Решение № 11399 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7056/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, чрез гл.юрк. Пейчев, срещу решение 860 от 02.05.2024 г., постановено по адм. дело 48/2024 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена негова заповед 3282з-108/ 10.01.2023 г., с която на М. В. М. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК , и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът М. В. М., чрез адв. Икономов, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и незаконосъобразност на обжалваното решение и предлага да се отмени изцяло. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на М. В. М. заповед 3282з-108/ 10.01.2023 г на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, с която на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.3 и т.4 от ЗМВР и чл.203, ал.1, т.7 и т.13 от ЗМВР на М. В. М. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността полицай 02 група на ГКПП Калотина от ГПУ Калотина при РДГП Драгоман към Главна дирекция Гранична полиция , поради неустановеност по безспорен начин на авторството на описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган при спазване на изискванията по чл.210, ал.1 от ЗМВР и чл.63 от Инструкция 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и при спазена процедура по чл.207, ал.1, т.2 , чл.207, ал.7-12 и чл.206, ал.1 от ЗМВР. В унисон с мотивите на Върховния административен съд, изложени в решение 795 от 24.01.2024 г. по адм.д. 7378/ 2023 г., с което е отменено решение 105 от 18.05.2023 г. по адм.д. 33/ 2023 г. на Административен съд - Кюстендил и делото е върнато за ново разглеждане, е прието от административният съд, че дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл.195, ал.2 във вр. с чл.196 от ЗМВР, както и че се явява неоснователно възражението за процедурно нарушение поради неотвеждане на експерта К. по реда на чл.10, ал.2 от АПК поради служебната му йерархическа зависимост от ДНО. В този порядък са и изложените мотиви за допустимост на приобщените към преписката на дисциплинарното производство видеозаписи , като първоинстанционният съд се е позовал и на нормата на чл.206, ал.3 от ЗМВР. Изложени са мотиви и за съответствие на процесната заповед с изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Досежно приложението на материалния закон, първоинстанционният съд е приел, че изводът на ДНО за извършени две дисциплинарни нарушения по чл.194, ал.2, т.3 и т.4 от ЗМВР е необоснован, тъй като мотивите на процесната заповед обосновават единствено дисциплинарно нарушение по т.4, ал.2,чл.194 от ЗМВР. За дисциплинарно нарушението по чл.194, ал.2, т.3 от ЗМВР е необходима конкретизация на определени служебни правомощия, каквато липсва в заповедта. Така очертания предмет на процесната заповед по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР е разгледан обстойно от първоинстанционния съд, като е прието от правна страна, че не е налице неспазване на правилата от Етичния кодекс,тъй като не е установено по безспорен начин, че М. е получил облага, която не му се следва като служител на МВР. Доказването на облагата , с оглед събраните доказателства не е директно и безусловно, а се базира на предположения, изведени от действия /непоследователни/, заснети от три видеокамери, на две от които извършителя не е разпознаваем. Следователно корупционно поведение на служителя М., свързано с получаването на неследваща му се облага по време на дежурството на 10.07.2022 г. на АРМ 6, АМР 3 и АРМ 20 не е установено в степен, даваща основание за законосъобразност на наложеното му най-тежко наказание. Прието е,че е доказана единствено служебната заетост на М. на описаните позиции,в описаното време и дата, но не е установено авторството му за описаните в заповедта деяния по т.1.1 ,т.1.2, т.1.3 , т.2.3 ,т.2.1, 2.2, 2.4, 2.5. За деянието по т.3.2 от заповедта е прието, че видеонаблюдението установява получени от М. три предмета от описания водач на превозното средство, без обаче да са събрани доказателства за тези предмети, защо са дадени на М. и съответно съставляват ли лична облага във връзка с дефиницията за корупционно поведение по см. на т.17, б. в от Етичния кодекс и това деяние уронва ли престижа на службата и в каква степен по смисъла на указанията в ТП 3/07.06.2007г. на ВАС по т.д.4/2007г. С оглед на това е прието, че поведението на М. единствено по т.3.2 от заповедта, не е от естество, което реално да застрашава доверието от страна на обществото в полицейската институция, като така установеното поведението на М. би могло да представлява нарушаване на етичните правила за поведение, което обаче е наказуемо с друго по вид дисциплинарно наказание по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР. Изведен е решаващият правен извод за незаконосъобразност на процесната заповед, поради липсата на безспорно доказани дисциплинарни нарушения , което изключва ангажиране на дисциплинарната отговорност на М. по чл.203, ал.1, т.7 и т.13 от ЗМВР. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. В изпълнение на задължителните указания на Върховния административен съд по решение 795 от 24.01.2024 г. по адм.д. 7378/ 2023 г., с което е отменено решение 105 от 18.05.2023 г. по адм.д. 33/ 2023 г. на Административен съд - Кюстендил и делото е върнато за ново разглеждане, първоинстанционният съд е събрал указаните му доказателства и се е произнесъл при напълно изяснена фактическа обстановка. Приобщени са като редовни доказателства по делото, с надлежен превод на български език, двете писма изпратени по електронен път от лицето Г. Б. /л. 187 и л. 210/, като е изследвано противоречието, установено от Върховния административен съд, в данните между основното писмо и допълнението към него описаното действие на М. е противоречиво досежно часа на извършването /в 11,58ч и 6,40ч на 10.07.2022 г./ . Освен това от разпита на експерта К. в открито съдебно заседание, проведено на 22.04.2024г. се установява по безспорен начин, че М. не може да бъде разпознат с лицева идентификация на записите от камери 125 и 216. Такова разпознаване е категорично установено единствено на камера 146, което свежда безспорната установеност на визираните в процесната заповед дисциплинарните нарушение само до едно , а именно: по по т.3.2. За това деяние, изследвания запис от видеонаблюдението с камера 146 установява получени от жалбоподателя три предмета от водач на проверявано превозно средство, които обаче не са идентифицирани по вид и стойност , за да може да се прецени доколко съставляват лична облага по смисъла на дефиницията за корупционно поведение по т.17, б. в от Етичния кодекс и като следствие уронен ли е престижа на службата по смисъла на ТП 3/07.06.2007г. на ВАС по т.д.4/2007г. при несъвместимост на деянието с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. В този смисъл се явява обоснован и изводът на първоинстанционния съд за разликата в режима на дисциплинарните наказания по чл.200, ал.1, т.12 и чл.203, ал.1, т.7 и т.13 от ЗМВР. Неоснователен се явява касационният довод за необсъждане в обжалваното решение на друго безспорно установено нарушение от М. вземане на подадена му банкнота от водача на лек автомобил Форд с рег. [номер] в периода от 19,26 до 19,28ч на АРМ 6, тъй като това нарушение е установено от видеозаписа от камера 125, за който експерта К. твърди, че не може да идентифицира лицево служителя М.. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от процесуалният представител на ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи на ответника реално направените и доказани разноски пред настоящата инстанция в размер на 1900лв, съставляващи адв.възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 10.09.2024г. Основателно се явява обаче възражението за прекомерност , заявено в касационната жалба, тъй като настоящето производство не се отличава с по-голяма фактическа и правна сложност от първоинстанционното,още повече, че е втора касация. Следва размера на адв.възнаграждение да бъде намален и редуцира до сумата 1000лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,