Решение № 211 от 9.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 172/2009 г.

Решение № 211 от 9.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 172/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 НПК, във вр. с чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3, изр. 1 НПК, по искане на осъдената Р. П. Ц. за възобновяване на внохд № 124/2008 г. на Окръжен съд гр. Г. и отмяна на постановеното по това дело решение № 118/18.09.08 г., и на потвърдената с него присъда № 46 от 22.04.08 г. по нохд № 215/07 г. на Районен съд гр. Д.. Иска се оправдаване по обвинението или прекратяване на производството, без да се сочи конкретно основание. Обобщеният анализ на искането сочи, че в него се развиват основно оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно осъждане, без обвинението да е било доказано по несъмнен начин. Нарушението на закона е основано на твърдението за несъставомерност на деянието, тъй като не е установено, че за процесния период осъдената да не е притежавала позволително за сеч. А дори и деянието да е извършено, оспорва се авторството му от осъдената, защото процесните трупи са съхранявани в склада на дружеството въз основа на документи за законна сеч и извозване на трупите. Алтернативно изтъква, че дори и да е автор, тя няма вина за извършеното, защото обективно не е могла да знае за неправомерния произход на съхраняваните дървени трупи. Твърди също, че е понесла административна и наказателна отговорност за едно и също деяние, което е недопустимо. Направени са и други доводи /примерно за прекратяване на производството/ които не подлежат на разглеждане, тъй като не съответстват на нито едно от основанията, лимитиращи пределите на настоящата проверка. В съдебно заседание осъдената редовно призована, не се явява. Постъпила е писмена защита, изготвена от осъдената, в която навежда допълнителни доводи по оспорване изводите за авторството на деянието, което може да се извърши, според нея, само от длъжностно лице, каквото осъдената твърди, чене е имала. Не е установено по делото престъпно действие или бездействия във връзка с изпълнителното деяние по чл. 235, ал. 2 НК, липсва виновно поведение и следователно трябва да бъде оправдана. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, което да се остави без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди становищата на страните и провери материалите по делото, намира искането за неоснователно по следните съображения: С присъда № 46 от 22.04.08 г. по нохд № 215/07 г. на Районен съд гр. Д. подсъдимата Р. П. Ц. е призната за виновна в това, че на 03.04.2007 г. като управител на "Леа Трейдинг" ООД, гр. Д. е съхранявала в складово помещение на дружеството, находящо се на ул."Стара Планина" № 2, незаконно добит от другиго дървен материал- 81 броя трупи от дива череша с обем 12,69 плътни куб. м. на стойност 2 664,90 лева и 10 броя трупи от орех, с обем 2,54 плътни куб. м., на стойност 609,60 лева, или общо на стойност 3 274,50 лева, поради което и на основание чл. 235, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и вр. с чл. 54 НК е осъдена на една година и шест месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 2000 лева. Съгласно чл. 66, ал. 1 НК наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Със същата присъда подс. Ц. е призната за невиновна, по същото време и място и в същото качество, чрез използване на неистински документи - два боря превозни билети: серия Б№ 0482041/23.11.06 г. на ДЛ Казанлък и серия Б№ 1955727/25.01.07 г. на ДЛ Г., да е извършила същото деяние и по отношение 118 бр.трупи от дива череша- немаркирани, от 21,91 плътни куб. м., на стойност 4 601,10 лева, поради което е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 3 НК. Съдът е приложил чл. 235, ал. 7 НК по отношение инкриминирания предмет като го е отнел в полза на държавата. На основание чл. 53, ал. 2, б. "а" НК са отнети 118 бр.трупи от дива череша. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. С въззивно решение № 118/18.09.08 год по внохд № 124/2008 г. на Окръжен съд гр. Г. присъдата е потвърдена. Доводите по искането за възобновяване на наказателното дело са неоснователни. Предмет на настоящата проверка може да бъде само спазването на съществените процесуални изисквания и приложението на материалния закон при постановяването на осъдителната присъда. В никакъв случай настоящият състав не може да констатира други фактически обстоятелства, различни от онези, които са приети от инстанциите, обвързани със задължението да установят правно-релевантната фактическа обстановка. Същественото в случая е, че не са нарушени процесуалните правила по събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Правно- релевантните факти са изяснени обективно, всестранно и пълно. Изводите въз основа на тях почиват на правилно приложение на закона. Не са основателни доводите за нарушение на предписанието по чл. 303 НПК. Деянието по предмет, време, място и авторство от осъдената са доказани по несъмнен начин. Писмените и гласни доказателствени средства и писмени доказателства са анализирани всестранно и задълбочено от съдилищата с правилния извод, че след като в дружеството са липсвали