Решение № 3253 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11383/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 4117/14.10.2024 г., постановено по адм.д. 1323/2023 г. по описа на Административен съд(АС) Хасково, с което е отменено Уведомително писмо(УП) изх. 02-260-6500/4040#8 от 27.11.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, за кампания 2021г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с което е намалено финансирането по схема ПНДЖ 3 в размер на 13 306.68 лв. . Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съображения в подкрепа на доводите са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноските, направени в двете съдебни ивстанции. Ответникът П. М. Г., чрез процесуалния си представител в писмени бележки оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал.2 ат АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на административно производствените правила и материалния закон. Решението е законосъобразно. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо изх. 02-260-6500/4040#8 от 27.11.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, за кампания 2021г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с което е намалено финансирането по схема ПНДЖ 3 в размер на 13306.68 лв. по подадено заявление от П. Г. за кампания 2021г. Посочено е в УП, че въз основа на извършени административни проверки в животновъдния обект са установени 139 бр. животни, съгласно изискванията на чл.39, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и чл.9, пар.3 от Регламент /ЕО/ 21/2004 от 17.12.2003г., съответно брой животни с несъответствие 185, процент на несъответствие 100, санкциониран брой животни 324, окончателна сума оторизирана по схемата 0.00 лв. Пояснено е, че съгласно чл.10, ал.3, т.3 от Наредба 19 от 12.10.2015г. за реда за контрол на изискванията на схемите за преходна национална помощ, ако процентът на несъответствие е 20 на сто, кандидатът не се подпомага за съответната година. Писмото съдържа и списък с ушни марки на 185 бр. животни, които не са включени в оторизацията като допустими за подпомагане и за тях са приложени намаленията, предвидени в чл.31 на Делегиран регламент 604/2014 от 11. март 2014г. и чл.10, ал.2 и ал.3 (ПНДЖ 3) от Наредба 19/12.10.2015г. за реда за контрол на изискванията на схемите за преходна национална помощ (животни с несъответствия). Съгласно едно от изискванията по схемата ПНДЖ 3, описано в чл.39, ал.1, т.4 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, право на подпомагане имат земеделските стопани, които продължават да отглеждат най-малко 80% от заявените овце-майки и/или кози майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявление за подпомагане. Към момента на извършване на административните проверки за целите на отороизацията по схемата ПНДЖ 3 05.11.2021г. във външните регистри на ИСАК, а именно Информационната система на БАБХ е установено, че 185 броя животни не са били в животновъдния обект на кандидата към дата 19.09.2021г. Представено е от ДФЗ становище, че за кампания 2021г. крайната дата за задържане в стопанството по схемата ПНДЖ 3 е от 12.06.2021г. до 19.09.2021г. За да отмени процесното УП, съдът след преценка на събраните доказателства е приел за установено, че неправилно административният орган е приел, че животните са напуснали животновъдния обект на жалбоподателя на 19.09.2021г. (последния 100 тен ден), а това е станало най рано на 20.09.2021г., т. е. след 100-тния нормативно регламентиран ден. Представена е извадка от Регистър Животни и пчелини по ВМС за движение на животните, от който се установява, че 185 бр. животни с изпращач П. М. Г. в периода от 19.09.2021г. - 22.09.2021г. са напуснали местодомуването си в ЖО 6535-0010 и са пристигнали в животновъден обект 6492-0051, собственост на К. Н. А. на дата 23.09.2021г. Представени са и самите ВМС, издадени на 19.09.2021г. с валидност 3 дни, както и Уведомление за транспортиране на животни, изготвени от регистриран ветеринарен лекар д-р Б.Х.. Товаренето и изнасянето на животните се е случило едва на 21.09.2021г., факт установен със свидетелски показания. Съдът е приел, че административният акт не съответствува на материалното право, тъй като с него неправилно е прието, че жалбоподателят е нарушил нормата на чл.39, ал.1, т.4 от Наредба 3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, а именно да продължи да отглежда най-малко 80% от заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. В писмото на ДФЗ е посочено, че този период за кампания 2021г. е от 12 юни до 19.09.2021г., т.