Решение № 14493 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10350/2020 г.

Решение № 14493 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10350/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Местан, от [населено място], [област] против решение № 1249/16.07.2020 г. по адм. дело № 787/2020 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 22ц ПЗР на КСО - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез юрисконсулт Р. Панов изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1249/16.07.2020 г. по адм. дело № 787/2020 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил оспорването по жалба на Б. Местан, от [населено място], [област] срещу Решение № 2153-15-50 от 26.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-32/30.01.2020 г. срещу разпореждане № [ЕГН] / прот. № 2139/6.01.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Присъдил е разноски. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден при спазване на основанията за законосъобразност по чл. 146 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че жалбодателят е подал на 23.04.2019 г. заявление за отпускане на пенсия за ОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. С Разпореждане № [ЕГН] / прот. № N01324/12.08.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е била отпусната исканата пенсия, считано от 20.04.2019 г. За определяне размера на пенсията е изчислен ИК, формиран от осигурителен доход за периода 1.01.2000 г. – 13.12.2010 г. На основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО пенсията е спряна като по-неблагоприятна от получаваната ПИОЗ. Със заявление от 26.11.2019 г. жалбодателят е поискал размерът на пенсията му да бъде определен с ИК, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7 от КСО от осигурителен доход за времето от 1.01.1985 г. до 31.12.1987 г. С разпореждане № [ЕГН] / прот. № 2139/6.01.2020 г. Ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив е отказал размера на пенсията да бъде определен по този начин, тъй като заявлението е подадено сред 6-месечния срок по § 22ц, ал. 2 от КСО. Разпореждането е потвърдено с Решение № 2153-15-50 от 26.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив. Съгласно § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г.) до 1 януари 2023 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4–7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. Съгласно приложимата разпоредба на § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата с подадени заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., както и тези, на които е отпусната такава пенсия до влизането в сила на този закон, може да упражнят еднократно правото си на избор по ал. 1, като в тези случаи пенсията се отпуска в новия размер от същата начална дата, ако това е по-благоприятно за съответното лице. Посочената разпоредба е влязла в сила на 4.05.2019 година. Заявлението, с което касационният жалбоподател е поискал размера на пенсията му да бъде определен с ИК, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7 от КСО е подадено на 26.11.2019 г., т. е. след изтичането на регламентирания в разпоредбата на § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО шестмесечен срок. Пропускането му препятства упражняването на предоставеното еднократно право на избор, в какъвто смисъл е и направеният от съда извод. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение