Решение № 34 от 14.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 2162/2013 г.

Решение № 34 от 14.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 2162/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Иван Недев Осъденият Г. Г. Ц. иска с жалба, вх. № 2233/23.IХ.2013 г. по реда на възобновяване на наказателните дела - чл. 423, ал. 1 от НПК, да се отмени влязлото в сила протоколно определение от 4.ХI.2011 г. по нчд 6857/2011 г. на РС-София и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. В по-късна жалба, вх. № 2676/12.ХI.2013 г. насочва недоволството си и към въззивно решение № 496/10.IV.2012 г. по внчд 6277/2011 г. на ГС-София с доводи за нарушение на чл. 2, ал. 2 от НК, като съображенията му се отнасят до недоказаност на престъпна дейност. В съдебно заседание защитникът навежда и основанието за явна несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът е на становище, че искането е неоснователно и следва да остане без уважение. Осъденият и защитата му поддържат искането. След преценка на доводите в искането, становището на прокурора и проверка на материалите по делото, ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: Първото искане на осъдения е като задочно осъден, но въпреки това сочи за допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1 от НПК - нарушен е чл. 2, ал. 2 от НК, което вече е единственото основание по втората "жалба". Независимо, че делото за определяне на общо наказание за 29-те осъждания е образувано по молба на осъдения Г. Г. Ц. първоинстанционното определение от 4.ХI.2011 г. по нчд 6857/2011 г. на РС-София е постановено в задочно производство - след щателно издирване осъденият не е намерен нито на адреса в молбата, нито на постоянния му и делото е разгледано и определението постановено в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК. По въззивен протест от прокурора против определението в частта за формираната под пореден № 3 съвкупност на престъпленията по нохд № 2010/2002 г. на РС-Варна, нохд № 2709/2009 г., нохд № 2596/2002 г., нохд № 2566/2002 г., нохд № 3351/2002 г., нохд № 672/2001 г., нохд № 3867/2002 г., нохд № 4486/2002 г., нохд № 3867/2002 г., нохд 4486/86/2002 г., нохд 2520/2002 г., нохд № 810/2002 г., нохд 3471/2003 г., нохд № 1259/2005 г., нохд № 560/2008 г., нохд № 560/2008 г., нохд 7014/2010 г., всички на РС-Варна, нохд № 12/2007 г. на Военен съд-Варна, нохд № 314/2002 г. на РС-Бургас и нохд 437/2010 г. на РС-София с доводи за нарушение на закона - § 90 от ПРЗИДНК (ДВ 92/2002 г.) е образувано внчд № 6277/2011 г. на Градски съд-София. С решението по него първоинстанционното определение е изменено в необжалвана част и без съответната жалба - за наказването на съвкупността с пореден № 1, като е отменено приложението на чл. 24 от НК. Протестът е приет за неоснователен с оглед чл. 2, ал. 2 от НК. Изменението на закона, който позволява в съвкупността да се включват и престъпления извършени при опасен рецидив изключва наказанието за това престъпление да се търпи самостоятелно, каквато беше разпоредбата на § 90 от ПРЗИДНК. Искането за възобновяване на основание чл. 423, ал. 1 от НПК е неоснователно - Ц. се е укрил, както е посочил в молбата си до Градски съд-София, вх. № 96792/27.08.2013 г. пребивавал в Гърция, но за това не е уведомил съда. Неоснователно е и искането на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Съвкупностите от престъпления, за които е осъден са формирани при най-благоприятно за осъдения съчетание и с прилагане на чл. 2, ал. 2 от НК за наказването по нохд 2010/2002 г. на РС-Варна. Всички изтърпени наказания са приспаднати с правилното прилагане на чл. 25, ал. 2 от НК. Невярно е твърдението на осъдения, че изтърпяното наказание по присъдата по нохд 2787/2000 г. на РС-Варна не е приспаднато - изрично в т. см. е определението на СРС, пункт осми за втората съвкупност. Доводите за явна несправедливост на наказанието са несъстоятелни, след като няма нарушение на закона - чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от НК, признато от защитника в настоящето производство. В него нямат място и оплакванията на осъдения за недоказаност на престъпна дейност. По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 354, ал. 1 от НПК ВКС, I-во