Решение № 2530 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9088/2011 г.

Решение № 2530 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9088/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от началника на митница Варна и началника на митнически пункт "Пристанище Варна", срещу решение № 1282/28.05.2011 г. по адм. дело № 3389/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено решение към ЕАД № 2005/7 -2671/27122005 от 10.08.2010 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Варна", в частта, потвърдена с решение № 47 - 774/21.09.2010 г. на началника на митница Варна, относно дължими митни сборове и държавни вземания: мито - 37,79 лв., акциз - 405,01 лв. и ДДС - 101, 68 лв. Касаторите поддържат в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения и необосновано, искат отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу решението на митническия орган. Ответникът по жалбата - "Моникс Марин Сервиз" ООД, гр. Варна, взима чрез процесуален представител писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни. За да постанови обжалваното решение, АС е посочил, че в обжалвания индивидуален административен акт липсват фактически основания за формирания краен извод за наличие на отклонение от митнически режим по процесната ЕАД, а също и в съпътстващите документи, създадени преди издаване на решенията, поради което е налице съществено нарушение на процесуалните правила - липса на мотиви в индивидуалния административен акт. Това процесуално нарушение не може да бъде санирано в хода на съдебното производство, тъй като определянето на митническо задължение е предоставено изключително в правомощията на митническите органи, поради което не е налице хипотезата на чл. 173, ал. 1 от ГПК. Отделно от това съдът е обсъдил и доказателствата и доказателствените средства по делото и е приел, че липсва достоверност на данните по регистър "Облекчено деклариране при износ", тъй като същият не се води систематично - липсва част от изискуемата информация, тъй като в нито едно от представените копия не са попълнени данни за предшестващ документ и данни за митническия служител. Съдът е изложил и алтернативни мотиви, че дори и да се приеме, че стоките по процесната митническа декларация, които не са получили допустимо митническо направление според митническите органи са 30 кутии цигари Давидоф, 30 кутии цигари Ракел, 40 кутии цигари Средец и 20 кутии цигари Суперкинг, то не са налице доказателства за липсата на тези стоки към м. 12.2009 г. в митническия склад на жалбоподателя. Този извод противоречи на съдържанието на констативни протоколи № 420 - ОМАК/21.12.2009 г. т. 3 и 4, описващи наличието на 806 кутии цигари Давидоф в митническия склад на дружеството, констативен протокол № 422 - ОМАК/22.12.2009 г. т. 155, 156 и 157 описващи общо 115 броя кутии цигари Средец и констативен протокол № 440 - ОМАК/ 29.12. 2009 г., в който изрично е вписано, че наличните количества тютюневи изделия съответстват на вписаните наличности в складовия дневник, с изключение на посочените в протокола броя кутии различни марки цигари. Действително в първоначалния административен акт и съпътстващите го документи липсва каквато и да било индивидуализация на кутиите цигари по марки, за които митническият орган приема, че са поставени под режим "митническо складиране" и не са получили митническо направление. Същите са посочени като 210 кутии по 20 къса, а видно от процесния ЕАД с него са внесени множество видове цигари. В решението на началник митнически пункт се съдържа позоваване на трите обсъдени от съда констативни протокола и на данните по митническата електронна система "БИМИС". В потвърждаващото го частично решение на горестоящия административен орган, цигарите са индивидуализирани като 30 кутии цигари Давидоф, 30 кутии цигари Ракел, 40 кутии цигари Средец и 20 кутии цигари Суперкинг, с което настоящият съдебен състав намира, че е отстранено процесуалното нарушение в първоначалното решение - частична липса на мотиви. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, според което липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването по съдебен ред. Действително цитираното ТР е прието при действието на Закона за устройство на съдилищата (отм.), в сила от 1952 г., и няма задължителна сила за съдилищата, като тълкувателните постановления на Пленума на ВС, приети при действието на същия ЗУС (отм.), а е предназначено "за ръководство на съдилищата", но цитираната му част се споделя от настоящия съдебен състав. Настоящата инстанция констатира, че изложеното относно нередовното попълване на данните в регистъра "БИМИС" се потвърждава от и от съдържанието на двете приети по делото експертни заключения, поради което изводът на АС в тази насока е обоснован. В първите два констативни протокола № 420 и № 422 са описани само налични цигари няма сравнение със счетоводните записи и констатации за липси. Единствено в протокол № 440 има такова сравнение и единствената марка цигари, за която са констатирани липси по протокола и е посочена също в решението на митническия орган е Давидоф. Със спорния ЕАД е оформен митнически режим за цигари Давидоф слимс 200 кутии, Давидоф лайт 120 кутии, Давидоф голд 70 кутии. В констативен протокол № 440 - ОМАК/29.12.2009 г. е посочено, че наличното количество Давидоф голд е 936 кутии, или с 80 по-малко от вписаните наличности в складовия дневник. В допълнителното заключение на СИЕ, което е прието без оспорване от страните, относно всичките 390 кутии цигари Давидоф по процесното ЕАД е посочено, че цялото количество е със закрити позиции, но ЕАД от 13.08.2007 г. за 30 кутии не е отчетен в складовия дневник, но е отчетен в БИМИС, а ЕАД от 29.09.2007 г. за 30 кутии не е отчетен в БИМИС, а е включен в дневника, поради което и на двете места 30 кутии Давидоф фигурират като незакрити позиции. Предвид изложеното настоящият съдебен състав също намира, че при комплексния анализ на посочените доказателства, обоснованият извод е, че цитираните количества цигари, индивидуализирани по марки, не са отклонени. Предвид изложеното и не са налице правните основания на чл. 203, § 1 от Митническия кодекс на общността, чл. 20, ал. 2, т. 21 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 56 от Закона за данъка добавена стойност за вземане под отчет и събиране на определените суми мито, акциз и ДДС. С оглед на изложеното решението като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение