Решение № 7496 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1401/2017 г.

Решение № 7496 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1401/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от Д. И. П. от гр. Я., против заповед № 8121К-5030 от 19.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата и представените писмени бележки са развити доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при липса на материално-правни предпоставки за издаването й и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител Б. П., служител с юридическо образование, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представя писмени бележки. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от лице с правен интерес - адресат на акта, който засяга неблагоприятно правата му, както и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е назначен на длъжността разузнавач в сектор "Научно-техническа лаборатория" към отдел "Криминална полиция" при Областна дирекция на МВР - Я. (ОДМВР-Я.). Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121К-3553 от 12.09.2016 г. на министъра на вътрешните работи, във връзка с постъпили предварителни данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя - предложение № 326р-13755 от 31.08.2016 г. на директора на ОДМВР - Я. и на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Със заповедта е определен съставът на дисциплинарно-разследващия орган (ДРО), разпоредено е служителят да се запознае със същата, да се разследват, при постъпване на данни, и други тежки нарушения на служебната дисциплина, както и да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на инспектор Д. П. До служителя е отправена покана рег. № 326р-14422 от 13.09.2016 г. за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, като се е установило, по данни на съпругата му, че същият е постъпил в болница - Държавна психиатрична болница - Раднево. Съпругата му е отказала да приеме и предаде заповедта, което е отразено в протокол № 326р-14473 от 14.09.2016 г. В тази връзка с писмо № 326000-11243 от 14.09.2016 г. до директора на Държавна психиатрична болница - Раднево е поискано да бъде издадено писмено удостоверение от лекуващия лекар на жалбоподателя, което да съдържа данни дали състоянието му позволява същият да бъде запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Видно от изготвения отговор от лекуващия лекар, психичното състояние на Попов е позволявало той да бъде запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Видно от протокол № 326р-14526 от 15.09.2016 г., ДРО е посетил болницата, в която на 31.08.2016 г. е постъпил и се е лекувал жалбоподателя, като го е запознал със съдържанието на заповедта. Попов е отказал да подпише протокола за връчване, който отказ е удостоверен с подписа на двама свидетели. Независимо от това служителят е поискал и му е предоставено копие от заповедта, като връчването също е удостоверено от свидетелите. С ново писмо от 24.10.2016 г. до директора на Държавна психиатрична болница - Раднево е поискано сведение дали състоянието на Попов позволява да бъде запознат с материалите от производството, водено срещу него и да се възползва от правата си по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Лекуващият лекар е дал становище от 25.10.2016 г., че психическото състояние на Попов позволява запознаване с материалите по преписката, поради което ДРО е посетил дисциплинарнопривлеченото лице на 25.10.2016 г., като видно от протокол от същата дата № 326р-16616 на лицето са разяснени правата по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Н. П. е дадена възможност да се запознае с материалите от преписката, да направи бележки, възражения, да представи доказателства, да поиска събирането на доказателства, да посочи служител, който да го подпомага в защитата и да даде обяснения. Попов е заявил, че ще се запознае с материалите по дисциплинарното производство, няма да сочи доказателства, няма да прави бележки и искания, няма да посочи служител, който да го подпомага в защитата му. Въпреки че се е запознал с всички материали, в присъствието на двама сведетели, Попов е отказал да подпише протокола, като отказът му е удостоверен от свидетелите. В резултат на проведеното дисциплинарно производство и събраните доказателства е изготвена обобщена справка № 326р-16618 от 25.10.2016 г. Със нея е установено, че на 28.08.2016 г. около 16.10 часа при изпълнение на служебните си задължения, съгласно график за установен режим "време на разположение", във връзка с получен сигнал за произшествие, на служебния паркинг пред ОДМВР - Я., като водач на служебен автомобил, подробно описан, Попов е причинил ПТП с друг служебен автомобил, паркиран на паркинга пред ОДМВР - Я.. На автомобилите са нанесени описаните щети. След ПТП водачът не е спрял, потеглил е, като едва по-късно по сигнал на ОДЧ е разпоредено автомобилът да се върне на паркинга. Междувременно ПК 20/33 в състав мл. инсп. Д. К. и мл. инсп. А. А. от група "ООР" на сектор "Охранителна полиция" към РУ на МВР - Я. е пристигнал на местопроизшествието и при връщане на служебния автомобил е извършена проверка на Попов като водач, при която с техническо средство "А. Д. 7510" е установено наличие на 2.42 промила алкохол в кръвта. След извършено медицинско изследване на съдържанието на алкохол в кръвта същото е установено на 2.16 промила, видно от протокол за химическа експертиза № 987 от 01.09.2016 г. на лаборатория при МБАЛ - П.. Посоченото е установено от подробно обсъдените писмени и гласни доказателства и видеозаписи от камерата за наблюдение на паркинга пред ОДМВР - Я., които не са оспорени. С оглед установеното е прието, че Попов е допуснал тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, по чл. 28, б. "а" и б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс), които са станали достояние на служителите на МВР и на обществеността. С покана № 326р-16620 от 25.10.2016 г. жалбоподателят е поканен да се запознае с обобщената справка и всички материали и да даде допълнителни обяснения или възражения до министъра на вътрешните работи, като отказът да получи поканата е удостоверен с подписа на двама свидетели, при посещението на ДРО в болницата в Раднево на вече посочената дата - 25.10.2016 г. Видно от протокол № 326р-16845 от 28.10.2016 г. ДРО е констатирал, че Попов не е подал писмени обяснения и възражения по смисъла на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР в дадения му срок. На 28.10.2016 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище. Обобщената справка и становището са постъпили при министъра на вътрешните работи на 17.11.2016 г., видно от резолюцията му, подпис и печат. С покана от 18.11.2016 г. министърът на вътрешните работи е поканил жалбоподателя да даде писмени обяснения в срок от 24 часа, като е указал последиците от непредставянето им. Поканата е връчена при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели и след изискване на становище от лекуващия лекар, като ДРО е съставил и протокол № 326р-18471 от 22.11.2016 г. От допълнителен протокол от 23.11.2016 г. се установява, че след допълнителен разговор по телефона, служителят е заявил, че няма да депозира писмени обяснения, във връзка с отправената му покана. На 19.12.2016 г., министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на Д. И. П. дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта са посочени обстоятелствата, че на 28.08.2016 г. около 16.10. часа при изпълнение на служебните си задължения, съгласно график за установен режим "време на разположение", на служебния паркинг пред ОДМВР - Я., управлявайки служебен автомобил, след употреба на алкохол - 2.16 промила е допуснал ПТП на паркиран друг служебен автомобил, като и на двете коли са причинени имуществени вреди. На служителя е съставен АУАН и е образувано досъдебно производство. От правна страна е прието, че с действията си Попов е нарушил разпоредбите на чл. 28, б. "а" и б. "б" от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР и е уронил престижа на службата, тъй като действията му са станали известни на широк кръг лица, което е тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение." Фактическите основания за издаване на оспорената заповед, описани в нея, не се оспорват, същите са установени в обобщената справка, в която са обсъдени всички събрани в дисциплинарното производство доказателства, като приетото се подкрепя от тях. В настоящото съдебно производство не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. С оглед на така установените факти, съдът приема от правна страна следното: Оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й по чл. 146 от АПК. Същата е издадена от компетентен орган по чл. 204, ал. 1 от ЗМВР и в предписаната от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити, изискуеми от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. При постановяването на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както се твърди в жалбата. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарнонаказващия орган (ДНО), съобразно изискването на чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производството, запознат е с всички последващи действия и актове на ДРО, в това число и обобщената справка, дадена му е възможност да участва в производството и да представя доказателства, с което е спазено изискването на чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Спазено е и изискването на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР като на служителя е дадена възможност след запознаване с обобщената справка да даде допълнителни възражения или обяснения. В съответствие с правилото на чл. 207, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е приключило в определения срок, като е изготвено становище за наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Вярно е, че на всеки от етапите на производството служителят е отказвал да подписва поканите и протоколите за запознаване с извършеното от ДРО, както и да дава писмени обяснения или възражения или да участва, но това е по негова субективна преценка. Отказите са удостоверени с подписите на свидетели. Освен това, тъй като лицето се е намирало в болница, ДРО го е посещавал на място в болницата, след получаване на писмено лекарско заключение, че е в състояние да се запознае със съответните материали. ДНО е спазил и изскванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР като на жалбоподателя е дадена възможност да бъде изслушан или да бъдат приети писмените му обяснения, но жалбоподателят не се е възползвал и от това средство за защита. Съгласно чл. 29 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събиране и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкцията), дисциплинарното производство може да започне или да продължи и в случаите, кагато сроковете по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР не текат, т. е. когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Съгласно чл. 30 от Инструкцията, в действащата към момента на издаване на заповедта редакция от ДВ, бр. 34 от 2015 г., през периода на разрешен отпуск поради временна неработоспособност при определен домашен или свободен режим държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство или проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, е длъжен да се явява пред дисциплинарноразследващия и дисциплинарнонаказващия орган, освен когато заболяването не позволява явяването му. От анализа на цитираните норми следва, че ползване на законоустановен отпуск, в това число и при временна неработоспособност не е пречка за продължаване на дисциплинарното производство, като служителят е длъжен да се явява пред ДРО и ДНО, с едно изключение, ако заболяването му при домашен или свободен режим на лечение не позволява той да се яви. В настоящия случай, лицето е в болница, която хипотеза не е изрично уредена, но ДРО го е посещавал на място, като го е запознавал със своите действия и актове, при установена чрез заключение на лекуващ лекар възможност лицето да се запознае с предявяваните му материали. При това положение е неоснователно възражението в жалбата (т. 4 и т. 5), че е налице нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като на лицето е осигурена възможност реално да упражни правото си на участие в производството, да се запознава със събраните в него доказателства, изготвените заповеди, обобщена справка, разяснени са му правата, на същият е предоставена възможност да сочи доказателства, да дава обяснения или възражения, както и да участва чрез друг служител, поради което няма основание да се приеме, че правото му на защита е нарушено. Не е налице нарушение, още по-малко съществено нарушение на процедурата. Съществено би било единствено това нарушение, което би довело до невярно и неточно установяване на фактите по спора. В случая, както в административното производство, така и в настоящото съдебно производство не бяха оспорени установените в рамките на дисциплинарното дирене факти, жалбоподателят не въведе свои фактически твърдения, не представи и не ангажира доказателства, които да опровергават установеното от фактическа страна от ДРО и ДНО. Липсват твърдения за негодни или превратно тълкувани доказателствени средства. Възражението за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е и възражението, че са нарушени сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че обобщената справка и становището на ДРО са получени от министъра на вътрешните работи на 17.11.2016 г., на която дата следва да се приеме, че ДНО е установил дисциплинарното нарушение и нарушителя, по арг. от чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и от който момент е започнал да тече срокът по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Оспорената заповед е издадена на 19.12.2016 г., т. е. в законоустановения двумесечен срок, съответно едногодишен срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Твърдението в жалбата за нарушение на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР е бланкетно, не са посочени факти, който да го обосновават, липсват и доводи по приложението на закона и следва да бъде отхвърлено. При издаване на оспорената заповед правилно е приложен и материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в оспорената заповедта тежко нарушение на служебната дисциплина. Същият с действията си - управление на служебен автомобил по време на изпълнение на служебни задължения след употреба на алкохол е нарушил изискванията на чл. 28, б. "а" и б. "б" от Етичния кодекс. С. чл. 28 от Етичния кодекс, държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: б. "а" на нормативно определените правила за движение по пътищата в Р. Б., б. "б" на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или под въздействие на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по време на ползване на отпуск. Правилно фактите са субсумирани под цитираната норма от Етичния кодекс. Неоснователно е възражението в жалбата, че е налице несъответствие между описаното от фактическа страна, а именно че деянието е осъществено при изпълнение на служебни задължения, съгласно график за режим на "разположение", и нормата на чл. 28 от Етичния кодекс. С. жалбоподателя точното правно основание е по чл. 27 от Етичния кодекс, съгласно който текст при изпълнение на служебните си задължения държавният служител не трябва да е употребил алкохол и не трябва да е под въздействието на наркотично или друго упойващо вещество. Нормата на чл. 27 от Етичния кодекс съдържа общо правило за забрана на употребата на алкохол по време на изпълнение на всички/всякакви служебни задължения, докато нормата на чл. 28, б. "б" визира забрана за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол по време на изпълнение на служебни задължения, която конкретна хипотеза е налице в случая. Правната квалификация е точна, като установените с годни доказателствени средства факти правилно са подведени под нормата на чл. 28 от Етичния кодекс. С деянието правилно е прието, че е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Деянието е станало известно на широк кръг лица - служители на МВР, граждани, станали свидетели на ПТП и проверката за алкохол на паркинга пред ОДМВР, медицински лица при изследване на пробата за алкохол в кръвта, с което е уронен престижа на служителя и на МВР като цяло. Неоснователно се възразява в жалбата, че следва да бъде отчетено, че лицето страда от заболяване "алкохолна зависимост", което изключва извършването на нарушението при форма на вината умисъл. По делото са представени две епикризи, първата от Медицински институт - МВР - Клинична база, Психиатрично отделение от 27.09.2010 г., в която е отразена диагноза "вредна употреба на алкохол". Във втората епикриза от Държавна психиатрична болница - Раднево от 01.12.2016 г. е отразена диагноза "разстройство вследствие употреба на алкохол, синдром на зависимост". В представените болнични и амбулаторни листове от 2014 г., 2016 г. и 2017 г. са отразени като основна диагноза "смесено тревожно-депресивно разстройство" и "психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол". Нито едно от тези заболявания не се отразява на вменяемостта на дееца и на възможността му да разбира свойството и значението на деянията си и да ръководи постъпките си. Защитната теза за изключване на посочената в заповедта форма на вината - умисъл, ако бъде приета поставя под въпрос вменяемостта на лицето, което не е в негов интерес. З. не може да служи за извинение на употребата на алкохол по време на изпълнение на служебните задължения. Не е налице и твърдяното нарушение, че деянието освен дисциплинарно нарушение осъществява и признаците на престъпление, за което е привлечен като обвиняем, съответно ДНО е следвало да изчака развитието на наказателното производство, след което при влизане в сила на присъда служителят да бъде освободен на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - осъждане за извършено престъпление от общ характер. Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В случая, независимо от развитието на наказателното производство, в рамките на дисциплинарното производство категорично е установено извършването на дисциплинарно нарушение. Следва да бъде отхвърлено и възражението, че ДНО не е обсъдил обстоятелствата при които е извършено нарушението, не е взета предвид неговата тежест, настъпилите последици, формата на вината, цялостното поведение по време на службата, за да формира своята преценка за това дали да наложи наказание или не, както и да определи и вида и неговия размер. Преди всичко, извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина за което императивно е разписано налагане на наказание "уволнение", при което органът действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. На второ място, възражението не се подкрепя и от фактическа страна, тъй като в заповедта се съдържа обсъждане на всички посочени по-горе обстоятелства. Оспорената заповед е и в съответствие с целта на закона, тъй като осъществява целите на превенцията и налага стандарт службата в МВР да се упражнява от служители, които противодействат на престъпността и опазват обществения ред, а не го нарушават. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,