Решение № 510 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9670/2008 г.

Решение № 510 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9670/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Калин Йосифов Йосифов срещу Решение № 389 от 23.05.2008 г. постановено от Административен съд София-град, II административно отделение, 28 състав по адм. д. № 2527/2007 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът Столичен общински съвет мотивира становище за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна ЕТ "Теменуга - В. Н. В. - Теменужка Велкова" изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд София-град е образувано по оспорване на решение № 318 от 19.04.2007 г., с което Столичен общински съвет е открил процедура за приватизация на кафе-бар "Теменуга" от Теменужка Асенова Велкова - управител и представител на ЕТ "Теменуга - В. Н. В. - Теменужка Велкова", с предложение с вх. № 35-0788/30.06.1995 г. за закупуване по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗППДОП (отм.), във връзка с § 17, ал. 3 от ПЗР на ЗПСК. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел че оспореното решение е взето при наличие на всички кумулативни материално-правни предпоставки за осъществяване на приватизационната процедура по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗППДОП (отм.). По този въпрос се е произнесъл с влязло в сила решение състав на Софийски градски съд, който в съдебно-административно производство по адм. д. № 526/1998 г. е отменил първоначалния отказ и е върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Именно в тази нова процедура, съобразно дадените указания е постановено оспореното решение. По доводите на жалбоподателя, че се легитимира като съсобственик на процентна идеална част от имота, предмет на приватизация, съдът е приел че в обезщетителното производство по Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти не му е признато такова по вид обезщетение. В това производство с влязло в сила решение за жалбоподателя е признато право на обезщетяване с компенсаторни записи. Влязлото в сила решение, постановено в производството по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което съдът е приел, че не е допустимо в това производство да се ревизира вида на определеното обезщетение. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Основния довод, който се развива от касационния жалбоподателя е за нищожност на обжалвания административен акт, тъй като с него се разпорежда извършване на приватизационна продажба в привилегированата хипотеза на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗППДОП (отм.) на имот, който не е изцяло общинска собственост. Твърди се от жалбоподателя, че той е собственик на 73,5% от този имот. Този факт не се установява от доказателствата по делото. Нещо повече от приложените заверени преписи от влезли в сила съдебни решения безспорно се установява, че производството по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ е приключило като за жалбоподателя е определено по вид обезщетение с компенсаторни записи. Именно този факт е релевантен по отношение на доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорения административен акт. Като е съобразил силата на пресъдено нещо на съдебното решение, постановено в обезщетителното производство, съдът е извел обоснован и законосъобразен правен извод, че обекта предмет на приватизационна продажба е изцяло общинска собственост. Неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател, че не са били налице всички кумулативни предпоставки за привилегированата приватизационна продажба по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗППДОП (отм.). Съгласно разпоредбата на § 17, ал. 3 от ЗПСК в случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон е налице висящ съдебен спор или влязло в сила съдебно решение за отмяна на изричен или мълчалив отказ за приемане на предложение за продажба без търг или конкурс по реда на чл. 35 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, процедурата по продажба се приключва по досегашния ред от Агенцията за приватизация, съответно от общинските съвети. Именно в тази хипотеза е продължена приватизационната процедура, тъй като съдебното решение, с което е отменен първоначалния отказ за приватизационна продажба е влязло в сила на 29.12.2000 г. - преди влизане в сила на действащия Закон за приватизация и следприватизационен контрол (25.03.2002 г.). В случая релевантен факт за възникване на правото е предложението да е подадена в преклузивния срок по чл. 37а, ал. 1 от ЗППДОП (отм.) и това е сторено от заинтересованата страна - предложението е с пореден № 35-0788 от 30.06.1995 г. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че заинтересованата страна не се легитимира като наемател на обекта, предмет на приватизационна продажба. Релевантно в случая е наличие на наемно правоотношение към датата на подаване на предложението. От писмените доказателства безспорно се установява, че заинтересованата страна към датата на подаване на предложението е наемател на обекта. Последвалото прекратяване на договора за наем в случая е ирелевантно, тъй като изричното законово разпореждане изисква съществуването на наемното правоотношение към датата на подаване на предложението, а не към датата на вземане на решение от общинския съвет за извършване на приватизационната продажба. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати от решаващия съд съществени нарушения на процесуалните правила. По направеното искане за спиране на производството по делото съдът се е произнесъл с мотивирано определение в съдебното заседание на 18.04.2008 г. Изложените от съда мотиви се споделят и от настоящият състав. Наличие на наказателно производство по отношение на вещото лице дало заключение в обезщетителното производство по ЗОСОИ не е основание за спиране на производството по настоящето дело. В случая релевантно за този спор е влязлото в сила решение, с което на жалбоподателя е определено обезщетение с компенсаторни записи. Не е налице основание за спиране и в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. В тази хипотеза спирането се предприема, за да бъде съобразена наказателната присъда относно тия общи факти, които са елемент от фактическия състав на деянието и същевременно са релевантни за решението по гражданското (административното) дело. В случая, такива общи факти няма. Твърденията за наличие на престъпни обстоятелства касаят период, който не е релевантен за този спор. Както бе отбелязано вече, предпоставка за възникване на правото на преференциална приватизационна продажба е наличие на сключен договор за наем към момента на подаване на предложението. В случая твърденията на касационния жалбоподател са за извършено документно престъпление за друг период, който няма отношение към разрешаване на настоящият спор. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение