Решение № 9407 от 10.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Виктория Туристик АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,[ адрес], представлявано от управителя Т. Ковачев, чрез юрк. М. Брънекова, против Решение 1556/17.08.2022 г., постановено по адм. дело 12/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според оплакванията, преценката на решаващия съд по същество е в противоречие със събраните доказателства. В хода на ревизията от данъчно задълженото лице са представени писмени обяснения и документи, от които се установяват правнорелевантните факти относно наличието и съхранението на касовата наличност. Разходването на предоставените средства се извършва само и единствено целево за дейността на Виктория Туристик АД. Изводът на съда за наличие на скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. а ДР ЗКПО и във вр. с § 1, т. 8 ДР ЗДДФЛ е изцяло необоснован. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно. В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на (НАП), чрез юрк. Калдъшев, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана по съображения, изложени в представено становище и моли съдът да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, предвид отсъствието на сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е бил Ревизионен акт (РА) Р-16001620008403-091-001/07.10.2021 г., издаден от В. Кирякова - началник на сектор, възложил ревизията и Н. Плачкова, на длъжност гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 625/02.12.2021 г. на ДД ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, по отношение на определените допълнителни задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица за периодите 01.07.2018 г. 30.09.2018 г., 01.10.2018 г. 31.12.2018 г. и 01.04.2019 г. 30.06.2019 г. на основание чл. 194, ал. 1, т. 1 ЗКПО, съответно в размер на 34 830,55 лв. - главница и лихви за просрочие в размер на 10 372,59 лв.; 820 897,15 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 223 484,32 лв.; 153 916,04 лв. - главница и лихви за просрочие в размер на 34 163,54 лв., както и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. а във вр. с чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ за 2018 г. и 2019 г. в размер на 308,62 лв. - главница и лихви за просрочие в размер на 84,34 лв. и 55,51 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 12,32 лв. Фактическите констатации на административния съд проследяват извършените процесуални действия и установяванията на органите по приходите. Процесната ревизия е била възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001620008403-020-001/30.12.2020 г., изменена впоследствие със ЗИЗВР Р-16001620008403-020-002/04.03.2021 г., Р-16001620008403-020-003/05.07.2021 г., и Р-16001620008403-020-004/05.08.2021 г. Ревизионното производство е спряно със Заповед Р-16001620008403-023-001/09.03.2021 г. и възобновено със Заповед Р-16001620008403-143-001/10.06.2021 г. Резултатите и предложенията за установяване на ревизиращия екип са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р- 16001620008403-092-001/14.09.2021 г., издаден от определения със ЗВР и ЗИЗВР ревизиращ екип. Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество първостепенният съд е извършил проверка и е потвърдил валидността на РА, приемайки че същият е издаден от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал. 2 във вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, при спазване на законовите изисквания за форма и предвидените за това процедурни правила. За да отхвърли жалбата решаващият съд е обосновал крайно заключение, че констатациите на органите по приходите са основателни и не противоречат на фактическата обстановка по делото. На първо място в обжалвания съдебен акт е определена приложимата нормативна уредба по отношение на облагането на Виктория Туристик АД с данък в хипотезата на скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. а ДР ЗКПО във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1 ЗКПО и чл. 38, ал. 1 ЗДДФЛ. Според мотивите, в съответствие с доказателствата органите по приходите са констатирали липса на финансови средства в лева и валута от касата на дружеството към 31.08.2018 г. общо 696 862,23 лв., към 28.12.2018 г. - 16 423 864,26 лв. и към 17.04.2019 г. - 3 079 431,02 лв. Съгласно твърденията на жалбоподателя, сумите са били предадени от касата на дружеството на физически лица по писмено нареждане, без дата, на мажоритарния собственик ОКЕАНОС КОНСУЛТАНТС ЛИМИТИД, регистрирано съгласно законите на Британските Вирджински острови. Решаващият съд е отбелязал липсата на спор по отношение на счетоводното отразяване на паричните средства. След преценка на събраните доказателства и възраженията на жалбоподателя, съдът е приел за законосъобразен извода на ревизиращия екип, че дружеството е извършило разпореждане с паричните средства, което правилно е квалифицирано с РА като скрито разпределение на печалбата . В подкрепа на това са отнесени отговорите от приетата без оспорване съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и липсата на последваща документална следа или оформено с протокол от решение на общото събрание за разпределяне на налична неразпределена печалба от минали години като дивидент. Обжалваното решение на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и доказателствената тежест е разпределена надлежно между страните. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото. Последните са насочени срещу изводите на съда относно невъзможността да бъде потвърдено целевото разходване на предоставените средства от касата на дружеството на Н. Милкович и С. Османович, съгласно разписки от 28.12.2018 г. и от 17.04.2019 г. Твърди се, че съдът неправилно е възприел констатациите на органите по приходите във връзка със счетоводните записвания в намаление на касовата наличност по сч. с/ки Каса и Каса във валута в кореспонденция със сч. с/ка 498 Други дебитори, разчети с подотчетно лице , като установяващи предпоставките за облагане с данък по чл. 194, ал. 1, т. 1 ЗКПО и чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ. Първоинстанционният съд правилно е отделил безспорните въпроси по делото и е направил логически обосновано заключение за законосъобразност на РА. Съвкупната преценка на събраните доказателства потвърждава извода на съда, че жалбоподателят не е провел успешно насрещното доказване на релевантните факти в подкрепа на защитната си позиция. Правилно решаващият съд се е позовал на легалната дефиниция за "скрито разпределение на печалба", съдържаща се в § 1, т. 5, б. а ДР ЗКПО. Съгласно разпоредбата, за скрито разпределение на печалба следва да се считат сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви а и б . Терминът сума включва не само счетоводно отчетените разходи, но и всички други средства, представляващи изтекъл ресурс от патримониума на предприятието в полза на изброените лица. В конкретния случай административният съд и органите по приходите са приели предоставените от Виктория Туристик АД счетоводни справки към 31.12.2017 г., установяващи общия размер на натрупаните парични средства в касата на дружеството в лева и други валути общо 15 284 794,52 лв. Приети са и представените на по-късен етап от дружеството първични документи във връзка с нареждането от мажоритарния собственик ОКЕАНОС КОНСУЛТАНТС ЛИМИТИД за предоставяне на съответните суми на физическите лица през 2018 г. и 2019 г., респективно е възприето и касаторът не оспорва, че паричните средства на дружеството към 31.12.2018 г. са в размер на 1 843 933,31 лв. и към 31.12.2019 г. в размер на 59 439,42 лв. Констатираните счетоводни записи по сч. с/ка 498 Други дебитори, разчети с подотчетно лице от 28.12.2018 г. и 17.04.2019 г. отразяват изтичането на паричен ресурс от предприятието, поради което е логично заключението на съда, че липсата на последваща документална следа обосновава наличието на хипотеза на скрито разпределение на печалба по смисъла на ЗКПО. В случая не са представени доказателства, от които би могло да се установи, че осчетоводените суми са свързани с осъществяваната стопанска дейност и са разходвани за изплащане на заплати на персонала. Допълнителни обстоятелства в тази насока не се извличат и от ССЕ, приета без оспорване като доказателство по делото, според която липсват и данни за извършена инвентаризация през ревизираните периоди. Първостепенният съд не е възприел констатациите и заключението на вещото лице по ССЕ безкритично, а е извършил съвкупна преценка заедно с останалите доказателства по делото чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. От отговора на т. 3 от задачите по ССЕ са видни данните за предаване на сумите, както следва: по разписките от 28.12.2018 г. за предаване на Н. Милкович в размер на 3 393 700 евро, 39 500 британски лири и 9 700 000 лв.; по разписка от 17.04.2019 г. за предаване на касова наличност на С. Османович в размер на 194 000 евро и 2 700 000 лева. Предвид липсата на данни по делото, вещото лице заявява невъзможност за отговор на въпроса относно промяната в имущественото състояние на акционерите на Виктория Туристик АД. Не е налице и съответствие в счетоводните записвания при Виктория Туристик АД по протокола за изземване и претърсване на СП от 31.08.2018 г., съгласно който от офис 106, ет. 1 в хотел Маринела , София, са намерени 48 100 щатски долара, 340 920 лв. и 957 200 евро. Съгласно § 1, т. 4, б. в" ДР на ЗКПО, скритото разпределение на печалба представлява дивидент, който съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1 ЗКПО подлежи на облагане с данък при източника. В случая законосъобразно и обосновано е прието, че ревизираното дружество е извършило приравнени на дивидент прехвърляния на парични средства от касата под формата на скрито разпределение на печалбата в данъчни периоди 01.07.2018 г. 30.09.2018 г., 01.10.2018 г. 31.12.2018 г. и 01.04.2019 г. 30.06.2019 г. Определеният окончателен данък по чл. 194, ал. 1, т. 1 ЗКПО е в размер на 34 830,55 лв., 820 897,15 лв. и 153 916,04 лв., и по чл. 48, ал. 1, т. 2, б. а ЗДДФЛ съответно 12,56 лв., 296,06 лв. и 55,51 лв. В уточнение към мотивите в обжалваното решение, по делото няма данни скритото разпределение на печалбата да е било декларирано в ГДД по чл. 92 ЗКПО, поради което РА е издаден при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗКПО и ЗДДФЛ. Твърденията на касатора относно фактите и настъпването на претендираните за дружеството благоприятни правни последици е следвало да бъдат установени при условията на пълно насрещно доказване с допустимите за целта способи в процеса. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗСч., предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. В тази насока е цитираният от административния съд принцип в чл. 26, ал. 1, т. 8 ЗСч. за предимство на съдържанието пред формата, според който търговците следва да отразяват вярно и честно съдържанието и икономическата същност на осъществяваните от тях действия в първичните и вторичните си регистри. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от касационния състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. С оглед крайния изход на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника по касация, на НАП се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 43 821,87 лв., изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,