Решение № 9915 от 24.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2974/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 1016 от 30.10.2023 г., постановено по адм. дело 961/2023 г., Административен съд (АС) Бургас е отменил по жалба на Старт 3-2017 ЕООД заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 53-ФК/16.03.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Варна в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект щанд парфюми, находящ се в гр. Русе, бул. Липник 8, стопанисван от Старт 3-2017 ЕООД, с ЕИК: 205019946, и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник отдел Оперативни дейности Бургас, дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Д. Желева. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Бургас е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Бургас, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отхвърли като неоснователна жалбата на дружеството. Претендира се присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответното по касационната жалба дружество Старт 3-2017 ЕООД, с ЕИК: 205019946, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, [улица], представлявано от управителя - Д. Джансу, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане сторените по делото разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си АС - Бургас е отменил по жалба на Старт 3-2017 ЕООД заповед за налагане на ПАМ 53-ФК/16.03.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект щанд парфюми, находящ се в гр. Русе, бул. Липник 8, стопанисван от Старт 3-2017 ЕООД, с ЕИК: 205019946, и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект. Прието е, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целите му. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС безспорно е установено, като на 14.03.2023 г., в 11:40 ч., при извършена контролна покупка от търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - щанд парфюми, находящ се в гр. Русе, бул. Липник 8, стопанисван от Старт 3-2017 ЕООД, с ЕИК: 205019946, на 1 бр. дамски парфюм, серия GOLD 50 мл., на стойност 22,00 лева, заплатена в брой на място в обекта от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), модел DEISY S01 с ИН на ФУ DY484966 и ИН на ФП 36724307, като освен това е установено, че поради техническа неизправност не е бил изведена и разпечатка от Контролната лента на електронен носител (КЛЕН) за 14.03.2023 г. В резултат на проверката е установена и положителна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размера на извършената покупка. Посочените обстоятелства са отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА 0062073/14.03.2023 г., подписан без възражение от присъствалите на проверката продавач - консултанти, като нарушението е установено от: 1 бр. изведен дневен Х отчет, 4 бр. съкратени отчети на фискалната памет, дневен оборот и опис на касовата наличност. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). 2. Наред с посоченото, обаче, според административния съд, изложените от органа мотиви досежно продължителността на срока са общи, бланкетни и относими към всеки един случай на неиздаване на фискална касова бележка, като същите не са обвързани с конкретните факти по случая. Решаващият съд е приел, че при определяне срока на ПАМ органът не е взел предвид тежестта на конкретно извършеното нарушение и последиците от същото. Според съда наличието на непогасени изискуеми задължения и публични задължения по изпълнително дело не могат да обосноват необходимостта от налагане на ПАМ за срок от 10 дни, а направените изводи за създадена организация на работа, която позволява да не се отчитат оборота, както и другите съждения в мотивите, представляват общо формулирани формални изявления, които не почиват на конкретни факти, поради което нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ. 3. Прието е също така, че при избора на продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, тъй като не е извършена преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането ѝ. 4.Освен това е посочено, че заповедта за налагане на ПАМ не съответства и на целите, предвидени в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), тъй като прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска.5. На отделен ред АС Бургас, съобразявайки Решение С-97/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС), е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е непропорционална и по причина, че налагането ѝ би довело до автоматично кумулиране на предприетите в тежест на дружеството мерки, тъй като е установено, че въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) F703556/24.04.2023 г. от страна на от началник на отдел Оперативни дейности гр. Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП е било издадено и Наказателно постановление (НП) 712643-F703556/12.07.2023 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 700,00 лева. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, обуславяща необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд - Бургас е валидно и допустимо и правилно. Основните оплаквания в касационната жалба на началник на отдел Оперативни дейности Бургас, дирекция Оперативни дейности, ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП за неправилност на решението на първоинстанционния съд са поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. Според касатора неправилно административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Навеждат се аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, като срокът за налагането ѝ е съразмерен и съобразен с конкретни факти от обективната действителност като: тежестта на извършеното нарушение, местоположението и големината на търговския обект, обема на упражняваната от дружеството търговска дейност, работното време на обекта, неотчетения приход, предходни административни нарушения и непогасени изискуеми текущи задължения на дружеството, а също и публични задължения по изпълнително дело. Посочва се също така, че постановената заповед за налагане на ПАМ е в съответствие и с преследваната от закона цел за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения в защита на държавния бюджет и за осигуряване на регулярност на приходите и нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система. Изложени са и съображения, че въпреки че по делото е представен АУАН за предходни нарушения на дружеството, липсват ангажирани доказателства за наличие на влязло в сила НП за процесното административно нарушение, поради което според касатора неправилно административният съд е приел, че ПАМ е издадена при несъобразяване с Решение на СЕС по дело С- 97/21. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Според настоящата касационна инстанция в случая правилно първоинстанционният съд е съобразил, че в хода на съдебното производство са представени доказателства, установяващи несъответствието на заповедта за налагане на ПАМ с Решение С-97/21 на СЕС, а именно: НП 712643-F703556/12.07.2023 г., с което за установеното нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на Старт 3-2017 ЕООД е наложени имуществена санкция в размер на 700,00 лева. Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.). От доказателствата по делото се установява, че въз основа на един и същи факт са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Макар че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. В т. 63 от решението по дело С-97/21, Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на Старт 3-2017 ЕООД е допуснато в случая, което е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Горното е достатъчно, за да се приеме незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ, като принципно настоящата инстанция да не споделя останалите съображения на първоинстанционния съд за несъразмерност на наложената мярка, тъй като при определяне продължителността ѝ са съобразени както конкретни обстоятелства, така и установеното при проверката друго нарушение, а именно - на чл. 25, ал. 9 от Наредба Н-18/2006 г. Взети са предвид и непогасени изискуеми задължения в размер на 14 609,00 лева и публични задължения по изпълнително дело 180614563/2018 г. в размер на 128 195,00 лева. В заключение следва да бъде прието, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата Административен съд Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответната страна не следва да се присъждат разноски за настоящата касационна инстанция поради липса на осъществено процесуално представителство от адвокат или юрисконсулт, упълномощен от дружеството ответник в производството. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,