е. последният ден за подаване на заявлението е бил на 11.06.2021г.(петък). Административният орган при изчисляване на този период е възприел, че същият не е указаният в чл. 4, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., съобразно който текст заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. Когато 15 май е неприсъствен ден, срокът за подаване на заявления за подпомагане изтича в първия следващ работен ден, а този който е допълнителен/ удължен по чл. 12, ал. 2 от същата Наредба 5 от 27.02.2009 г. "Заявление за подпомагане не може да бъде подадено по-късно от 25 календарни дни след изтичане на срока по чл. 4, ал. 1. Съдът е приел за безспорно установено, че животните са отглеждани/местодомували в животновъдния обект на заявителя и на 19.09.2021 г., предвид което дори да се приеме, че органът правилно е посочил периода от 12 юни до 19.09.2021 г., изчислен съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., то животните са отглеждани "най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявлението за подпомагане", т.е. заявителя отговоря на условията за допустимост съгласно чл. 39, ал. 1, т.4 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. Законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че оспореното уведомително писмо е действителен административен акт, издаден от компетентен орган без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и изискванията за форма, но при неправилно установена фактическа обстановка и в противоречие с материалния закон. При правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса, административният съд задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства. Задължението по чл.39, ал.1, т.4 от Наредба 3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания е за отглеждане най-малко 80% от заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. За условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, съобразно който текст заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомаганe. Когато 15 май е неприсъствен ден, срокът за подаване на заявления за подпомагане изтича в първия следващ работен ден. За 2021 година крайният срок е бил 15.05.2021 г. (събота), който съгласно чл. 60, ал. 3 от ГПК изтича на 17.05.2024 г. (понеделник). Обоснован е изводът, че между 18.05.2021г. и 19.09.2021г. са изминали повече от 100 дни. Първата проверка, която не е проверка на място, а чрез информационната система на БАБХ, е извършена на 05.11.2021 г., т. е. след изтичане на посочения срок, до който жалбоподателят е трябвало да продължи да отглежда заявените животни. Органът е представил доказателства, че за 2021г. периода на задържане на животните е от 12 юни до 19.09.2021 г. и това не е оспорено от другата страна. Т.е., според ДФЗ 100-тния ден изтича на 19.09.2021г. Заключението в УП относно най-вероятната дата, на която животните са напуснали животновъдния обект, е вследствие възпроизвеждане на данни от поддържания електронен регистър, без да е удостоверено пряко това обстоятелство. Чрез свидетелските показания, които възпроизвеждат непосредствени впечатления от животновъдния обект и установяват, че на 19.09.2021г.(неделя) животните са били все още в обекта, е опровергана доказателствената стойност досежно този факт в УП. С издаването на ВМС на 19.09.2021г., отбелязването му в системата ВетИс и автоматичното генериране на прекратяване на местодомуването на животните на същата дата, не се доказва, че на тази дата животните не са били в животновъдния обект, при условие, че срокът на действие на ВМС е три дневен. Срокът, в който животните могат да напуснат животновъдния обект е 21.09.2021г. Така, при безспорно установените факти се установява, че на 19.09.2021г., когато изтича 100-тния ден по см. на чл.39, ал.1, т.4 от Наредба 3 от 17.02.2015г., животните са отглеждани/местодомували в животновъдния обект на П. Г., поради което липсва материалнопровно основание за издаване на оспорения акт.. Няма причина към процесното заявление да е приложим срокът по чл.12, ал.2 от Наредба 5/27.02.2009 г., допускащ допълнителен срок от 25 календарни дни за подаване на заявлението с произтичащите от това санкции по ал.1, доколкото в случая съдът приема, че е спазен срока по чл.4, ал.1 от Наредба 5/27.02.2009г. По изложените съображения настоящият съдебен състав споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, при липса на наведените касационни основания за отмяна. Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил доказателства за направени такива, поради което съдът не дължи произнасяне. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение