Решение № 12788 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7327/2011 г.

Решение № 12788 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7327/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Йорданов Баташки от гр. София срещу решение № 1798 от 15.04.2011 г. по адм. дело № 217/2011 г. на Административен съд-София град, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. От ответника по касационната жалба Софийски районен съд, чрез неговия пълномощник по делото е изразено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия съдебен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Николай Йорданов Баташки от гр. София против Заповед № АС-312 от 23.12.2010 г. на Председателя на Софийски районен съд. За да постанови съдебния си акт съдът след като е обсъдил относимите за настоящото производство факти е стигнал до обоснования извод за законосъобразността на оспорения акт. Компетентността на органа издал акта не е засегната и извода на съда в тази посока се споделя от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че заповедта е мотивирана и издадена в рамките на предоставената на председателя на Софийски районен съд компетентност с разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт. В заповедта има изричен запис, че същата е издадена в изпълнение на разпоредбите на Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища /ПАРОАВАС/. Извършването на инвентаризация е предвидено в чл. 107 от ПАРОАВАС, съгласно който в период, определен със заповед на административния ръководител на съда, се извършва такава за установяване наличността на делата в съдебното деловодство. Работното време на администрацията в съда е от 9,00 часа до 17,00 часа с половин час обедна почивка, която се ползва по график, като с разпоредбата на чл. 163, ал. 5 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища е въведено изключение от правилото, като в ал. 1 е предвидено по време на инвентаризация справки по дела да се извършват по реда и часове, определени със заповед на административния ръководител. Оспорената т. 2 от заповедта не противоречи на чл. 163, ал. 1 от ПАРОАВАС, тъй като не е изменена законовата продължителност на работното време на съдебните служители, а в случая се касае за реорганизиране на дейността за един ограничен период от време с цел ефективно изпълнение на възложените на председателя с цитираната по-горе законова разпоредба функции. Материализираното в т. 2 волеизявление на административния орган няма самостоятелно значение, а следва да се преценява в контекста на целия административен акт. В т. 8 от заповедта изрично е предвидено по време на инвентаризация, с цел обезпечаване правата на страните по делата в СРС, на тези лица да се предоставя непрекъснат достъп до делата по които текат срокове за обжалването им в рамките на установеното работно време. При тези данни, правилно съдът е стигнал до извода, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с целите на закона, както и че със заповедта се държи сметка за ефективното и навременно обслужване на страните по делата по време на инвентаризацията, поради което правата на жалбоподателя не са засегнати. Отчетен е и факта, че действието на заповедта е за кратък период от време, което е в съответствие с регламентацията на цитираната специална разпоредба от Правилника, поради което и в този смисъл конкретно на жалбоподателя не са засегнати правата с оспорената заповед. Изводите на първоинстанционния съд не са опровергани пред настоящата инстанция от касатора, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, седмо отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК