Решение № 13361 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8354/2010 г.

Решение № 13361 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8354/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Константин Константинов Калъчев от гр. Стара Загора против решение № 133 от 27.04.2010 г. на Административен съд - Стара Загора, постановено по адм. дело № 642/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК 10-22/3.11.2009 г. на началника на РДНСК - Стара Загора издадена на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ за отмяна на разрешение за строеж № РД-И-1189/26.02.2009 г. на началник отдел "АГ" при община Стара Загора, за строеж "Магазин за промишлени стоки и мазе" /преустройство на два броя избени помещения в магазин за промишлени стоки с РЗП 46, 70 кв. м и мазе със светла площ 7,00 кв. м/, находящ се в УПИ ХII 2756 кв. 4Б по плана на Стара Загора, ул. Ген Гурко № 69А заедно с одобрения инвестиционен проект и е осъден да заплати на Жана Велчева Генчева сумата от 1390 лв, а на Нина Кръстева Генчева сумата от 500 лв. - разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решение, вкл. в частта му за разноските, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, както и отмяна на заповедта. Ответните страни Жана Белчева Генчева, Нина Кръстева Генчева, Росица Рачева, Димитър Рачев, Ванда Иванова, Росен Иванов, Ваня Захариева, Росица Петкова, Румяна Велчева, Генчо Генчев и РДНСК - Югоизточен район оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна - издадена по допустима и основателна жалба на Нина Генчева - собственик в режим на СИО на обект от сградата - етажна собственост. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нина Генчева е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 вр. чл. 185, ал. 2 ЗУТ за процесното РС, тъй като е собственик в режим на СИО на обект от сградата - етажна собственост и с допуснатото преустройство се променя предназначението на избените помещения /едно от които собственост на жалбоподателя и представляващо принадлежност на жилището му по арг. чл. 40, ал. 1 ЗУТ и чл. 110 от наредба № 7/22.12.2003 г. за ПНУОВТУЗ/, както и съществено се изменя обща част на сградата, като се отварят врата и два прозореца във външната фасадна стена. Неприложима е нормата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, тъй като не се касае за преустройство и промяна предназначението на помещение за нежилищни нужди. Няма съобщаване на РС на Нина Генчева, тъй като връчването на Константин Калъчев е в качеството му на възложител, чиито интереси не съвпадат с тези на останалите собственици в ЕС. Не може да се счете за редовно съобщаване и това извършено на Жана Генчева, която не е била управител на етажната собственост към този момент /§ 4, ал. 3 ДР на ЗУТ/. След отстраняване нередовността на жалбата чрез подписването й от Нина Генчева същата е била допустима за разглеждане от началника на РДНСК. Липсата на решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред и изискващо се на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУТ, е достатъчно основание да се приеме незаконосъобразност на РС. Обжалваното решение, с което е отхвърлено оспорването на отменящата РС заедно с одобрения инвестиционен проект заповед, е правилно и не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта за разноските. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК когато съдът отхвърли оспорването, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Жана Генчева е заинтересувана страна по делото, за която оспорената заповед е благоприятна, тъй като е собственик на обект в сградата - етажна собственост и независимо, че нейната жалба до началника на РДНСК е просрочена. Вземането за разноски е доказано и по размер, като сумата от 200 лв., за които касаторът твърди, че не се дължат, представлява внесеното възнаграждение за съдебно-техническата експертиза. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на Нина и Жана Генчеви, които са ги поискали своевременно и са доказали плащането на 1000 лв. адвокатско възнаграждение за процесуалното им представителство пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,