документи, удостоверяващи законната сеч на част от намерените немаркирани дървесни трупи, а използваните от Ц. билети за законна сеч и превоз на трупи, са неистински, деянието на осъдената е доказано, поради обективирането на непосредствените й представи за незаконно държаното от нея в склада на фирмата количество дървени трупи. Изяснени са фактическите данни, обуславящи съставомерното поведение на подсъдимата. Неправилно се твърди, че тя не е притежавала изискваното от закона специално качество за субект на престъплението по чл. 235 НК. Законът не поставя такова изискване. В съставите на престъплението по чл. 235 НПК - основен и квалифицирани, е посочено, че негов субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице, тъй като е употребен изразът "който". От друга страна, като управител на процесното търговско дружество, осъдената наистина е притежавала и качеството по чл. 93, т. 1б. "б" НК, но в случая ирелевантно за отговорността й.остановени са /вж. длъжностна характеристика на л.134-л.136 от досъдебното производство и показанията на свидетеля С/ правомощията на Ц. - да организира работата в производствените и складови помещения на фирмата, и да следи текущите процеси, да сключва сделки, включително и с доставчици на дървени материал за дървопреработване. Тези данни са оценени като важен източник на изводите за авторството на деянието и за съдържанието на престъпния умисъл. Тя е била задължена да следи за правомерността на произхода на добитите от другиго дървени трупи и съответно да не допуска съхранението на незаконно добити такива.остановено е, че съхраняването и преработването на дървения материал несъмнено е трябвало да се основава на предварителния контрол на подсъдимата за законен произход на сечта и на превоза на трупите. При проверката на служителите на НУГ-ДЛ "Плачковци" и на РПУ Дряново, на 03.04.07 г. е установена липсата на задължителната маркировка за сеч на съхраняваните в склада на дружеството трупи дива череша и орех, като част от тях са били немаркирани, а маркираните и експедирани с марки, са били с несъответстващи на посочените номера в превозните билети. От ръководеното от Ц. дружество не е бил издаден платежен документ за покупката на процесните трупи, както и липсвали документи за редовно писмено позволително за добиването им.остановена е и неистинността на представените от Ц. два броя превозни билети: серия Б№ 0482041/23.11.06 г. на ДЛ Казанлък и серия Б№ 1955727/25.01.07 г. на ДЛ Г., за които тя твърди, че удостоверяват законен добив на трупите от черешово дърво. Тези документи не са съставени и подписани от фигуриращите в тях лица като свид. Христо В. и свид. Костадин И., чиито волеизявления и подписи са обект на документна подправка. Свидетелят И. А. е установил, че не е издавал превозните билети за превоз на процесните трупи. Изводите в заключенията на СПЕ / спр. на л.75-79, л.81-86, л.90-103 от дознанието/, че подписите върху обследваните разрешителни документи за сеч и за превоз на дървените трупи не са положени от посочените като издатели на документите лица, са интерпретирани наред с всички останали доказателства, в тяхната логическа връзка и действителен смисъл. Ето защо, авторството на деянието от осъдената е несъмнено доказано. Неоснователно се твърди, че съдилищата не са съобразили доводите на осъдената и защитата й за несъставомерност на деянието по част от обвинението, защото тя е оправдана за законно придобитите и съхранявани количества дървени трупи и е осъдена за съхраняваните, незаконно добити от другиго, дървени материали - 81 трупи дива череша и 10 трупи орех. Неоснователно се твърди, че Ц. е осъдена два пъти за едно и също деяние, предвид наложената на дружеството административно - наказателна отговорност за съхраняването в складовото помещение на 10 бр. трупи орех, с кубатура от 2,54 куб. м., без контролна горска марка, без експедиционна горска марка и без документи, доказващи законен произход на дървесината, видно от НП № 22/от 08.06.07 г. Тази отговорност, видно от основанието за налагането й, е насочена не спрямо ФЛ - Ц., а срещу ЮЛ- "Леа Трейдинг" ООД, гр. Д. Съгласно чл. 80, ал. 13 и ал. 14, чл. 101, ал. 2 и чл. 102, ал. 2 от Закона за горите /Обн., ДВ, бр. 125 от 29.12.1997 г./, е наложена имуществена санкция в размер на 180 лева на дружеството. Отговорността на дружеството е само имуществена, съгласно чл. 102, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗГ. Тя няма характер на наказание, а на санкция и няма нищо общо с основанието за административно-наказателната отговорност на физическото лице Ц., която в случая е понесла само по-тежката отговорност - наказателната, за престъпление по чл. 235, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, без оглед на административно-наказателната по ЗГ, която е погълната от първата. Наказанието е съобразено с чистото й съдебно минало и с всички установени по делото смекчаващи отговорността обстоятелства по чл. 54 НК, поради което е наложено при явен превес на същите, правилно е отложено по реда на чл. 66 НК, за изпълнение и поради това е справедливо. Искането трябва да се устави без уважение, поради което Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,