Решение № 360 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11934/2016 г.

Решение № 360 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11934/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет чрез процесуален представител срещу решение № 8975 от 18.07.2016 г., постановено по адм. дело № 4163 по описа за 2016 г. на Върховен административен съд (ВАС), шесто отделение. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че приложимата правна уредба на ЗСВ не предвижда в тежест на ВСС задължение да открие процедура по чл. 194 от ЗСВ по инициатива на магистрат, който изразява желание да бъде преместен от един орган на съдебната власт в друг, равен по степен, поради което решението е недопустимо. На следващо място, съдът неправилно е приел, че се касае за незаконосъобразен фингиран административен акт, тъй като производството по раздел I, глава пета от АПК не се прилага за административни актове, за които в специален закон е предвидено специално производство с оглед естеството им, какъвто е настоящият случай. Предвид изложеното прави искане решението да бъде обезсилено, алтернативно отменено и съдът да се произнесе по съществото на спора, като остави без разглеждане, респективно отхвърли жалбата на Е. Н. С. - А. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът - Е. Н. С. - А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане към съда касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и решението на тричленния състав на ВАС да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното в настоящето производство решение № 8975 от 18.07.2016 г. постановено по адм. дело № 4163 по описа за 2016 г. на ВАС, шесто отделение, е отменен мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет по молба вх. № 11-06-914/15 от 05.02.2016 г. на Е. Н. С.-А., съдия в Окръжен съд - гр. В. и е изпратено делото като преписка на Висшия съдебен съвет, който да реши въпроса по същество с мотивирано решение. За да постанови решението си, съдът е установил, че съдия Е. Н. С.-А. не успява да получи желаното от нея преместване от Окръжен съд - гр. В. в Административен съд - С. град, С. градски съд и Апелативен съд - гр. С. През една част от този период - за времето от 15.08.2012 г. до 29.06.2015 г. - Е. Н. С.-Андреева е била командирована в Софийски градски съд. След като командироването е било прекратено със заповед № 940 от 23.06.2015 г. на председателя на Върховния касационен съд, Е. Н. С.-Андреева е подала молба вх. № 11-06-914 от 22.07.2015 г., с която е направила искане да бъде преместена по реда на чл. 194 ЗСВ на длъжност "съдия" в равен по степен на Окръжен съд - гр. В. съд в гр. С. С решение по т. Р-10 на протокол № 42 от 04.08.2015 г. Комисията по предложенията и атестирането е отложила разглеждането на молбата за следващо заседание. На 20.10.2015 г. Комисията по предложенията и атестирането е разгледала молба вх. № 11-06-914 от 22.07.2015 г. на Е. Н. С.-Андреева и е взела следното решение (т. Р-22 на протокол № 53 от това заседание): "Не открива процедура за преназначаване по реда на чл. 194 от ЗСВ от Окръжен съд, гр. В., в равен по степен съд в гр. С.". С молба вх. № 11-06-914 от 22.12.2015 г. Е. Н. С.-Андреева е поискала Висшият съдебен съвет да се произнесе по подадената от нея молба рег. № 11-06-914 от 22.07.2015 г. С писмо изх. № 11-06-914/2015 от 26.01.2016 г. председателят на Комисията по предложенията и атестирането е отговорил, че заявлението от 22.07.2015 г. е било разгледано на заседание на комисията, която се е произнесла с решение по пр. № 53 от 20.10.2015 г., т. Р-22. С нова молба вх. № 11-06-914/15 от 05.02.2016 г. Е. Н. С.-Андреева е поискала Висшият съдебен съвет да се запознае с изложеното от нея в молба рег. № 11-06-914 от 22.07.2015 г., като се произнесе с решение и я уважи, въпреки че тази молба е била разгледана от Комисията по предложенията и атестирането, която е взела решение по нея, изпратено й с писмо изх. № 11-06-914/2015 по 26.01.2016 г. И тази молба на Е. Н. С.-Андреева е била разгледана също от Комисията по предложенията и атестирането, която с решение по т. Р-7 на протокол № 8 от 16.02.2016 г. е оставила без уважение молбата с подробни мотиви защо счита, че не са налице основания за преразглеждане на искането за откриване на процедура за преместване по реда на чл. 194 ЗСВ. На 18.03.2016 г. съдия Е. Н. С.-Андреева е подала жалба, с която е оспорила мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет да разгледа и да се произнесе с решение по молба вх. № 11-06-914/15 от 05.02.2016 г. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че Висшият съдебен съвет определя необходимостта на съдебната власт от кадри, като определя броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отдели съобразно обема на правосъдната, правозащитната и надзорната работа, която трябва да бъде извършена в съответните райони (чл. 30, ал. 2, т. 7 и 8 ЗСВ). Висшият съдебен съвет, чрез своите колегии, назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите, прави периодични и други атестации, решава всички въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост (чл. 30, ал. 5 ЗСВ) и т. н. Изложил е съображения, че правомощието на ВСС по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ е част от неговите функции на единствен кадрови орган за цялата съдебна система. При втората предпоставка по чл. 194, ал. 1 ЗСВ - намаляване числеността на длъжностите - Висшият съдебен съвет премества съдиите, прокурорите или следователите, заемали съкратените длъжности, при условията на пълна дискреция (неограничена оперативна самостоятелност) съобразно установената от него степен на натовареност. Съдът е посочил, че не само в случаите на чл. 194, ал. 1, предл. 2-ро ЗСВ, но и по всеки кадрови въпрос, поставен пред него от съдия, прокурор или следовател, Висшият съдебен съвет трябва да отговори с мотивирано решение. Особено в случаите на отказ. Мълчаливият отказ на Висшият съдебен съвет по кадрови въпроси е незаконосъобразен фингиран (чрез фикцията по чл. 58, ал. 1 АПК) административен акт. Прието е, че Комисията по предложенията и атестирането е помощен орган на Висшия съдебен съвет, който няма властови (управленски) правомощия и нейните правомощия са да предлага на Висшия съдебен съвет проект на решение. Отказът на Комисията по предложенията и атестирането да внесе такова искане в заседание на Висшия съдебен съвет препятства вземането на решение от кадровия орган на съдебната власт, поради което, с оглед на фикцията по чл. 58, ал. 1 АПК, по направеното искане от съдия, прокурор или следовател се формира мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет, а мълчалив отказ по кадрови въпроси на единствения кадрови орган на съдебната власт е винаги незаконосъобразен фингиран административен акт. Решението е допустимо и правилно. Обжалваното в настоящето производство решение е постановено при точно установена фактическа обстановка, въз основа на която правилно е приложен материалният закон. Изложените в решението мотиви за незаконосъобразност на оспорения административен акт се споделят от настоящия съдебен състав. В чл. 194, ал. 1 от ЗСВ е предвидено, че в случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи или при намаляване числеността на длъжностите в тях, Висшият съдебен съвет (след изменението с ДВ бр. 62/16 г., съответната колегия на ВСС) разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и преназначава на тях без конкурс съдиите, прокурорите и следователите. Приети са и Правила за преместване по реда на чл. 194 от ЗСВ (решение на ВСС по протокол № 4 от 31.01.2013 г.), като в разпоредбата на т. 2 на тези Правила е посочено, че с решение на ВСС се закрива конкретен орган или се намалява числеността на длъжностите в него, след анализ на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт по критерии, действащи към момента на анализа, както и други фактори, които имат значение за осигуряване на правото на достъп до съд. В т. 3 на същите Правила е посочено, че в случаите по т. 2 ВСС приема решение за разкриване на съответните длъжности и преназначаване на лицата, заети в закрития или с намалената численост орган, в еднакви по степен органи на съдебната власт с висока или свръх висока степен на натовареност, по възможност от същия апелативен район. От изложеното следва, че тази процедура се извършва с решение на ВСС. С. чл. 37, ал. 1 от ЗСВ (в приложимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 28 от 08.04.2016 г.), Комисията по предложенията и атестирането подпомага дейността на ВСС и предлага проект на решение по въпросите по чл. 38, ал. 1 от ЗСВ (в приложимата редакция), като ВСС приема решения по направените предложения (чл. 38, ал. 8 от ЗСВ в приложимата редакция). След измененията в ЗСВ с ДВ, бр. 28 от 08.04.2016 г., чл. 30, ал. 5 от ЗСВ предвижда, че съдийската колегия на ВСС разполага с правомощия да се произнесе по въпроса свързан с преместването на съдия. От данните по делото се установява по категоричен начин, че ВСС не е формирал властническо волеизявление във връзка с подаденото заявление на жалбоподателката за преместване по реда на чл. 194 от ЗСВ, въпреки че е бил длъжен да се произнесе. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че ВСС не е длъжен да се произнесе по искането за преместване, поради което не е формиран мълчалив отказ по него. По този въпрос ЗСВ не съдържа специални разпоредби които да дерогират приложението на АПК, а цитираната от касатора съдебна практика е неотносима към настоящия казус. В съответствие с чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът, а съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК, мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол. В своето съдържание мълчаливият отказ е бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. В разглежданата хипотеза Висшият съдебен съвет не се е произнесъл по подаденото до него от жалбоподателката заявление за преместването й по реда на чл. 194 от ЗСВ. Този отказ е в противоречие със закона и с правилата, предвиждащи, че ВСС следва да се произнесе с решение по процедурата по чл. 194 от ЗСВ. В този смисъл е и относимата съдебна практика, цитирана в обжалваното решение. Предвид изложеното, доводите на касационния жалбоподател не обосновават различен от направения от тричленния състав на ВАС правен извод и са неотносими към преценката за правилността на постановеното съдебно решение. При липса на касационни основания водещи до обезсилването, респективно отмяната му, решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,