Решение № 11886 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5165/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пепко България ЕООД с ЕИК 205119149 със седалище и адрес на управление гр. София, район Студентски , ул. Полк. Георги Янков 17, представлявано от управителя Б. П. У., чрез представител по пълномощие адв. Й. Димова от Адвокатска колегия София против Решение 7604/05.03.2025 год., постановено по административно дело 10877/2024 год. по описа на Административен съд София-град. Заявено е твърдение, че решението на Административен съд София-град е постановено в нарушение на материалния закон и при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение е посочено, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи на страните, както и събраните по делото доказателства и не е взел отношение по всички изложени възражения, което според касатора противоречи пряко на целите на съдебния контрол. Твърди, че в оспорената заповед не е посочено конкретна практика, която се забранява от КЗП. Според касатора, от страна на административния орган не е посочено по отношение на кое обстоятелство е представена невярна информация, не е посочено и за кое обстоятелство е констатирано нарушение, изразяващо се в прилагането на заблуждаваща търговска практика. Твърди също, че в производството не са събрани данни за реализиране на състава на нарушението. Отделно от изложеното счита, че съдът не е събрал доказателства, от които да може да се направи заключение, че съответната забранена практика е довела или може да доведе потребителя до вземане на търговско решение, което не би взел без използването на практиката. По мнение на касатора, намалението посочва, че настоящата цена е по-ниска от предходно предлаганата такава, като тази увереност в потребителя, не е обвързана от периода, през който стоката е била предлагана на предишната цена. На следващо място, излага оплаквания, че дружеството не е получило изрично уведомление за образуване на административното производство за издаване на оспорената заповед. Счита, че предоставената от дружеството справка за предлаганите цени на стоки съставлява съдействие, но не и обяснение или възражение във връзка с производството. В съответствие с горните доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта на председателя на Комисия за защита на потребителите. Заявено е и искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител адв. Димова поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи, не ангажира допълнителни писмени доказателства и заявява искане за отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез представител по пълномощие юрисконсулт С. Ангелова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В подкрепа на това твърдение развива подробни доводи и аргументи и формулира искане за отхвърляне на жалбата. Претендира и присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от ответната страна разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено заключение обосновава неоснователност на оспорването, доколкото в случая не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Пепко България ЕООД срещу Заповед 562/26.06.2024 год. на председателя на КЗП. За да постанови този правен резултат, от фактическа страна, първоинстанционният съд е установил, че във връзка със сигнал от потребител, на 01.03.2024 год. служители на РД Монтана при КЗП са извършили проверка в търговски обект в магазин Пепко Козлодуй в гр. Козлодуй, ул. Симеон Русков , стопанисван от Пепко България ЕООД. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол К-2716800 от 01.03.2024 год. В хода на проверката е установено, че търговецът предлага за продажба на потребителите различни видове стоки, като на етикетите им е поставена предишна цена, която е зачертана, а до нея чрез допълнително залепен червен етикет е записано след намаление и обявена нова намалена цена в български лева. Стоките, на които е поставен етикет с такова обявление са описани по следния начин: украшение за стена /макраме цвят/ - предишна зачертана цена: 20 лв., нова намалена цена - 10 лв., артикулен 33697801; спортен панталон за момче - предишна зачертана цена: 8 лв., нова намалена цена: 4 лв., артикулен 35391803; блуза за момиче къс ръкав - предишна зачертана цена: 8 лв., нова намалена цена: 6 лв., артикулен 33254307; клин за момиче - предишна зачертана цена: 5,50 лв., нова намалена цена: 2,50 лв., артикулен 34364012; клин за момиче - предишна зачертана цена: 5,50 лв., нова намалена цена: 2 лв., артикулен 34363311; чорапи за момиче 23-26 - предишна зачертана цена: 2,50 лв., нова намалена цена: 0,80 лв., артикулен 34035901; дамска блуза с къс ръкав - предишна зачертана цена: 10 лв., нова намалена цена: 8 лв., артикулен 34732110. Установено е, че на входната витрина на обекта търговецът е поставил съобщение за намаление на цените на стоки, със следното съдържание: Частично намаление до - 50% 01.02. - 29.02.2024 год. Намалението важи за обозначените с червен етикет артикули от следните сектори: Текстилни дрехи , Детски и бебешки стоки и Стоки за дома . Проверяващите са констатирали, че към датата на извършването на проверката, съобщението за намаление на цените е с изтекъл срок, тъй като е за периода от 01.02. до 29.02.2024 год., а за гореописаните стоки, изложени за продажба в обекта с обявени намалени цени, не е поставено друго съобщение за намаление на цените, което да е валидно към датата на проверката. Като неразделна част от протокола са приложени и изготвените от проверяващите снимки на гореописаните стоки, етикетите им и местоположението им в залата. С констативния протокол е изискано представяне на справка от системата на търговеца за цените на предлаганите за продажба стоки, подробно описани в протокола за периода от 01.02. до 29.02.2024 год. и за периода от 02.01. до 31.01.2024 год., както и извадка за извършени продажби на стоките за същите периоди. Справката е изискана предвид обстоятелството, че търговецът е поставил съобщение за намаление на цените от 01.02.2024 год., а съобразно чл. 65, ал. 2 от ЗЗП, предишната цена е най-ниската, която е предлагал за период не по-кратък от 30 дни преди датата на намалението на цените. В отговор е представена подробна справка, съдържаща история на цените и справка за продажбите. След анализ на информацията, съдържаща се в предоставената от търговеца справка е установено, че същия е предлагал в периода от 01.02.2024 год. до 29.02.2024 год. седем вида стоки, за които е направил съобщение за намаление на цената им, като на поставените етикети с валидна цена за този период е посочил по-висока предишна цена от реално установената. От представеното извлечение от протокол 11 от проведено на 31.05.2024 год. заседание на КЗП се установява, че комисията е разгледала докладна записка М-03-94/05.04.2024 год. и обективираните в КП констатации и е приела единодушно решение по т. 6.1, че Пепко България ЕООД при упражняване на своята дейност прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Въз основа на така приетото решение на КЗП, председателят на КЗП е постановил Заповед 562/26.06.2024 год., с която, на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 1(съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) от ЗЗП, е забранено на Пепко България ЕООД при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: Търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация относно предишната цена на предлагани за продажба стоки, в т.ч. украшение за стена, артикулен 33697801; спортен панталон за момче, артикулен 35391803; блуза за момиче с къс ръкав, артикулен 33254307; клин за момиче, артикулен 34364012; клин за момиче, артикулен 34363311; чорапи за момиче 23-26, артикулен 34035901; дамска блуза с къс ръка, артикулен 34732110 (в направено съобщение за намаление на цените, като на етикетите им посочва по-висока предишна цена от реално установената). Административният орган е изложил мотиви, че търговецът е предоставил невярна и подвеждаща информация за предишна цена на посочените стоки. Развити са доводи, че прилагането на тази търговска практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването й. При тези фактически установявания, от правна страна, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. Прието е, че заповедта съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е подробни доводи, че наличието и пълнотата на мотивите на оспорения акт обезпечават правото на жалбоподателя на ефективна съдебна защита, както и принципа на равнопоставеност на страните в съдебното производство. По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът е приел, че оспорената заповед е постановена при правилно прилагане на относимите материалноправни норми. При формиране на този извод, съдът е посочил, че в случая от събраните в производството доказателства безспорно се установяват действията на търговеца посочване на етикетите на предлагани за продажба на намаление стоки на по-висока предишна цена от реално установената, с което на потребителите се предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената, която въвежда или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. Приема за обоснована преценката на административния орган за наличие на нелоялна заблуждаваща търговска практика. Анализирайки практиката на СЕС, съдът е достигнал до извод, че описаната търговска практика променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, тъй като влияе отрицателно върху способността му да направи информиран избор, обуславящ търговското му решение да закупи стоката последица, която не би настъпила при липсата на разглежданата търговска практика. В съответствие с горните мотиви, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, като при постановяването му не са допуснати нарушения от категорията на съществените такива, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. По приложението на материалния закон, настоящата касационна инстанция приема следното: Уредбата на нелоялните търговски практики се съдържа в глава четвърта, раздел трети от Закона за защита на потребителите. В разпоредбата на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП е дадена легална дефиниция на понятието търговска практика", съгласно която, това е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. По делото липсва спор, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП, а осъществяваната от него дейност е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ЗЗП. С императивната норма на чл. 68в от ЗЗП е въведена забрана за осъществяване на нелоялни търговски практики. Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП изисква да има предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Съобразно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите търговски практики по чл. 68д - 68к. Нелоялна заблуждаваща търговска практика в хипотезата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП е налице, при наличието на следните кумулативни предпоставки: 1.) търговската практика съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и 2.) когато има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без тази търговска практика. За да е налице невярна информация в процесната хипотеза е необходимо информацията, предоставена на потребителите да е невярна и поради това заблуждаваща. Специалните разпоредби на ЗЗП вменяват на търговеца задължение да предостави на потребителя, преди придобиването на стоката или ползването на услугата, подходяща информация, която да му позволи да направи своя избор (арг. чл. 4 от ЗЗП). В процесния случай, от страна на касационния жалбоподател е осъществена именно визираната в закона нелоялна заблуждаваща търговска практика, доколкото е установено, че предоставената информация е невярна и подвеждаща. От мотивите на оспорената пред съда заповед е видно, че КЗП е установила нарушение на чл.65, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, съгласно които всяко съобщение за намаление на цените трябва да съдържа предишната цена, която търговецът е прилагал през определен период преди датата, от която влиза в сила намалението на цената, като предишна цена е най-ниската цена на стоката или услугата, която търговецът е прилагал през период, не по-кратък от 30 дни преди датата на намалението на цената в същия търговски обект, интернет страница или приложение. От ангажираните по делото доказателства, в т.ч. представената от търговеца подробна справка, съдържаща история на цените и снимковия материал на етикета, които по същество не се оспорват от касатора се установява, че по отношение на конкретно посочените в административния акт седем броя стоки, предлагани за продажба от търговеца, на етикетите за стара цена е посочена: 1. Украшение за стена /макраме цвят/, артикулен 33697801, предлагана за продажба на намаление за периода 02.01.2024 год. 31.01.2024 год. на цена от 10 лв., за периода 01.02.2024 год. 29.02.2024 год. на цена от 10 лв.; 2. Спортен панталон за момче, артикулен 35391803, е предлаган за продажба на намаление за периода 02.01.2024 год. 31.01.2024 год. на цена от 4 лв., за периода 01.02.2024 год. 29.02.2024 год. на цена от 4 лв.; 3. Блуза за момиче къс ръкав, артикулен 33254307, е предлагана за продажба на намаление за периода 02.01.2024 год. 31.01.2024 год. на цена от 6 лв., за периода 01.02.2024 год. 29.02.2024 год. на цена от 6 лв.; 4. клин за момиче, артикулен 34364012, е предлаган за продажба за периода 02.01.2024 год. 31.01.2024 год. на цена от 2,50 лв., за периода 01.02.2024 год. 29.02.2024 год. на цена от 2,50 лв.; 5. Клин за момиче, артикулен 34363311, е предлаган за продажба на намаление за периода 02.01.2024 год. 31.01.2024 год. на цена от 2 лв., за периода 01.02.2024 год. 29.02.2024 год. на цена от 2 лв.; 6. Чорапи за момиче, артикулен 3403901, са предлагани за продажба за периода 02.01.2024 год. 31.01.2024 год. на цена от 0,80 лв., за периода 01.02.2024 год. 29.02.2024 год. на цена от 0,80 лв.; 7. Дамска блуза с къс ръкав, артикулен 34732110, е предлагана за продажба за периода 02.01.2024 год. 31.01.2024 год. на цена от 8 лв., за периода 01.02.2024 год. 29.02.2024 год. на цена от 8 лв. Анализът на тези фактически установявания обосновава извод, че действителната цена, преди датата на намалението е идентична с цената в периода на намаление, поради което по същество в случая липсва намаление, доколкото предишната цена и тази в периода на намаление са едни и същи При тези данни заблуждаващата търговска практика се състои в това, че съобщението за намаление съдържа по-висока предишна цена от реално установената, а не изискващата се от закона стара /предходна/ цена, която търговецът е прилагал през период, не по-кратък от един месец преди датата на намалението на цените. По този начин се получава по-висок процент на намаление на цените, различен от реалния процент намаление, мотивиращ икономическо поведение и вземането на търговско решение, което средния потребител не би взел без използването на тази търговска практика и в този смисъл тя е заблуждаваща - съдържа невярна информация за действителния процент намаление на стоките и следователно е подвеждаща. По мнение на настоящият състав, в случая е налице и третата предпоставка от фактическия състав на чл. 68д, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗП, доколкото търговската практика, създава възможността дадения потребител да вземе търговско решение за закупуване на въпросната стока, което решение не би взел без тази търговска практика. Неоснователни се явяват възраженията, обективирани в касационната жалба за наличие на допуснати процесуални нарушения както от административния орган, така и от първоинстанционния съд, доколкото се твърди, че на касатора не е била предоставена възможност да участва в административното производство и да защити интересите си. От събраните по делото доказателства се установява, че проверката, във връзка с която е констатирано нарушение на забраната за осъществяване на нелоялна търговска практика, е извършена в присъствието на представител на жалбоподателя, като е предоставена възможност да ангажира относими доказателства, което е и сторено на 07.03.2024 год. Представената подробна справка, съдържаща история на цените и справка за продажбите са били предмет на детайлно обсъждане, видно от протокола от заседанието на Комисията, поради което не може да бъда споделено становището за съществено нарушение на административнопроизводствените правила и лишаване от право на защита. Още повече, че в оспорената заповед са възпроизведени всички фактически и правни изводи, които се съдържат и в цитирания от касатора протокол, поради което не може да се приеме, че е нарушено неговото право на защита. Съобразявайки горното, обоснован се явява извода на административния орган, изцяло споделен и от първоинстанционния административен съд за наличие на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 от ЗЗП - съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. В съответствие с горните мотиви се обосновава извод, че първоинстанционният административен съд е извършил правилна преценка за материалната законосъобразност на обжалвания административен акт. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 200,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 год., в сила от 01.10.2025 год.). Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,