Решение № 215 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8695/2015 г.

Решение № 215 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8695/2015 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. К., гр. Д., против решение по адм. д. № 271/2015 г. по описа на Административен съд С.- град. Р. подробни съображения за неправилност. Твърди, че КЗД не се произнесла по част от жабата му и има характер на мълчалив отказ. Оспорва решението в частта, в която има характер на определение по разноските. В жалбата има и разсъждения и коментари, които не са релевантни към предмета на правния спор. Ответната страна КЗД не изразява становище. Председателят на РС-П. Е. П. Карагенова оспорва касационната жалба. Министерството на правосъдието, чрез министъра, оспорва касационната жалба. Висшият съдебен съвет оспорва касационната жалба. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и се позовава на решение по адм. д. № 13828/2008 г. по описа на ВАС, седмо отделение, с което е отхвърлено оспорване на заповед № ЛС-04-689/16.07.2008 г. на министъра на правосъдието, с която са одобрени Правила за вътрешния ред, пропускателния режим и сигурността в съдебните сгради и обекти, в частта по чл. 17.1 относно правилото за недопускане в съдебните сгради на граждани в неприличен външен вид. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че с определение по адм. д. № 1027/2017 г. по описа на ВАС, петчленен състав, касационната жалба е приета за допустима, се произнесе по съществото на спора, като прие, че касационната жалба е неоснователна. С решение № 3471/19.05.2015 г. по адм. д. № 271/2015 г. по описа на АССГ е отхвърлена като неоснователна жалбата на С. П. К. против решение № 464/10.12.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация като жалбоподателят е осъден да заплати на министерството на правосъдието разноски от 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е извършил проверка на оспореното решение № 464/10.12.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация и направил правен извод за административен акт по ЗЗДискр., постановен от компетентен орган, при спазване на форма, процедура по чл. 60 - 63 от ЗЗДискр. и материален закон. Приема, че предмет на преписката пред КЗДискр. е оплакване за дискриминация от заповед № 37/9.07.2011 г. на председателя на РС-П., издадена на основание заповед на министъра на правосъдието за определяне на Правила за вътрешния ред, пропускателния режим и сигурността на сградите на апелативните, окръжните, административните и районни съдилища, прокуратури и следствени служби и липсва различно третиране на жалбоподателя спрямо каквато и да е друга категория граждани. Установява, че неконститурането от КЗДискр. на нов ответник по делото не е процесуално нарушение по чл. 31, ал. 1 от ППКЗД, защото искането е направено във второ заседание и е било просрочено. Споделя изводите на КЗДискр. са липсата на доказателства за дискриминация . Решението е правилно и следва да се остави в сила. Административното производство е започнало въз основа на жалба от 18.09.2013 г. подадена от С. П. К. до Комисията за защита от дискриминация, в която се оплаква от забележка направена му от съдия към РС-П. в съдебно заседание за неприличен външен вид. Във връзка с тази забележка се обърнал към председателя на РС-П., който му предоставил заповед № 37 от 9.07.2011 г. на председател на РС-П. Жалбоподателят определя тази заповед като комбинация от глупост и дискриминиращо мислене и го амбицирала- л. 25, заседание на КЗДискр. Поради нередовност на жалбата до КЗДискр. същият е уведомен по чл. 30 от АПК да посочи и обоснове защитен от закона признак и да посочи конкретно исканията си- л. 17 от преписката. В резултат на направени уточнения от 7.11.2013 г. и в заседание от 30.04.2013, КЗДискр. приема, че е сезирана с оплаквания за дискриминация по признаци "увреждане", "убеждения", "имуществено състояние", "религия" на сърфидите и "образование" като признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Отказва във второто заседание от 9.07.2014 г. да привлече нова страна в административното производство съдията Горчев, който му направил забележка в открито съдебно заседание за неприличен външен вид. С решение № 464/10.12.2014 г. на КЗДискр. е установено, че председателят на РС-П. Е. П. Карагенова не е осъществила дискриминация. Установено е, че министърът на правосъдието не е осъществил дискриминация с приемане на Правила за вътрешния ред и пропускателния режим и сигурността в съдебните сгради и обекти спрямо С. П. К., като жалбата е оставена без уважение. Макар ВСС да е конституиран като страна, спрямо него няма произнасяне. Неоснователно е оплакването за неправилност на съдебното решение поради неконстатирано процесуално нарушение от КЗДискр. с отказа да конституира съдията Горчев като страна по административната преписка. Най-късно в първото заседание вече конституираните страни представят доказателствата си, правят и обосновават всичките си искания - чл. 31, ал. 1 от Правилата за производство пред КЗДискр. Жалбоподателят няма право да разширява неограничено във времето предмета на спора с навеждане на нови оплаквания и искане за конституиране на нови страни. Като е навел нови оплаквания и поискал конституиране на нова страна във второто заседание от 9.07.2014 г., жалбоподателят е пропуснал срока и отказът на КЗДискр. е правилен. Правилни са изводите и за материална законосъобразност на решението на КЗДискр. Доводите на жалбоподателя са за дискриминация от заповед № 37 от 9.07.2011 г. на председателя на РС- П., с която служителите от звено "Охрана" са задължени да не допускат в сградата на Съдебната палата на гр. П. граждани с неприличен външен вид- по потници, с къси панталони, с джапанки, силно замърсени дрехи, лица във видимо нетрезво състояние, с видими психични увреждания, лица водещи животни, малолетни лица и т. н. Заповедта е издадена в изпълнение на заповед № ЛС-04-689/16.07.2008 г. на министъра на правосъдието, одобрила Правила за вътрешния ред и пропускателния режим и сигурността в съдебните сгради и обекти. КЗДискр. приема, че оплакванията са необосновани и недоказани. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. разпределя доказателствената тежест. В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен, т. е. от този момент става разместване на доказателствената тежест. Разказът на жалбоподателя за допускане в сградата на РС - П. по къси панталони за съдебно заседание на 7.06.2013 г. по наказателно дело и направена забележка от районния съдия за неприлично облекло не представляват такива факти. В протокола от съдебно заседание такава забележка дори не е протоколирана. Дори да е вярно твърдението на жалбоподателя то само по себе си не сочи за обстоятелство, което може да бъде определено като неблагоприятно третиране на жалбоподателя. Не са такива факти, които да послужат за разместване на доказателствената тежест в полза на жалбоподателя и заповед № 37/9.07.2011 г. на председателя на РС-П. и одобрени със заповед на министъра на правосъдието Правила за вътрешния ред и пропускателен режим, защото не съдържат дискриминиращи разпоредби по посочените от жалбоподателя признаци. С решение по адм. д. № 13828/2008 г. по описа на ВАС, седмо отделение, по същество е отхвърлена като неоснователна жалба срещу заповедта на министъра на правосъдието, подадена от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията. Заповед № ЛС-04-689/16.07.2008 г. на министъра на правосъдието е законосъобразна, не съдържа разпоредби за неравно третиране по признаци по чл. 4 от ЗЗДискр., заповедта на председателя на районния съд е издадена в изпълнение на министерската заповед и също не съдържа разпореждания, които могат да обосноват неравно третиране на граждани във връзка с пропускателния режим в съдебни сгради. Затова жалбоподателят е следвало да проведе доказване на дискриминация по твърдените признаци, което не е направил. Относно признака "религия" в заседание от 30.04.2014 г. на КЗДискр. изрично посочва, че "религия на сърфидите" няма и на жалбоподателя такава религия не му е известна. Не представя доказателства за наличието на здравословни проблеми, недобро материално състояние, наличието на някакви "убеждения" станали основание за дискриминация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Налага се извод, че при спазване на материалния закон и процесуалните правила на административното производство КЗДискр. е постановила законосъобразно решение, жалбата срещу което е отхвърлена правилно от първоинстанционния съд. Действително в решението на съда е допусната фактическа грешка. На стр. 6 от решението съдът цитира заповед № РД-0762/24.07.2008 г. на министъра на правосъдието, с която са утвърдени Правила за вътрешния ред, пропускателния режим и сигурността..., но по делото е приложена заповед № ЛС-04-689/16.07.2008 г. на министъра на правосъдието, с която всъщност са одобрени цитираните в решението Правила. Грешно цитираната заповед обаче не се отразява на крайния резултат по делото, защото по същество се твърди дискриминация от одобрените Правила. С оспорения съдебен акт са присъдени в полза на министерството на правосъдието разноски от 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в съдебно производство. В тази част решението има характер на определение и е правилно. Отговорността на разноски е отговорност за неоснователно предизвикан съдебен спор. Разноските са поискани с молба от 18.03.2015 г. преди приключване на устните състезания от юрисконсулт с надлежно пълномощно по делото. Присъдени са в размер, който е определен по действащата към 11.05.2015 г. нормативна уредба- чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 34 от § 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при липса на възражение за прекомерност от жалбоподателя. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен нъд, пето отделение