Решение № 299 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10418/2011 г.

Решение № 299 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10418/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Марин Недялков Димитров, от гр. Левски против решение № 348/23.06.2011 г. по адм. дело № 454/2011 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлено оспорването срещу решение № 16/12.04.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен и потвърденото с него разпореждане № 291/22.02.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с неточно прилагане на § 9 от ПЗР на КСО и чл. 9а от КСО и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен счита същата за неоснователна. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че жалбоподателят не отговаря на законоустановените условия по чл. 9а от КСО, като не се вмества и в хипотезата на отменения § 9 от КСО, изискващ определен план за разсрочено плащане чрез ежемесечни удръжки, утвърден от длъжностното лице на ТП на НОИ (§ 9, ал. 3 от КСО), поради което решението на съда не страда от пороци и като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 16/12.04.2011 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен е потвърдил разпореждане № 291/22.02.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с което на Марин Недялков Димитров е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради недостигащ сбор от осигурителен стаж и възраст. Оспорването на административните актове е отхвърлено от първоинстанционния съд поради липсващи основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК. Жалбоподателят не оспорва обстоятелствата, че няма необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст, но счита че пенсионните органи е следвало да допуснат закупуването на осигурителен стаж, служебно прилагайки § 9 от ПЗР на КСО въпреки отмяната му ДВ, бр. 100/2010 г. в сила от 1.01.2011 г., тъй като заявлението за пенсиониране е подадено на 27.12.2010 г. Съгласно визираната норма за осигурителен стаж при пенсиониране се е зачитало и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, но не са им достигали до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и са внесли осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските, освен ако това време не е зачетено за осигурителен стаж на друго основание по КСО. Предвидени са били следните възможности за внасяне на вноските: 1.) по банков път или 2.) чрез ежемесечни удръжки от отпуснатата пенсия, определени в план за разсрочено плащане, утвърден от длъжностното лице в ТП на НОИ. За придобит осигурителен стаж по посочения ред правото на пенсия се счита за възникнало от датата на внасянето на осигурителните вноски или от датата на утвърждаване на плана за разсроченото им плащане. Преценката на недостигащия стаж се извършва само по изрично заявено желание на лицето. То следва да е отразено в заявлението за пенсиониране или в последващо искане до произнасянето на пенсионния орган. Като е съобразил, че в заявлението липсва нарочно искане за отпускане и изчисляване на пенсия по посочения ред, както и че към момента на издаване на оспорения административен акт нормата на § 9 от ПЗР на КСО е отменена, като вместо нея действа чл. 9а от КСО, разписващ аналогични права, но не предвиждащ възможност за изплащане на пенсия чрез прихващане на недостигащия брой точки, а само при условията на предварително внесена по банков път сума, определена от пенсионните органи в съответствие със заявените права, отхвърляйки оспорването административният съд е приложил точно материалния закон при вярна преценка на фактите. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора и заявеното от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора, под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,