Решение № 12373 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5900/2015 г.
ВАСII отделение19.11.2015 г.докладчик т Ангел Калинов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 105 от 23.03.2015 г. по адм. д. № 882/2013 г. на Административен съд - Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12373 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5900/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Евгени Ганов, Светломир Ганов и Стефка Тодорова срещу решение № 105 от 23.03.2015 г. по адм. д. № 882/2013 г. на Административен съд - Велико Търново, като се иска отмяна на същото и да се прогласи незаконосъобразността на заповедта на кмета на община Горна Оряховица. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбите на касаторите против заповед № 2271/30.07.2013 г. на кмета на община Горна Оряховица. За да постанови решението си съдът е приел, че констатациите на извършилите проверката общински служители, залегнали в констативния акт и констативния протокол не са оборени в съдебното производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, за който разрешението за строеж е отменено с влязла в сила заповед, което е равносилно на липса на разрешение, т. е. налице е хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, не е търпим, не е узаконен, поради което подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Крайният извод на съда е, че оспорваната заповед е законосъобразна, което прави жалбата против нея неоснователна. Решението е правилно. Процесният строеж "Склад и цех за тестени изделия", който е изпълнен през периода 05.03.1997 г. до 30.12.1997 г. е незаконен, тъй като е отменено издаденото за него разрешение за строеж. От друга страна, правилно съдът е приел, че същият не е търпим строеж, тъй като не отговаря на изискването на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ да е деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. Подаваните декларации след тази дата са неотносими към търпимостта на строежа, както твърдят касаторите за декларация от 11.03.2013 г. При това положение е налице незаконен строеж, който подлежи на премахване, поради което законосъобразното решение на пъвоинстанционния съд следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение