Решение № 7557 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7440/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на ЕТ Г. Генов Амбулатория за специализирана медицинска помощ Индивидуална практика за извънболнична специализирана помощ по ортопедия, ЕИК 121849157, действащ чрез пълномощника адв. Димитров, против решение 2863 от 27.04.2023 г., постановено по административно дело 10970/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу заповед за налагане на санкции РД-253с-470/09.11.2022 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът моли решението на съда да бъде отменено, като се отмени като незаконосъобразна и потвърдената с него заповед в частта й по т. 3, или заповедта да бъде изменена, като се намали размера на всяка една от наложените санкции до минималния установен от закона - 50 лв. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касация управителят на НЗОК, действащ чрез пълномощника гл. юрк. Тодоров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното с нея решение на АССГ се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт, за който предлага да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед от 03.11.2021 г., чиято законосъобразност е предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, на лечебното заведение, изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по договор с НЗОК, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 412, ал. 1, т. 1, чл. 412, ал. 2, чл. 413 и чл. 422, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. (Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23 декември 2019 г. за медицинските дейности, сключен между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020-2022 г.), са наложени единадесет санкции финансова неустойка в общ размер 1500 лв. Една от санкциите (в размер на 100 лв. по т. 1 от заповедта) е наложена на основание чл. 418, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. за нарушение на изискванията по чл. 122, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. и чл. 55, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, състоящо се в това, че д-р Генов не е уведомил в срок (в случая чак до 10.10.2022 г.) РЗОК София столична за това, че лекарският му кабинет в ДКЦ 30, гр. София не функционира от 01.01.2022 г., т.е. не е изпълнил задължението за уведомяване за промяна на обстоятелство по договора. Финансова неустойка в размер също на 100 лв. му е наложена по т. 2 от заповедта за нарушение на изискванията на чл. 122, ал. 2, чл. 148, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. и чл. 55, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, състоящо се в несъответствие на декларирания му работен график в РЗОК София столична с обявения график на място, достъпно за здравноосигурените лица (ЗОЛ), в амбулаторията му в с. Мрамор, т.е. не е изпълнил задължението си за уведомяване в срок (в случая чак до 10.10.2022 г.) за промяна на графика за обслужване на пациентите. По т. 3 от заповедта на основание чл. 415, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. е наложена санкция в размер на 150 лв. за нарушение на изискванията по чл. 20, ал. 2 и чл. 109 от НРД за МД за 2020-2022 г. и приложение 10а към него и медицински стандарт по ортопедия и травматология и чл. 55, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, състоящо се в това, че в ортопедичния кабинет на д-р Генов в с. Мрамор липсва основно оборудване и инструментариум, както и лекарства от първа необходимост (а едно от наличните е с изтекъл срок на годност), т.е. не са спазени изискванията за налично и технически изправно медицинско оборудване и обзавеждане. Осем от санкциите (в размер на по 150 лв. по т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 и т. 11 от заповедта) са наложени на основание чл. 416, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. за осем еднотипни нарушения на изискванията на чл. 217, чл. 218, ал. 2, ІБ, т. 1 и чл. 219, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. и приложение 2 към него и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, състоящи се в това, че д-р Генов, ако и да е изготвил амбулаторен лист в определения от НЗОК електронен формат, отразяващ извършен преглед на ЗОЛ, не е издал екземпляр на хартиен носител, подписан от лекаря и ЗОЛ, т.е. изпълнителят на медицинска помощ не е спазил установените изисквания за работа с първична медицинска документация. Всички гореописани нарушения са извършени за първи път. Санкциониращата заповед е мотивирана от издателя си, издадена е след надлежно извършена проверка от длъжностни лица - служители на НЗОК, резултатите от която са обективирани в съставения от тях констативен протокол, срещу който лечебното заведение не е възразило. За да не уважи сезиралата го жалба срещу заповедта първоинстанционният съд е извел решаващ извод за нейната законосъобразност, като издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед. Противно на твърдяното от касатора, решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи. Поради това касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт за правилен, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Във връзка с наведените от касатора доводи следва да се акцентира върху това, че съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства, като е направил материално законосъобразни изводи, кореспондиращи със събраните по делото доказателства, за които е изложил подробни съображения. Направените от управителя на НЗОК фактически констатации и правни изводи, възприети и от съда, не са опровергани нито в административното, нито в съдебното производство. Посочените в санкционната заповед 11 нарушения са надлежно установени и правилно квалифицирани от административния орган, а наложените за извършването на всяко тях при спазване на чл. 412, ал. 2 и ал. 5 от НРД за МД за 2020-2022 г. съответни по вид и размер финансови санкции са съобразени с вида и тежестта на извършените нарушения съгласно чл. 413 от НРД за МД за 2020-2022 г., като размерът им е в максимума на нормативно определения диапазон, за което издателят на санкционната заповед надлежно се е обосновал. Противно на твърдяното в касационната жалба нарушението по т. 3 от заповедта не представлява маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4, б. в от ДР на НРДМД за 2020-2022 г., тъй като не се касае за липса на единичен лекарствен продукт или елемент от медицинското оборудване, а в случая липсват всички необходими лекарствени продукти от относимото приложение 10а, с изключение на аналгетиците, и от техническото оборудване липсват половината изискуеми елементи. Предвид изложеното касаторовата теза за неправилност на първоинстанционното решение и частична незаконосъобразност на потвърдената с него заповед за налагане на санкции не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Поради неоснователността на главното искане в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски, а ответникът, за когото изходът от спора е позитивен, не е претендирал разноски, поради които такива не се следват и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение