Решение № 9771 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3114/2011 г.

Решение № 9771 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3114/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Васил Панайотов Керимов от гр. Септември, обл. Пазарджик, подадена от процесуалния му представител по пълномощие адв. Чавдар Чавдаров, против решение № 32 от 24.01.2011 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по административно дело № 641/2010 г. по описа на съда. Посочените в нея пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на оспорения съдебен акт и решаване на делото по същество, като се претендират и сторените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пазарджик, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по жалба срещу мотивирано решение № 24 от 6.10.2010 г., издадено от директора на РУСО - Пазарджик, с което е оставена без уважение подадената по административен ред жалба от Васил Керимов против разпореждане № 508183463 ПР-266/26.04.2010 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението на Пазарджишкия административен съд, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено в съответствие с доказателствата по делото и заключението на експертизата, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е отказано отпускането на пенсия по реда и условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО. В хода на съдебно-административното производство безспорно е установено, че дори всички длъжности, за които има данни какво е работил касаторът във фабрика "Победа", да се приемат за втора категория труд, то общият сбор на периодите, през които той ги е упражнявал - 12 години и 10 месеца, е по-малък от необходимия срок от 15 години, през който би следвало същия да е работил при условията на втора категория труд, за да има право да получи пенсия за осигурителен стаж и възраст, още повече, че от данните по делото е видно, че полаганият от касатора труд като "сушилар" и "работник на сушилня" не може да бъде причислен към втора категория, защото не попада в хипотезата на чл. 30в от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Както прецизно е обосновано в мотивите на проверяваното решение, останалите 4 години и 9 месеца от спорния между страните период, през които Керимов е работил в същото предприятие, не могат да му бъдат зачетени като втора категория труд предвид липсата на отбелязване в платежните ведомости на длъжността, която е заемал, и липсата на каквито и да било други документи, удостоверяващи упражняваните от него трудови функции. Не би могло да се кредитират и останалите оплаквания на касаторовия повереник за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията му за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички инвокирани възражения. Съдът е изложил подробни съображения за отсъствие на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в хипотезата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Пазарджик е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,