Решение № 5973 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13185/2009 г.

Решение № 5973 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13185/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на конкуренцията срещу решение № 9584/14.07.2009 г. на тричленен състав на седмо отделение при Върховния административен съд по адм. дело № 810/2009 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответниците - "ЧЕЗ Електро България" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, чрез процесуалния си представител изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

Заинтересованите страни - "ЧЕЗ Трейд България", "ЧЕЗ България" ЕАД, "ЧЕЗ Лабораторис България" ЕООД и "ТЕЦ Варна" ЕАД, не са изразили позиция по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

С обжалваното решение тричленният състав е отменил по жалбите на "ЧЕЗ Електро България" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД решение № 1142 от 16.12.2008 г. по преписка № КЗК-585/2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частите по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6, с които на жалбоподателите са наложени имуществени санкции за нарушения по чл. 18, т. 1 и т. 2 от Закона за защита на конкуренцията (отм.).

Съдът е приел за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

Производството пред КЗК е образувано по повод сигнали от различни лица и публикации в медиите относно поведение на дружествата от групата на ЧЕЗ в България, на пазара на услугата за доставка и продажба на електроенергия за битови потребители и на пазара на дейностите, свързани с тях, на територията на Западна България, което е в нарушение на забраната за злоупотреба с господстващо положение. Действията на дружествата са разгледани в светлината на нормативните актове, които регламентират дейността им - Закона за енергетиката, който регулира обществените отношения, свързани с дейността по разпределение на електроенергия и урежда основните права и задължения на страните по тези правоотношения; Закона за измерванията, който регламентира обществените отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и достоверност на измерванията; Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, одобрени от регулаторния орган Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), нейните решения за определяне цените на електрическата енергия и други актове във връзка с дейността на лицензираните дружества. Съгласно разпоредбите на Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, Общите условия (ОУ) на дружествата се изготвят от тях и след изпълнение на предвидената процедура, същите се одобряват от ДКЕВР.

"ЧЕЗ Електро България" АД е с предмет на дейност обществено снабдяване с електрическа енергия съгласно ЗЕ, за което е получило лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия. Дружеството е краен снабдител на електроенергия по смисъла на § 1, т. 28а от ДР на ЗЕ.

"ЧЕЗ Разпределение България" АД отговаря за поддържането, развитието на мрежата и осигуряването на непрекъсната и качествена доставка на електрическа енергия до потребителите в Западна България. На дружеството е издадена лицензия за дейността "разпределение на електрическа енергия" за територията на Западна България. По силата на лицензията и в рамките на обособената територия, предприятието осигурява транспортиране на електрическа енергия през мрежата в съответствие с действащото законодателство; експлоатира и поддържа съществуващата мрежа, осъществява изграждане на нови елементи от мрежата с цел нейното развитие за осигуряване непрекъснато и ефективно транспортиране на електрическа енергия до потребителите; извършва присъединяване към мрежата потребители и производители на електрическа енергия, разположени на територията на лицензията; сключва съгласно ЗЕ договори за пренос на електрическа енергия през мрежата по регулирани цени, както и сделки за допълнителни услуги, гарантиращи сигурна работа на мрежата; изкупува необходимата електрическа енергия за покриване на технологичните разходи по преноса; осъществява монтиране, поддръжка, отчитане и контролиране на средствата за търговско измерване на електрическа енергия; извършва други необходими услуги, свързани с дейността по разпределение на електрическа енергия. "ЧЕЗ Разпределение България" АД извършва дейността по отчитане на консумираната от потребителите на крайния снабдител електроенергия и от всички останали потребители, присъединени към разпределителната мрежа, негова собственост.

1. С решението на КЗК в отменената част "ЧЕЗ Разпределение България" АД е санкционирано с имуществена санкция в размер на 200 000 лв. за допуснато нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм) - налагане на необосновани цени за възстановяване на прекъснато електрозахранване. Съгласно чл. 123, ал. 1 от ЗЕ снабдителят има право да преустановява временно снабдяването с електрическа енергия на потребителите при неизпълнение на задължения от договора за продажба, включително и неизпълнение на задължението за своевременно плащане на разходваната енергия. Условията и сроковете за временното преустановяване се уреждат в Общите условия и договорите - чл. 123, ал. 2 ЗЕ. Възстановяване на електроснабдяването се предоставя като услуга от разпределителното предприятие, за която то определя цена в ценоразписа си за допълнителни услуги. Съдът не е възприел направеният от КЗК анализ на пазарното поведение на предприятието, според който при формирането на размера на цените за възстановяване на прекъснато електроснабдяване чрез оперативно превключване не е спазило принципа за съответствие на цените с икономически обоснованите разходи, което е довело до налагане на необосновани цени и съответно реализиране на високи приходи. Съдът е посочил, че в изпълнение на предоставените му правомощия ДКЕВР е определила пределни цени за тази допълнителна услуга с протоколно решение № 155/6.10.2008 г. Предвидена е законова възможност за оспорването им и това е сторено, като актът е атакуван по съдебен ред. Именно в производството пред ДКЕВР следва да се разгледа икономическата обоснованост (необоснованост) на одобрения ценоразпис, тъй като в правомощие на регулаторния орган е упражняване на контрол върху спазването на неговите предписания (чл. 76, ал. 4, т. 3 от ЗЕ). Дори обективно да е определена цена за възстановяване на захранването над пределната, тази цена на предвидената в ОУ допълнителна услуга подлежи на регулация от друг орган и е извън пределите на конкурентните отношения. Поради това КЗК неправилно е приела, че необоснованото надхвърляне на този предел от дружеството следва да бъде разглеждано на плоскостта на правилата на конкуренцията и съответно, че пазарното поведение е в нарушение на забраната на чл. 18 от ЗЗК (отм).

2. КЗК е квалифицирала като нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм) действията на жалбоподателите за това, че са поставили нелоялни условия при тримесечното отчитане на консумираната електроенергия. Комисията е приела, че след като периодът на отчитане е тримесечен, за да се запази този принцип следва и периодът на плащане да е за съответните три месеца. Поради това, че фактическото положение се различава, т. е. предприятието събира суми за прогнозно определена консумация на електроенергия, ведно с лихва за забава, без да има съдебно решение за това, комисията е достигнала до извод за нарушаване на баланса между интересите на двете страни по договора за продажба на електроенергия. Съдът не е споделил крайния извод на КЗК, че двете дружества следва да отговарят за извършеното от тях налагане на нелоялни търговски условия, изразяващо се в установяване на тримесечно отчитане на потребената електроенергия, а ежемесечно заплащане на нейната стойност, по аналогични на изложените по-горе съображения, че се засягат обществени отношения, регулирани от специализиран държавен орган, които не могат да бъдат предмет на разследване и санкциониране по реда на ЗЗК (отм) и е отменил решението на КЗК в тази част.

3. По отношение на "ЧЕЗ Електро България" АД Комисията за защита на конкуренцията е приела, че има извършено нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм), изразяващо се в събиране на лихва върху прогнозни стойности за потребена електроенергия, които вземания (с оглед тримесечното отчитане на реално потребеното количество) не са ликвидни и изискуеми. Според Комисията, при въведеното тримесечно отчитане, макар и основанието за плащане да е потребена електроенергия, доколкото начинът на изчисление на сметките за първите два месеца от тримесечния период не отчита реалното потребление, не може да се приеме, че задълженията за плащане на електроенергия, определени на база, са установени по размер. Прието е, че задълженията за заплащане на електроенергия през двата месеца, през които не се отчитат електромерите, не са установени по размер и следователно върху тях не следва да се начислява лихва. В тази връзка е направен извод, че събирането на такава представлява налагане на нелоялно условие по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.) от страна на ЧЕЗ "Електро България" АД.

Съдът е приел, че общото правило за дължима лихва при неизпълнение на парично задължение е намерило отражение в чл. 35 от Общите условия на "ЧЕЗ Електро България" АД, според който потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използваната електрическа енергия, дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Следователно, задължението за заплащане на лихва за забава произтича от договорните отношения между продавача на електроенергия и купувача. Определените суми за първите два месеца на тримесечния период за отчитане, при установеното задължение на потребителя за ежемесечно заплащане, са дължими - ликвидни и изискуеми. Посочил е, че след като задължението за заплащане на лихва за забава произтича от договорните отношения между продавача на електроенергия и купувача, КЗК неправилно е приела наличие на злоупотреба с господстващо положение от страна на предприятието по повод начисляването на лихва върху забавените плащания на потребителите.

Поради това съдът е отменил решението на КЗК в частта по т. 2, с която е наложена имуществена санкция в размер на 300 000 лв. на "ЧЕЗ Разпределение България" АД за нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.), състоящо се в налагане на нелоялни условия при въвеждане на тримесечно отчитане на електромери и в частта по т. 3, с която на "ЧЕЗ Електро България" АД е наложена имуществена санкция в размер на 300 000 лв. за нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.) за нелоялни търговски условия при тримесечното отчитане на електромери.

4. Съдът е приел за незаконосъобразно и отменил решението на КЗК в частта, с която на "ЧЕЗ Разпределение България" АД е наложена имуществена санкция в размер на 100 000 лв. за нарушение по чл. 18, т. 2 от ЗЗК (отм.), определено като ограничаване на техническото развитие във вреда на потребителите. Според комисията, укоримото поведение на дружеството се изразява във възлагането на извършване на последваща проверка на електромерите, собственост на "ЧЕЗ Разпределение България" АД на "ЧЕЗ Лабораторис България" ЕООД, които дружествата принадлежат към икономическата група на ЧЕЗ. Тази търговска свързаност комисията е счела, че дава възможност за общ контрол, влияние и координиране на условията за осъществяване на дейността и преследване на антиконкурентна цел. Съдът не е кредитирал като правилен и обоснован този извод, като изведен в противоречие с разпоредбата на чл. 44, т. 3 от Закона за измерванията. Съгласно визирания текст, "ЧЕЗ Разпределение България" АД, като лице, което използва средства за измерване е длъжно да ги заяви и представи за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от него лице, оправомощено за проверка. Дружеството е упражнило правото си по чл. 44, т. 3 от ЗИ и е избрало да възлага извършването на последващите проверки на електромерите на "ЧЕЗ Лабораторис България" и на "Емсист-6" ООД. Контролният орган за тази дейност е Българският институт по метрология, за който няма данни да е установил някакви нарушения. Съдът е посочил, че при разследване пазарното поведение на предприятието комисията не е констатирала някакви неправомерни действия на предприятията при осъществяване на последващата проверка на електромерите и е направил изводите си само въз основа на обективната търговска връзка между дружествата. Взаимоотношенията с потребителите във връзка с контрола върху СТИ са уредени в Общите условия на дружеството, утвърдени от ДКЕВР, който е секторният регулатор. При това положение съдът е приел, че не е налице нарушение по чл. 18, т. 2 от ЗЗК (отм.) и постановил оспорения резултат.

5. С обжалваното решение тричленният състав е отменил като неправилно решението на КЗК в частта, с която е установено и санкционирано по чл. 18, т. 2 от ЗЗК (отм.) с имуществена санкция в размер на 200 000 лв. неизпълнение на задължението за обезпечаване на непрекъснатостта на електрозахранването от страна на "ЧЕЗ Разпределение България" ООД. Съдът е посочил, че описаните в решението действия по прекъсване на електрозахранването са преценени от комисията само с оглед неспазени срокове за уведомяване на потребителите, извършени непланирани спирания и тяхната честота на територията на община Правец за конкретен период. Същевременно комисията не е отчела естеството на доставяната стока, положението на дружеството като единствен доставчик на определената територия. Съгласно представените по делото доказателства, прекъсванията на електрозахранването са били отразени в съответни дневници и протоколи, като са посочвани и причините за това. За територията на община Правец са установени както аварийни така и планови прекъсвания. При тези обстоятелства, съдът е достигнал до извод, че при прилагане на тази рестриктивна мярка дружеството не е игнорирало задължителните предписания на закона и на ОУ. От формална страна са налице законовите предпоставки за прекъсванията, тази възможност е предвидена и в сключените договори. Не е установено тенденциозно поведение на предприятието, нито е доказано, че необоснованото прекъсване е практика в дейността на дружеството. Спирането на електрозахранването не е предприемано от дружеството нито като принудителна мярка спрямо потребителите, нито е извън законовата регламентация. С оглед спецификата на предлаганата стока и непредвидимостта на ситуациите такива прекъсвания не биха могли да се избегнат. Като краен извод съдът е приел, че липсват основания да се приеме наличие на експлоатативна злоупотреба по чл. 18, т. 2 от ЗЗК (отм).

Поради липсата на нарушения по чл. 18, т. 1 и т. 2 от ЗЗК (отм.) от страна на предприятията по т. 1 - т. 5 от решението, съдът е отменил същото и в частта по т. 6, с която е постановено прекратяване на нарушенията.

При тези фактически и правни съображения тричленният състав е постановил обжалвания резултат.

Недоволна от решението, Комисията за защита на конкуренцията поддържа, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да се отмени, като се отхвърлят първоначалните жалби срещу оспорения административен акт.

Касационната жалба е частично основателна.

Решението е правилно и обосновано в частта, с която е отменено решението на КЗК в частта по т. 1, т. 2 и т. 5 и частично по т. 3. Изводите на съда за отсъствие на нарушение на забраната по чл. 18, т. 1 и т. 2 от ЗЗК от страна на предприятията при определяне на цена за допълнителната услуга за възстановяване на прекъснато електроснабдяване, въвеждане на тримесечно отчитане на консумираната електроенергия от потребителите и прекъсване на електрозахранването като необоснована мярка на територията на община Правец са базирани на доказателствения материал по делото и са в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Правилно съдът е приел, че компетентен да контролира цената за допълнителна услуга за възстановяване на прекъснато електроснабдяване е секторният регулатор в сферата на пренос и разпределение на електрическа енергия е ДКЕВР. При упражняване на правомощията си по чл. 21, т. 5 от ЗЕ, ДКЕВР е приела решение № 155/06.10.2008 г., с което е указала на всички електроразпределителни дружества и крайни снабдители, че ще приема като икономически обосновани единствено разходи за извършване на услуги, свързани с лицензионната дейност, които не надвишават посочените в таблицата, неразделна част от решението. Това решение е израз на контролните й функции, регламентирани в нормата на чл. 76, ал. 1 вр. ал. 4, т. 9 от ЗЕ, съгласно която комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии, текущо контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително и условията, посочени в лицензията. Поради това следва да се сподели изводът на първоинстанционния съд, че задължението за заплащане от потребителите на обсъжданата цена за допълнителната услуга на първо място е предвидена в ОУ и на следващо място подлежи на регулация от ДКЕВР относно елементите, които я формират така, че да бъде икономически обоснована, както и съобразена с изискването да не уврежда интересите на потребителите. В този смисъл неоснователни са възраженията на касатора, че направеният в оспореното решение икономически анализ разглежда различни параметри от тези, предмет на преценка от ДКЕВР, доколкото и в двата случая се касае за оценка на икономическата обоснованост на цената на услугата. Действително, двата органа действат паралелно и регулират различни обществени отношения, т. е. органът по конкуренция разполага с правомощието да разглежда съответствието на пазарното поведение на предприятието при упражняване на лицензионната му дейност с изискванията на антимонополните разпоредби, но разглежданият казус не засяга злоупотреба с монополна власт при предоставяне на допълнителната услуга, а нейното ценообразуване, което, както вече се посочи, се регулира при спазване на принципите по чл. 23, ал. 1 от ЗЕ от ДКЕВР. Аргумент в тази насока се извежда и от текста на ал. 2 на чл. 23 от ЗЕ, който предвижда, че при прилагане на принципа по ал. 1, т. 1 за предотвратяване и недопускане на ограничаване или нарушаване конкуренцията на енергийния пазар, комисията може да сезира КЗК за образуване на производство по реда на Закона за защита на конкуренцията.

Съдът правилно е посочил, че при въвеждане на тримесечното отчитане на потребената електроенергия дружествата не са нарушили забраната по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.). Този способ за отчитане на консумираната електрическа енергия е предвиден в ОУ, а преценката дали е спазен редът за въвеждането му, постигнат ли е баланс на интересите на предприятията и потребителите при прилагането му и каква е неговата икономическа ефективност, е възложена от законодателя на ДКЕВР. При изпълнение на регулаторните си функции ДКЕВР е оценила последиците от прилагането на механизма на тримесечно отчитане на електромерите и е приела решение № 157/13.10.2008 г., с което на основание чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" във връзка с чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗЕ е постановила да се преустанови експерименталното въвеждане на тримесечното отчитане на потребената електрическа енергия от абонатите на "ЧЕЗ Електро България". За пълнота на изложението следва да се посочи, че това решение е било оспорено пред съда и с влязло в сила решение № 7731/11.06.2009 г. по адм. дело № 14309/2008 г. на ВАС административният акт е потвърден. Водещ мотив на секторния регулатор и съда е, че "с въвеждането на тримесечно отчитане на потреблението на практика се игнорира действието на общото правило и се прилага уреденото в отклонение от правилото прогнозно заплащане за месеците, през които не се извършва отчитане. В интерес на потребителите е да заплащат действително потребеното от тях количество енергия, а това може да бъде осъществено само ако периодът на отчитане съвпада с периода на плащане. Прилагането на тримесечно отчитане е свързано със заплащане по прогнозни стойности, което може да доведе в голяма част от случаите до кредитиране на енергийното дружество". В контекста на изложеното, видно е, че с оспореното решение КЗК също се е занимала с въвеждането на тримесечното отчитане и последиците от прилагането му спрямо потребителите. Поради това и по посочените по-горе съображения, съдът правилно е приел, че е извън прерогативите на комисията да санкционира обществени отношения, контролирани по друг ред и от друг независим специализиран държавен орган, доколкото не се касае за действия на дружеството, които обективират самостоятелен фактически състав на злоупотреба с монополно положение, различни от разгледаните от ДКЕВР.

Неправилно съдът е приел, че действията на "ЧЕЗ Електро България" АД във връзка със събираната лихва върху прогнозните стойности на потребената електроенергия не съставлява нарушение на забраната по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.). Задължението за заплащане на лихва при забава на плащанията е предвидено в чл. 35 от ОУ. Съгласно цитираната разпоредба, потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използваната електрическа енергия, дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Същевременно при въведеното тримесечно отчитане, сметките за потребена електроенергия за първите два месеца са прогнозни и не отразяват точния размер на задължението за действително дължимата стойност на услугата. В края на тримесечния период се установява размерът на общо потребената електроенергия, но не и размерът на потреблението за всеки отделен месец. Същевременно чл. 35 от ОУ предвижда лихва при забава на заплащане на използваната електрическа енергия, т. е. задължението предпоставя като условие точно изчислена стойност на реално използваната електроенергия. При извършения анализ на сметките за отчитане на ел. енергия КЗК е установила, че в 100 % от случаите се налага промяна в дължимата сума, без значение дали в посока на увеличение или намаление. В този смисъл съдът неправилно е приел, че определените суми за първите два месеца са ликвидни и изискуеми, следователно при неплащането в срок върху тях предприятието разполага с правото да начисли лихва за забава според чл. 35 от ОУ. Не е съобразено и, че в полза на потребителите не е предвидена възможност за пропорционално възстановяване на размера на заплатените лихви за забава за периодите, в които не се извършва отчитане, ако на края на тримесечния период се окаже, че прогнозната сума е по-висока от реално дължимата. Тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност сочат, че предприятието в нарушение на забраната по чл. 18, т. 1 от ЗЗК налага нелоялни условия, за които правилно комисията го е санкционирала. Поради това обжалваното решение в тази част е неправилно и следва да се отмени, като се отхвърли жалбата на дружеството срещу решението на КЗК в частта по т. 3 за нарушенията по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.) за размер до 150 000 лв.

Основателна е касационната жалба и в частта срещу решението, с която съдът е приел, че "ЧЕЗ Разпределение България" АД" не е допуснал нарушение по чл. 18, т. 2 от ЗЗК (отм.) при възлагане на последваща проверка на електромери на "ЧЕЗ Лабораторис България" ЕООД. Установено е по делото, че двете предприятия принадлежат към една и съща икономическа група. При реализиране на предоставената от ЗИ възможност за избор на лице, което да извършва последваща проверка на електромери, електроразпределителното предприятие е посочило "ЧЕЗ Лабораторис България" ЕООД и "Емсист -6" ООД. Не е спорно, че от формална страна "ЧЕЗ Лабораторис България" ЕООД отговаря на критериите за трета независима страна по § 1, т. 30 от ЗИ. Това условие обаче правилно е отчетено от комисията като недостатъчно да изключи осъществяване на разследваното нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.). Законосъобразно комисията е посочила, че от една страна "ЧЕЗ Разпределение" е определила за лице, извършващо последваща проверка дружество, с което са в една икономическа група, т. е. двете предприятия не са икономически независими, което дава възможност да се упражнява общ контрол, влияние и координиране на условията и от друга страна потребителите не разполагат с възможност да посочат лицето, което да извърши проверка на електромерите, в показанията на които се съмняват, макар че поемат разходите за инициираните от тях проверки - чл. 24 от ОУ. Поради това правилен е изводът на секторния регулатор, че дружеството се възползва от фактически монополното си положение на пазара на услугата "разпределение" и влияе на функционално свързания пазар на последваща проверка на електромери на лицензионната си територия чрез непазарни механизми. Установеното процентно съотношение на проверките, възложени на "ЧЕЗ Лабораторис България" АД и "Емсист - 6" ЕООД - 72,5% спрямо 27,5% в полза на икономически свързаното предприятие също показва антиконкурентна насоченост в поведението на електроразпределителното дружество. Правилно комисията е приела, че с наложените условия на съответния пазар се ограничава достъпа на други участници и по този начин и в този смисъл представлява и ограничение на търговията. Извършеното оправомощаване вярно е квалифицирано от комисията като злоупотреба с господстващо положение на пазара на разпределение на електрическа енергия, което рефлектира върху функционално свързания пазар на последваща проверка на средства за техническо измерване, за което го е санкционирала с имуществена санкция в размер на 100 000 лв. Решението в тази част следва да се отмени и се постанови друго по съществото, с което се отхвърли жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България АД" срещу решението на КЗК в частта по т. 4.

Правилно съдът е приел, че прекъсването на електрозахранването на територията на община Правец не представлява експлоатативна злоупотреба от страна на "ЧЕЗ Разпределение България". От данните по делото не се доказва констатираните нарушения, описани в решението на комисията, да показват недобросъвестно стопанско поведение и злоупотреба с пазарна власт по смисъла на чл. 18, т. 2 от ЗЗК (отм.). Установените несъответствия в обявените часове на плановите прекъсвания и честотата на аварийните прекъсвания дори и да са в нарушение на лицензионните задължения на дружеството, не съставляват нарушение на забраната за експлоатативна злоупотреба. Следва да се сподели изводът на решаващия съд, че не всяко неизпълнение на правилата за прекъсване на електрозахранването, водещо до увреждане на потребителите има антиконкурентен характер, поради което правилно решението на КЗК в частта по т. 5 е отменено.

При този изход на спора "ЧЕЗ Разпределение България АД" и "ЧЕЗ Електро България" АД следва да заплатят на Комисията за защита на конкуренцията направените деловодни разноски пред двете инстанции общо в размер на 150 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,