Решение № 14854 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5593/2017 г.

Решение № 14854 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5593/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община М., чрез неговия процесуален представител, срещу решение № 486 от 24.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1100/2016 г. по описа на Административен съд - П.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. М. А., чрез пълномощника си, адв. Г., в съдебно заседание оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалбата на А. М. А. против заповед № РД-09-414/13.04.2016 г. на кмета на община М., с която е наредено премахването на незаконен строеж "жилище", находящ се в поземлен имот № 73122.8.84, по кадастралната карта на с. Т., община М., област П. с извършител А. М. А.. Съдът е приел, че административният акт е издаден без да са изяснени фактическите и правни обстоятелства, както и, че липсва индивидуализиране на обекта предмет на заповедта. Решението е неправилно. Необосновано в мотивите си съдът е посочил, че процесната постройка описана в констативния акт не се установява да е въобще налична в имот 73122.8.84. От изявленията на страните и заключението на вещото лице, може да се направи категоричен извод, че индивидуализацията на незаконното строителство е изяснена по несъмнен начин. Необоснован е и другият основен довод на съда, че постройката не представлява жилище, както е описана в заповедта за премахване. Следва да се има предвид, че целта на закона е да не допуска незаконно строителство. В конкретния случай, с оглед останалите факти по делото, не е от съществено значение как е назован процесният обект. Същият безспорно е незаконен строеж, изграден без разрешение за строеж. Това е в противоречие на чл. 12 и 13 от Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им, във връзка с чл. 148 от Закона за устройство на територията. Строежът не отговаря и на предпоставките за търпимост, тъй като не попада в нито една от хипотезите на материалноправните разпоредби, визиращи търпимостта на строежи, извършени без строителни книжа, а именно: § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР ЗУТ, както и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Това е така, тъй като в нотариалния акт за собственост от 2006 г. не се посочва да има строителство в поземления имот и строежът е извършен след това. С оглед горното подадената от А. М. А. жалба против заповед № РД-09-414/13.04.2016 г. на кмета на община М. е била неоснователна. Като е приел обратното, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, поради което неправилното решение ще следва да бъде отменено. Вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което подадената жалба следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора и направеното искане от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции е основателно. А. М. А. следва да бъде осъден да заплати на община М. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,