Решение № 65 от 16.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 34/2009 г.

Решение № 65 от 16.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 34/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Д. Д. А. против решение № 565 от 05.12.2008 г. по в. н. о. х. д. № 1084/2008 г. по описа на Софийския апелативен съд.

В касационната жалба като основание за проверка на въззивното решение е посочено явна несправедливост на наложеното наказание и на присъденото на пострадалия обезщетение за причинените му неимуществени вреди. В съответствие с оплакването се прави искане за изменяване на постановения съдебен акт с облекчаване наказателноправното положение на подсъдимия, като определеното му наказание и присъденото на гражданския ищец обезщетение се намалят по размер.

Пред касационната инстанция служебният защитник на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея и в допълнително представените писмени бележки съображения.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение като законосъобразно, следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 1* от 10.09.2008 г. по н. о. х. д. № 253/2008 г. на Врачанския окръжен съд, подсъдимият Д. Д. А. е признат за виновен в това, че:

• На 30.08.2007 г. в с. Л. б., общ. М., при условията на опасен рецидив, е отнел сумата от пет лева от владението на Т. Н. Т. от гр. С., с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода;

• На същата дата и място, чрез употреба на сила противозаконно отнел от владението на Т. Н. Т. собствения му лек автомобил "Ф. П.", с ДК № С* без негово съгласие, с намерение да ползва моторното превозно средство, като от деянието е последвала повреда по автомобила в размер на 4738 лева и същият е оставен без надзор в с. Ч., общ. В., поради което и на основание чл. 346, ал. 5, във вр. ал. 2, т. 1, предл. 1 и 2, във вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът е определил на подсъдимия едно общо най-тежко наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 47, ал. 1, б. "б" от ЗИН е определил първоначален "Строг" режим за изтърпяване на наказанието.

Подсъдимият е осъден да заплати на Т. Н. Т. сумата от хиляда осемстотин шестдесет и три лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието по чл. 346, ал. 5 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.08.2007 г. до окончателното й изплащане, като в останалата част до предявения размер, гражданският иск е отхвърлен като недоказан.

По реда на чл. 301, ал. 1, т. 12 от НПК съдът се е произнесъл по разноските по делото и по дължимата на държавата такса върху размера на уважения граждански иск, които присъдил в тежест на подсъдимия.

С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата.

Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.

Решението на въззивната инстанция е законосъобразно.

В съдебната фаза пред първата инстанция производството се е развило по правилата на съкратеното съдебно следствие - глава ХХVII, чл. 370 - чл. 374 НПК. Съдът е разяснил правата на подсъдимия А по чл. 371 НПК и го уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. След като последвало съгласие на подсъдимия производството да протече по съкратената процедура, съдът е приел, че направените от него самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че ще се ползва от тях при постановяване на присъдата.

На основание чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК съдът е постановил осъдителна присъда, като в мотивите към нея са приети за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Наказанията на подсъдимия по повдигнатите и приети за доказани от съда престъпления са определени при задължителните при тази процедура условия на чл. 55 НК.

Доводът за явна несправедливост на наказанието е правен и пред въззивната инстанция, на който по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК е отговорено с подробни съображения, изложени на л. 5-6 от мотивите на решението, защо не се възприема за основателен. Пред касационната инстанция не се излагат нови обстоятелства в подкрепа на същия довод.

От данните по делото е видно, че подсъдимият многократно е осъждан на лишаване от свобода за извършени престъпления от общ характер. Вън от осъжданията на А., определящи квалификацията на деянието като извършено при условията на чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК са останалите влезли в сила присъди по н. о. х. д. № 201/1996 г. на СВС, н. о. х. д. № 10661/1985 г., н. о. х. д. № 29/1988 г. и № 2219/1997 г. на Софийския районен съд, по които А. е бил санкциониран също с лишаване от свобода за извършени умишлени престъпления срещу собствеността и личността на отделни граждани. Явно, оказаната наказателна репресия до този момент не е постигнала целите си за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на закона. Високата обществена опасност на деянията и на дееца са очертани от проявената, в случая, упоритост към преследваната цел за неправомерно обогатяване и ползване на чуждото моторно превозно средство с употребата на сила за сломяване съпротивата на пострадалия. Правилно въззивната инстанция е отчела, че ниската стойност на предмета на грабежа в конкретния случай не намалява обществената опасност на подсъдимия като деец, с оглед наличието на съвкупност от престъпления и на обстоятелството, че умисълът на подсъдимия е бил да отнеме намиращата се у пострадалия парична сума, без да е било формирано в съзнанието му представа за нейния действителен размер.

Изложените съображения са довели въззивният състав до правилните и законосъобразни изводи, че по отношение на определените наказания и това за водещото от тях в съвкупността от престъпления не е несправедливо и че в конкретния случай, само с него целите на специалната и генералната превенции могат да бъдат постигнати. Тези изводи се споделят и от настоящия съдебен състав. Място за по-голямо снизхождение, няма.

Неоснователен е доводът и за несправедливост на съдебния акт в гражданската му част. Приложното поле на чл. 45 от ЗЗД включва виновно поведение на лицето, което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. По делото е безспорно установено, че гражданският ищец е претърпял имуществени вреди и същите се намират в причинно-следствена връзка с виновното поведение на подсъдимия, извършил престъплението по чл. 346, ал. 5, във вр. ал. 2, т. 1, предл. 1 и 2, във вр. ал. 1 НК. По размер, вредата е установена от съда, на базата на заключенията на назначените по делото експертизи. Предвид на това, като основателен предявеният от ищеца граждански иск правилно е бил уважен от съда.

Ето защо, не е налице визираното в жалбата на касатора основание за изменяване на въззивното решение, което като законосъобразно, следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.