Решение № 12071 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1783/2015 г.

Решение № 12071 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1783/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") срещу решение № 6140 от 17.10.2014 г. постановено по адм. дело № 14076 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-060-2600/2304 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, по заявление с УИН 06/210610/33316, с което на Частна производителна кооперация "Съгласие" е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 268 809.19 лв. и по Схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ в размер на 147 049.03 лв., като делото е изпратено като преписка на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение. Касаторът релевира доводи за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от съда да отмени оспореното решение и да се произнесе по същество като отхвърли жалбата на земеделския стопанин. Ответната страна - ЧПК "Съгласие", представлявана от Петър Иванов Цветков, чрез процесуалния си представител адв. Тончева, в с. з., както и в депозираната писмена защита на упълномощението процесуални представители адв. Тончева и адв. Петков, изразява становище за неоснователност на жалбата. ЧПК "Съгласие", чрез адв. Петков, е подала частна жалба срещу Определение № 6034 от 16.12.2014 г. по същото дело, с което е отхвърлено искането на кооперацията за изменение на постановеното решение по делото в частта на присъдените й разноски. Подробни съображения за неправилността на визираното определение са развити в депозираната писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение, по жалба на ЧПК "Съгласие", в производство по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е отменено Уведомително писмо изх. № 02-060-2600/2304 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, по заявление с УИН 06/210610/33316, с което на Частна производителна кооперация "Съгласие" е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 268 809.19 лв. и по Схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ в размер на 147 049.03 лв., като делото е изпратено като преписка на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение. Предвид изхода на делото ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 250 лева. В мотивите на обжалваното решение е описана подробно установената фактическа обстановка по спора. Съдът е съобразил, че ЧПК "Съгласие" е кандидатствала по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., като е подала заявление и е получила УРН 183198, като е кандидатствала по СЕПП и по СНДП - с обща площ на БЗС и по двете схеми в размер на 1 469.34 ха, от които в резултат на констатирани застъпвания са определени като недопустими/наддекларирани - 1 147.16 ха и по двете схеми. Съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. е посочен процент на наддеклариране - 100%. Обсъдени са приложените и в двете фази на спора писмени доказателства. За изясняване на фактическата обстановка по делото са допуснати две СТЕ, които са приети от съда и не са оспорени по законоустановения ред от страните. За да постанови оспорения резултат, съдът е кредитирал двете приети и неоспорени от страните заключения за обективни и компетентни и е мотивирал изцяло решението си върху тях. Приел е, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК форма. Според съда обаче, оспореният акт не е мотивиран, тъй като не са съобразени от административния орган представените по делото договори за предоставяне на земя в кооперацията за съвместно обработване и договори за аренда, последните и вписани в Службата по вписвания. Съдът е посочил, че преди издаването на оспорения административен акт, административният орган е разполагал с документи, доказващи правото на ползване от ЧПК "Съгласие", в които е установено застъпване, но същите не са били обсъдени в мотивите и не са съобразени като обстоятелства при описание на осъществилата се фактическа обстановка. АССГ е приел, че административният орган необосновано и незаконосъобразно не се е съобразил със събраните в административното производство писмени доказателства и е създал предпоставка за нарушаване принципите на процеса, касаещи изясняване на фактите и обстоятелствата, след обсъждане на възраженията на заинтересованите страни. В случая е било ограничено правото на защита на ответника по касационната жалба. Така, според приетото от съда, административният орган е издал акта, без да отчете, кой е действителният ползвател на БЗС. Тези процесуални нарушения са приети от съда като съществени, довели до нарушаване правото на защита на адресата на административния акт и обосноваващи отмяната му. Така постановеното решение е правилно. Съдът е изследвал правнозначимите факти и обстоятелства, основал е решението си на обстоен анализ на доказателствата, които преценени в своята съвкупност действително водят до извода, че при издаване на акта решаващият административен орган не е изпълнил задълженията си по чл. 7 и 9 АПК, като не е събрал всички доказателства от значение за случая и не е преценил истинността на събраните доказателства. Правилни са и доводите на решаващия съд, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, а именно да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В