Решение № 10182 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11394/2019 г.

Решение № 10182 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11394/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител против решение № 115 от 17.06.2019 г., постановено по адм. дело № 21/2019 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което по жалба на Г. Гинчев е отменена издадена от касатора заповед за прекратяване на служебното правоотношение между страните. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Г. Гинчев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Държавният служител Г. Гинчев е заемал длъжността "митнически инспектор" в Агенция "Митница" - Бургас, с ранг ІV младши. Посоченото от касатора правно основание за прекратяване на служебното му правоотношение е това по чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Приетата обективна невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения е обоснована с привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, което обстоятелство по аргумент от 10, ал. 1, изр. 2 от Закона за митниците (ЗМ) е пречка за заемане на държавна служба в митническата администрация от митнически служители, които са митнически органи по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ. С решение № 7 от 17.09.2019 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по к. д. № 7/2019 г. (Обн. ДВ бр. 7 от 24.09.2019 г.) е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ. С решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. (с присъединено към него к. д. № 12/2019 г., Обн. ДВ бр. 42 от 12.05.2020 г.) КС на РБ прие, че по отношение на заварените от решението на КС неприключили правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Тоест, съобразно това постановено от КС решение обявената вече за противоконституционна разпоредба на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ не може да бъде част от приложимото действащо право и към момента на издаване на процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение между страните, след като производството по оспорването й не е приключило, а е висящо. Следователно основаването на оспорения административен акт на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ е в противоречие с материалния закон и правилно административният съд е отменил същия. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното решение на Административен съд - Сливен и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,