Решение № 262 от 11.1.2023 г. на ВАС, V о.
ВАСПето отделение11.01.2023 г.докладчик т Донка Чакърова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 3107/09.05.2022 г., постановено по адм. д. 7437/2021 г. по описа на Административен съд София-град в ЧАСТТА, в която Министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати на С. Динов сумата над 28 586,89 лв. (двадесет и осем хиляди петстотин осемдесет и шест лева и 89 стотинки) заедно със законната лихва върху сумата над 28 586,89 лв. от 18.09.2019 г. до окончателното й изплащане и вместо това
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Динов против Министерство на вътрешните работи до пълния предявен размер.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА Членове: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи (МВР) против част от решение 3107/09.05.2022 г., постановено по адм. д. 7437/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение в частта, с която е осъден да заплати на С. Динов сумата от 763,04 лв., представляваща стойността на храна за периода 28.08.2006 г. 09.11.2008 г., но включена в присъдената сума от 29349,93 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждение за същия период от време. Твърди, че решението в тази част е неправилно, поради противоречие с материалноправните норми, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, произнасяне свърхпетитум, доколкото в исковата молба няма претенция за заплащане на сума за левовата равностойност на дължима за исковия период храна и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменена обжалваната част от съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен иска за сумата 763,04 г., представляваща равностойност на храна, но включен в присъденото трудово възнаграждение. Не претендира разноски. Ответникът С. Динов оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение 3107/09.05.2022 г., постановено по адм. д. 7437/2021 г. по описа на АССГ е осъдено Министерството на вътрешните работи да заплати на С. Динов следните суми: 1. 29 349,93 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неизплатените трудови възнаграждения за периода от 28.08.2006 г. до 09.11.2008 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 18.09.2019 г. до окончателното й изплащане; 2. 400 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби от неосигурено вещево доволствие за 2007 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 18.09.2019 г. до окончателното й изплащане; 3. 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, професионално и житейско неудовлетворение, чувство на срам и ощетеност, подронен авторитет, накърнено човешко достойнство и граждански права, психически стрес и безпокойство, за периода от 28.08.2006г. до 09.11.2008 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 18.09.2019 г., до окончателното й изплащане. Всички тези обезщетения са определени за извършеното неблагоприятно третиране на С. Динов в качеството на държавен служител на Министерството на вътрешните роботи по време на участие на мисия на ООН в Косово от министъра на вътрешните работи в качеството на орган по назначаване, в сравнение с държавните служители на същото ведомство, чрез лишаване от заплащане на възнаграждение, вещево доволствие и изплащане на осигурителни вноски в намален размер, представляващо пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) по признак "обществено положение" и нарушение на чл. 6 от ЗЗДискр, които обстоятелства са установени с решение 186/07.05.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Това съдебно решение е влязло в сила като необжалвано с изключение на част от обезщетението за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неизплатените трудови възнаграждения за периода от 28.08.2006 г. до 09.11.2008 г. ведно със законната лихва върху посочената сума от 18.09.2019 г. до окончателното й изплащане, а именно за сумата от 763,04 лв., в която част съдебният акт е предмет на касационен контрол в настоящото производство. Административният съд е обосновал извод, че С. Динев има право на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които е претърпял от неравното третиране, установено с решение на КЗД и влезли в сила съдебни решения. Въз основа на заключения на вещото лице Л. Занева съдът е приел за установено, че през спорния период, ако не е бил в неплатен отпуск, служителят е щял да получи трудовото възнаграждение в размер на 28586,89 лв., храна на стойност 763,04 лв., и вещево доволствие на стойност 400 лв., поради което тези суми представляват вреди него и в този размер е определено дължимото обезщетение за имуществени вреди. Така постановеното съдено решение е валидно, допустимо, но неправилно. Административният съд е сезиран с отделни искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, предявени от С. Динов против МВР като в обстоятелствената част на исковата молба са прецизно разграничени фактическите основания, обуславящи отделните претенции. В исковата молба е посочена като претендирана сумата 37 834 лв., представляваща неизплатени суми за трудово възнаграждение за периода 28.08.2006 г. 31.10.2008 г. С изменение на иска, поискано от С. Динов и допуснато в открито съдебно заседание на 20.04.2022 г., искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за периода 28.08.2006 г. 09.10.2008 г. е намален от 37 834 лв. на 29 349,93 лв. След изменението на този иск, АССГ го е уважил изцяло като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди, представляващи неизплатено трудово възнаграждение в размер на 29 343,93 лв. заедно със законната лихва върху тази сума от 18.09.2019 г. до окончателното й изплащане. Според установената от първата инстанция фактическа обстановка за този период трудовото възнаграждение за длъжността, заемана от С. Динов, е в размер на 28586,89 лв. Страните по делото са обвързани със съдебното решение в частта, която е влязла в сила като необжалвана, поради което и касационната инстанция е длъжна да приеме, че е налице фактическо и правно основание за възникване и определяне на обезщетението за имуществените вреди, претърпени от С. Динов, представляващи пропуснати ползи от неизплатеното от МВР трудово възнаграждение за периода 28.08.2006 г. 09.10.2008 г. в размер на 28 586,89 лв. Необосновано обаче АССГ е определил това обезщетение в размер на 29 349,93 лв., която сума е получена като към трудовото възнаграждение за длъжността, заемана от С. Динов за периода, в размер на 28 586,89 лв. е прибавена и сумата 763,04 лв., представляваща стойността на неполучена храна за същия период. В този период на основание чл. 204 от ЗМВР (отм., в приложимата редакция) на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност, на държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа левовата равностойност на униформеното облекло, а за извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите на МВР се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови. Според фактическите установявания, направени от АССГ, левовата равностойност на храната на служител на МВР за спорния период е в размер на 763,04 лв., а на вещевото имущество и снаряжение (доволствие) в размер на 400 лв. Претенция за обезщетение за пропуснати ползи от неизплатено вещево доволствие е предявена с исковата молба, с която е сезиран АССГ и тази сума е присъдена като отделно обезщетение. В исковата молба липсва твърдение за пропуснати ползи от неполучаване на храна, респективно левовата й равностойност, от което да се претендира обезщетение за този вид имуществени вреди, поради което без фактическо основание сумата 763,04 лв. е включена при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неизплатено трудово възнаграждение. Доводите на С. Динов относно задължението на МВР да изплаща допълнителни възнаграждения към трудовото възнаграждения на служителите, включително и добавка за храна са без правно значение, доколкото в исковата му молба липсват твърдения, че е претърпял вреди, представляващи пропуснати ползи от непредоставяне на храна, респективно левовата й равностойност, в периода, за който се твърди, че е неравно третиран в сравнение с останалите служители на МВР. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че определеното от АССГ обезщетение за имуществени вреди, представляващи неизплатено трудово възнаграждение, неправилно е определено в размер на 29 343,93 лв.. В тази сума необосновано и без правно основание е включена и сумата 763,04 лв., която не представлява трудово възнаграждение, а равностойността на храна, каквито пропуснати ползи не са твърдени и претендирани в исковата молба. По изложените съображения съдебно решение в обжалваната му част трябва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а вместо него на основание чл. 222, ал. 1 от АПК да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена частта от иска, предявен от С. Динов против МВР за обезщетение за имуществени вреди, представляващи неизплатено трудово възнаграждение за периода 28.08.2006 г. 09.10.2008 г. над сумата 28 586,89 лв. заедно със законната лихва върху сумата над 28 586, 89 лв. от 18.09.2019 г. до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател атакува само част от съдебното решение и няма оплаквания в частта относно разноските, поради което не подлежи на проверка размера на присъдените от първата инстанция разноски, които са съобразени с друг изход на спора по същество. По водене на делото пред настоящата инстанция касационният жалбоподател е направил разноски, но не ги претендира, а с оглед основателността на касационната жалба в нейната цялост ответникът няма право на разноски, поради което разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховния административен съд