Решение № 319 от 29.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 908/2012 г.

Решение № 319 от 29.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 908/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия М. М. М. против присъдата на Софийския градски съд от 22.II. 2012 г. по внохд № 443/2012 г. на Софийския градски съд. Оплакването е за явна несправедливост на наложеното на М. наказание лишаване от правото да управлява моторно превозно средство с искане за намаляване срока на това наказание. В съдебно заседание жалбата се поддържа от служебен защитник. Представителят на ВКПр не намира за основателно оплакването и заключението му е за оставяне въззивната присъда в сила. ВКС установи: С присъда от 29.IV.2011 г. по нохд № 11247/2010 г. на Софийския районен съд М. М. М. е признат за невиновен в това, на 26.VI.2009 г. в района на Софийските централни гробища да е управлявал лек автомобил ФОРД ЕСКОРТ с рег. № С 7798 НТ с алкохолна концентрация в кръвта си от 3.46 промила, установена с техническо средство, при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. С присъда № 282 от 12.Х.2011 г. по внохд № 2891/2011 г., образувано по протест на прокурор от Софийската районна прокуратура, Градският съд е отменил първоинстанционната присъда, признал е М. за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение, и го е наказал с 1 г. лишаване от свобода, която да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. С решение № 22 от 24.I.2012 г. по нд № 2889/2011 г. на трето н. о., образувано по протест на прокурор от Софийската градска прокуратура и жалба от служебен защитник на подсъдимия, ВКС е отменил въззивната присъда поради допуснато нарушение на материалния закон - неналагане на подсъдимия на задължителната кумулативна санкция по чл. 343г НК - и е върнал делото на въззивния съд за ново разглеждане. Със сега обжалваната присъда М. отново е осъден за същото престъпление, за което е бил обвинен, наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от една година, търпимо при общ режим в затворническо общежитие от открит тип и за срок от 2 години е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. Жалбата е неоснователна. Решението си по въпросите, свързани с наказанието и по-специално с лишаването на подсъдимия от правото да управлява МПС, въззивният съд е защитил много убедително. Правилността на това решение и неговата аргументация ВКС изцяло споделя докато обратна е оценката на доводите срещу правилността на обжалвания съдебен акт. Освен неотносимо към посоченото в жалбата и поддържано в съдебно заседание касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не е и основателно твърдението, че с обсъждането предишните осъждания на М. "се обзсмисля института на реабилитацията", с което пък се "нарушават съществено правата и интересите на подсъдимия". В редица свои решения ВКС е наблягал върху необходимостта от разграничаване факта на осъждането от факта на реабилитирането и като се е солидаризирал с това разбиране, въззивният съд не е допуснал приписваните му нарушения на материалния и процесуален закони. Реабилитацията няма за последица забрана да се коментират осъжданията, за които е настъпила и чието значение за характеризиране отношението на дееца към установения правов ред е вън от съмнение, а това особено важи при предходни осъждания за други такива престъпление, какъвто е и настоящият случай. Въззивният съд не е допуснал и явна несправедливост, определяйки на 2 години срока, за който е лишил М. от правото да управлява МПС, след като наложено заедно с лишаване от свобода за срок от 1 г., лишаването от това право е можело да бъде за срок от 4 години /чл. 49, ал. 2 НК/. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.