът - главният директор на ГДО, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Дисциплинарното производство срещу Желев е започнало със заповед № з-452/23.04.2012 г. на главния директор на ГДО, с която е назначен и дисциплинарно-разследващ орган (ДРО). В заповедта е посочено, че дисциплинарното производство се образува във връзка с постъпила докладна записка № 4685/23.04.2012 г. от изпълняващ длъжността директор на Областна дирекция "Охрана" - Варна, за извършено нарушение от Желев. В обобщена справка с вх. № ОД-1323/03.05.2012 г. и становище с рег. № ОД-1391/9.05.2012 г. дисциплинарно-разследващият орган (ДРО) е изложил резултатите от извършената проверка като е установил, че на 21.04.2012 г. наказаният е причинил пътно-транспортно произшествие след употреба на алкохол, за което е образувано досъдебно производство. В заключението си комисията е посочила, че Желев е нарушил чл. 30 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към Министерството на правосъдието (Етичен кодекс), с което е уронил престижа на службата. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № з-585/16.05.2012 г. за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение на Желев на основание чл. 224, ал. 2, т. 4; чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. С процесното решение АССГ, след извършена проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК е приел, че обжалваният пред него административен акт е постановен от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразно материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата на Желев. Този извод е обоснован с установения, въз основа на представените по делото доказателства, съдържащи се в административната преписка факт, че извършеното от наказания нарушение на служебната дисциплина е установено по безспорен начин, за което той е представил подробни обяснения. АССГ е посочил, че съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Съдът е приел, че с извършеното нарушение Желев е уронил престижа на службата и авторитетът й пред обществото, което е нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и поради това е отхвърлил жалбата му. Така постановеното решение е правилно. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административнопроизводствените правила - по отношение на касатора е проведено производство без накърняване на процесуалните му права и правото на защита. Административният орган е извършил правилна правна квалификация на установените обстоятелства и по отношение на доказаните в хода на дисциплинарното производство факти е приложил съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. Неоснователно е твърдението на касатора, че заповедта е немотивирана, тъй като в нея е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта е 1.32 на хиляда, а след извършено химическо изследване от лекар при МБАЛ "Св. Анна" - Варна е установено, че алкохолът е 1.02 %. Както правилно е посочил АССГ точната концентрация на алкохол в кръвта е от значение за определяне на това дали извършеното деяние представлява престъпление или административно нарушение и е без значение за дисциплинарната отговорност на служителя. Освен това законосъобразността на оспорената заповед се преценява към момента на издаването й, като органът е длъжен да ангажира доказателства за наличието на фактическите основания и законовите изисквания за издаване на акта към този момент (чл. 142, ал. 1 и чл. 170, ал. 1 от АПК). В този смисъл без значение за правилността на акта са констатациите, направени по-късно по образуваното наказателно производство. Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Установяването на обстоятелства в административното производство става с допустими доказателствени средства по чл. 39, ал. 1 от АПК, поради което един и същ факт може да е относим, както за административното производство, така и за наказателното производство, стига да е установен обаче по съответните правила на АПК или НПК. Липсата на основание за реализиране на наказателна отговорност не означава автоматично отпадане на основание за дисциплинарна отговорност, защото причините, поради които може да не се стигне до ангажиране на наказателната отговорност могат да бъдат различни. Това не означава, че деянието престава да бъде укоримо от гледна точка на морала. В случая с доказателствени средства на АПК е установено извършването на деяние, което представлява нарушение на етични правила за поведение. Всяко от допуснатите нарушения е самостоятелно основание за налагане на най-тежката дисциплинарна санкция, въпреки че извършеното може да не обоснова възникване на друг вид отговорност. За да се квалифицира определено поведение като нарушение по смисъла на посочените текстове от ЗМВР и ППЗМВР, е необходимо дисциплинарно наказващият орган да посочи какво точно нарушение на етичните правила, формулирани в кодекса, е допуснал съответния служител. В случая това е направено от главния директор на ГДО в обжалваната негова заповед, като е посочено, че Желев е нарушил чл. 30 от Етичния кодекс, който гласи, че служителят не трябва да управлява моторно превозно средство в нетрезво състояние или под въздействието на упойващи вещества или медикаменти. Извършването на определено действие от служител от ГДО следва да бъде приведено в съответствие с определена абстрактна норма от кодекса, съобразно неговото въздействие върху обществото и отрицателното му влияние върху престижа на институцията. В тази връзка административният орган е обсъдил поведението на касатора и отражението му върху обществото и институцията. Неоснователно е твърдението на касатора, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е лишена от мотиви. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС (в сила и към настоящия момент) мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от него в друг документ от преписката. В случая е налице препращане към обобщена справка с вх. № 5247/на които е предложено на административния орган да наложи дисциплинарното наказание. Съгласно чл. 230, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изготвените справка и становище, както и събраните доказателства представляват хронология на действията, които доказват по безспорен начин конкретни действия от страна на Желев в разрез със служебните му задължения и морала, поради което като правилно решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на ГДО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото същото се явява основателно и такова възнаграждение се дължи на основание чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 150 (сто и петдесет) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение