Решение № 12502 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8250/2017 г.

Решение № 12502 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8250/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. Бургас против решение № 951/31.05.2017 г. на административен съд Бургас по адм. дело № 766/2017 г. С него се отменя заповед за налагане на санкции № РД-25-351/2.03.2017 г. на директора на РЗОК Бургас, с която на "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ДЕВА МАРИЯ" ЕООД на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗО и чл. 270 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК са наложени общо 13 броя санкции "финансова неустойка", от които 7 по 200 лева и 6 в размер по 300 лева или общ размер 3200 лева. Поддържат се доводи в жалбата за неправилност на решението, вследствие касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК с искане за отмяната му. Съображенията са по съществото на спора относно законосъобразността на административния акт с оглед констатациите на контролния орган и във връзка с констатираното нарушение на административнопроизводствените правила, дало основание на съда да отмени заповедта поради неспазване на процедурата - произнасяне от арбитражна комисия. Поддържа, че невъзможността за съставянето на комисията е по причини извън волята на органа и не следва непроизнасянето да има неблагоприятни последици за издадената заповед само на това основание. Ответникът, "УМБАЛ Дева Мария" ЕООД не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на представляващия дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкции. Възраженията са по констатациите за нарушения с искане за отмяна на акта като незаконосъобразен. Съдът е разгледал жалбата, която приел за основателна по съображенията, че по възраженията по чл. 74, ал. 4 ЗЗО не е имало произнасяне от арбитражна комисия което е задължително в административното производство. Причините, поради които такава комисия не е могла да бъде сформирана приел за неотносими към преценката за законосъобразност и отменил заповедта поради нарушение на административнопроизводствените правила без да разглежда спора по същество за приложението на материалния закон по констатациите за нарушения. Така постановеното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗО предвижда, че когато лице оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7 дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 2 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Съставът на тази комисия се урежда с чл. 75, ал. 2, ал. 3, 4, 5 и 6 ЗЗО. Последиците от действията на арбитражната комисия са уредени в чл. 76 ЗЗО. Задължение на директора на РЗОК е да организира създаването на арбитражна комисия и тя действа в съответствие с разпоредбите на НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Така цитирана нормативната уредба задължава директора на РЗОК да организира работата на арбитражна комисия, чиято дейност е задължителна част от административната процедура по констатиране на нарушения и налагане на санкции, когато има възражения по констатациите на контролните органи. Не са посочени законови основания за изключване на този спомагателен орган от процедурата или незачитане на неговото решение, поради което са неоснователни доводите на административния орган, че този орган не е могъл да бъде създаден по независещи от него причини, още по малко са основателни такива доводи, отнесени към законосъобразността на обжалвания административния акт. Налице е императивна нормативна уредба и нарушенията на процедурата са на формално извършване, без да е необходимо да се установява дали нарушението на процедурата се е отразило на констатациите в проверката или на квалификацията на нарушенията. По тези съображения не може да се извърши цялостен контрол за законосъобразност на обжалвания акт, поради нередовна административна процедура по издаването му, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, ВАС шесто отделение