настоящия случай административният орган не е взел предвид представените на 23.08.11 г. документи, удостоверяващи правото на ползване на декларираните от ЧПК "Съгласие" имоти. Преди издаване на ИАА административният орган е разполагал с документи, доказващи правото на ползване на заявителя по отношение на БЗС, в които е установено застъпване, но същите не са обсъдени в мотивите и не са съобразени като обстоятелства при описание на приетата фактическа обстановка Съгласно основната експертиза на вещото лице, застъпените площи са неправилно признати в полза на "Стил Еко Инвест" ООД и следва да бъдат оставени като неразрешени застъпвания, както и да се съберат допълнителни доказателства за това кой от двамата заявители ЧПК "Съгласие" или "Стил Еко Инвест" ООД, е действителният ползвател на БЗС. Съдът в самостоятелни мотиви е разгледал експертното мнение по отношение на това, че в представения договор от 2009 г. не са описани площите по кадастрални имоти и не е представен документ, удостоверяващ къде се намират застъпванията, поради което и единствено може да се предполага, че същите попадат в описаната по договор площ, както и че от последния не може по категоричен начин да се установят кадастралните имоти, попадащи в застъпването. В този контекст съдът се е позовал на допълнителното заключение на СТЕ, според което дори и след съобразяване с местностите, в които се намират БЗС, и сумиране на площите на заявените парцели, е налице несъответствие в заявените от ЧПК "Съгласие" и "Стил Еко Инвест" ООД имоти, включително и по отношение на заявеното застъпване. Обосновано административният съд е изградил решаващите си изводи за това кой е действителният ползвател на заявените площи, релевирайки подробно индивидуализираните на стр. 8 от решението молби, становища и споразумение, от които е видно, че жалбоподателят е обработвал декларираните в заявлението за подпомагане площи. Правилно съдът е отбелязал, че административният орган при вземане на решение, е длъжен да се съобрази с установените от съдебната експертиза обстоятелства, както и с ангажираните от оспорващия доказателства. С оглед на тези противоречиви данни първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспореният административен акт е издаден при неспазване на установената от закона форма - липса на мотиви и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - съществени пороци на административния акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извода за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил в обжалвана част и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Постановеното определение № 6034 от 16.12.14 г., с което е отхвърлена молбата на кооперацията за изменение на решението по делото в частта на присъдените разноски, с която е присъдена сумата 1 250 лв., като е намален като прекомерен претендираният размер на разноските от 15 260.64 лв. също е правилно, а депозираната срещу него частна жалба - неоснователна. Върховният административен съд намира, че административният съд е упражнил законосъобразно процесуалното си правомощие да осъществи самостоятелна преценка за прекомерност, след като е сезиран от страната за това и съответно е намалил дължимото като разноски адвокатско възнаграждение до размера 1 250 лв. По делото е налично доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощените да представляват жалбоподателя пред съда адвокати в размер на 15 260.64 лв. Предвид своевременно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност, което следва да бъде квалифицирано като такова по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, настоящият състав намира, че правилно съдът е приел, че размерът на заплатения от кооперацията хонорар на упълномощените да го представляват в процеса адвокати е прекомерно завишен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което трябва да присъди по-нисък размер на разноските. За да защити интересите на всяка от страните в процеса и да я предпази от заплащане на разноски, които са неоснователно завишени, законът е предвидил правилото за намаляване на прекомерно определения адвокатски хонорар. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Във визирания текст законодателят е уредил, че съдът с решението определя възнаграждението на адвоката съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет и осъжда другата страна да го заплати, като определеното възнаграждение не може да бъде по-ниско от предвидения минимален размер за съответния вид работа. По този повод следва изрично да се отбележи, че за казуса не е налице приложното поле на чл. 7, ал. 2 от наредбата, понеже не се касае за защита по дело с определен интерес, защото предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил индивидуален административен акт, поради което и правилно административният съд е счел, че размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. § 1 вр. § 2 от ДР на Наредба № 1/9.07.2004 г. Изложеното обуславя извод за неголяма фактическа и правна сложност на спора, с който е бил сезиран ВАС, като присъденият от административния съд хонорар в размер на 600 лв. съответства на положените усилия от поверениците на ЧПК "Съгласие" при упражняване на процесуалните й права. Така мотивиран, Върховният административен съд