Решение № 143 от 21.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 509/2018 г.

Решение № 143 от 21.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 509/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Валя Рушанова Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХIII от НПК. Образувано е по искане на осъдения Х. Л. Б. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 6512/2016 г. по описа на РС - Варна поради неучастието му в съдебното производство. В искането осъденият посочва, че е разбрал за влязлата в сила присъда при завръщането си на територията на Република България през м. 04.2018 г. Твърди се, че разглеждането на делото в негово отсъствие е в нарушение на процедурата по чл. 254, ал. 4 и ал. 2 (отм.), тъй като не е знаел за воденото срещу него наказателно производство. Моли производството да бъде възобновено, постановеният по него съдебен акт да бъде отменен, а делото - върнато за ново разглеждане с оглед предоставяне на възможност за лично участие в процеса. В съдебно заседание пред ВКС защитникът и осъденият поддържат направеното искане за възобновяване на наказателното производство. Защитникът изтъква съображения, че присъдата е постановена и в нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, доколкото случаят е бил "маловажен". Прокурорът от ВКП намира искането по чл. 423, ал. 1 от НПК за неоснователно и изразява становище, че същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като осъденият Б. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, същият е бил привлечен на досъдебното производство като обвиняем лично, а впоследствие се е поставил сам в невъзможност да бъде редовно призоваван в съдебна фаза. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от осъдения в шестмесечния срок от узнаване за влязлата в сила присъда. За дата на узнаване от осъдения Б. на постановената спрямо него присъда следва да се приеме тази на задържането му на "Аерогара"-София и привеждането му в Затвора - Варна на 16.03.2018 г. от служители на ОД "Охрана"- Варна за изпълнение на наказанието лишаване от свобода по нохд № 702/2016 г. на ОС-Варна, приведено в изпълнение на осн чл. 68, ал. 1 от НК с присъдата по нохд № 6512/2016 г. на РС-Варна. Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно, поради следните съображения: Осъденият Х. Л. Б. е бил предаден на съд за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, като по внесения обвинителен акт е образувано нохд № 6512/16 г. по описа на Районен съд - Варна. Досъдебното производство е проведено с личното участие на осъдения. С постановление от 08.12.2016 г. Б. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, на същата дата е проведен и разпит в качеството му на обвиняем, като в протокола е отразен отказа му да дава обяснения. С постановление от същата дата са му предявени материалите по разследването. При извършването на действията с участието на осъдения спрямо него е взета мярка за неотклонение " Подписка", а той самият е посочил като единствен адрес за призоваване - [населено място], [улица], [ет. ], [ап. ]. След образуване на съдебното производство по нохд № 6512/2016 г. на Районен съд - Варна, съдията - докладчик с разпореждане от 21.12.2016 г. разпоредил да се връчи препис от обвинителния акт на подсъдимия, както и да бъде призован за датата на съдебното заседание на 24.02.2017 г. от 16,00ч. Спазил и задължението си по чл. 254 от НПК /отм. ДВ бр. 63/2017 г./ да разясни в призовката за съдебното заседание на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и решено при условията на чл. 269 от НПК - в негово отсъствие. На 04.01.2017 г. осъденият получил лично призовката си за насроченото съдебно заседание. В нея било отбелязано и разяснението по чл. 254, ал. 4 от НПК (отм.), че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. В съдебно заседание на 24.02.2017 г. по нохд № 6512/2016 г. на РС-Варна, редовно призованият подсъдим Х. Б. не се явил, без да посочи каквито и да било причини за това. Неявяването му се явило предпоставка за отлагане на делото, а съдът го обявил за общодържавно издирване, изменил мярката му за неотклонение от "Подписка" в "Задържане под стража" и изискал справки от ГД"Изпълнение на наказанията", НСлСл, ОД на МВР-Варна относно задграничните пътувания на подсъдимия, както и справки от мобилните оператори в Република България, с цел установяване на неговото местонахождение. Действията на съда за осигуряване възможност на подсъдимия Х. Б. да участва в процеса не дали резултат - установено било, че осъденият не изтърпява наказание лишаване от свобода и не се задържа в затворите на страната на друго основание; че не се намира в арестите на страната; че по информация от баща му, че е заминал за Великобритания с цел работа, като липсвала информация за датата на завръщането му. В съдебно заседание на 10.05.2017 г. по нохд № 6512/16 г. съдът отново не дал ход на делото, като повторно изискал актуална информация от съответните служби и институции, за да се снабди с информация относно местонахождението на подсъдимия. Усилията отново не дали резултат, а данните за това, че липсват данни за пътувания зад граница, както и че осъдения не се намира в затворите и арестите на страната се потвърдили. Изпратената призовка на домашния адрес била върната в цялост с отбелязване от длъжностното лице, че по сведение на дядото на осъдения, той е в чужбина от 1 г. и липсва връзка с него. В съдебно заседание на 09.06.2017 г. съдът дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "в" от НПК, като делото било разгледано и решено в отсъствие на подсъдимия. Производството протекло в присъствието на назначения служебен защитник на отсъстващия подсъдим. То приключило с постановяване на присъда № 275/27.09.2017 г., с която подсъдимия Х. Л. Б. е признат за виновен по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лева. С присъдата, на осн. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на 2/две/ години, наложено с определение за одобряване на споразумение по нохд № 702/2016 г. по описа на Окръжен съд- Варна. Така постановената присъда не е била предмет на проверка по реда на инстанционния контрол и е влязла в законна сила на 13.10.2017 г. При така посоченото развитие на наказателното производство и процесуално поведение на осъдения, може да се заключи, че осъденият е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, още от досъдебната фаза на процеса, която е проведена изцяло в негово присъствие. Изложените фактически обстоятелства във връзка с процесуалното развитие на делото водят до извода, че осъденият Б. се е отклонил от известния по делото адрес, без да уведоми за това съда и без да посочи друг за неговото призоваване, въпреки че е бил наясно за наличието на висящ и неприключил наказателен процес. Съдът е проявил необходимата процесуална активност във връзка с осигуряване на участието на осъдения Б. в производството, като след съответната констатация, обоснована на получената информация, че същият не е намерен на посочения от него адрес и се намира на неизвестен такъв, е провел надлежно и законосъобразно съдебно производство, финализирано с атакувания съдебен акт. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното производство. Необходимо условие за уважаване искане на това основание е осъденият да не е бил запознат с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение и в този смисъл - да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство. От друга страна неучастието му в производството следва да се дължи не на негово недобросъвестно процесуално поведение, а на проявена от страна на съда и органите на досъдебното производство пасивност във връзка с осигуряването на реални гаранция за реализиране на правото му за лично участие в процеса. В настоящия казус осъденият е участвал в досъдебната фаза на наказателния процес, лично е бил уведомен за първото по делото съдебно заседание, като са му били разяснени последиците на неявяването му в съдебно производство и в частност-възможността то да се разгледа в негово отсъствие. Същевременно, осъденият е бил запознат не само с обвинението срещу себе си, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняем. Процедурата по чл. 254, ал. 4 /отм./ от НПК е била надлежно реализирана. С укриването си, осъденият сам се е лишил от възможността надлежно да упражни правото си на лично участие в производството, тъй като се е отклонил от известния адрес за призоваване, като липсват каквито и да са било данни да е уведомил съда относно промяната на местопребиваването си. В заключение - неучастието на подсъдимия в процеса е негов личен процесуален избор, поради което той не може да черпи права в своя полза, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. С оглед на това, не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК, поради което искането на осъдения Х. Л. Б. за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. В искането за възобновяване се заявява също, че постановената присъда е резултат на съществени процесуални нарушения, а в съдебно заседание защитата пледира, че с нея е нарушен и материалния закон- оплаквания, които са относими към основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от НПК компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на наведените оплаквания е съответния апелативен съд, а именно Апелативен съд- Варна, на който делото следва да се изпрати. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,