Решение № 5132 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2857/2021 г.

Решение № 5132 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2857/2021 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Агропродукт Стойкови" ЕООД, чрез процесуален представител адв. Г. Г., срещу решение № 250 от 23.12.2020 г., постановено от Административен съд - Ловеч по адм. дело № 439/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Уведомително писмо изх. № 02-110-2600/934 от 06.08.2019 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г., с което е оторизирана сума 0 лева. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити доводи в жалбата, касационният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания за тълкуване и прилагане на закона. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – зам. изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско от касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо изх. № 02-110-2600/934 от 6.08.2019 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г., по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите". Оспореният отказ е постановен на основание чл. 16а, ал. 6 и чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., тъй като за определени парцели е установено, че не са спазени базовите изисквания /чл. 26, ал. 1 и 2 и изискванията по управление /чл. 26, ал. 4, т. 5/, както и че за една и съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването на площите не е отстранено /чл. 17, ал. 1, т. 4/. Съдът е счел, че оспореното уведомително писмо е законосъобразен административен акт. За да стигне до този правен извод, АС приема, че уведомителното писмо отговаря на изискванията за форма на административен акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – актът съдържа фактически основания, при постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и актът е постановен в съответствие с материалния закон. След анализ на доказателствата по административната преписка, съдът приема, че в оспореното писмо се сочат конкретни факти, обосноваващи оспорения отказ от финансово подпомагане по чл. 16 от Наредбата – за неспазване на базови изисквания и изискванията за управление. Според съда, фактическата обоснованост на административния акт е постигната чрез извършените административни проверки, включително и проверка на място, за която е съставен контролен лист, ведно с работен лист за извършено изчисление. Жалбоподателят е присъствал на проверката, запознат е с резултатите и не е депозирал възражения в 14 - дневен срок от получаването на контролния лист. От доказателствата представени с административната преписка и заключението на приетата по делото СТЕ, съдът е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения акт, както и доказаност на констатациите на административния орган, че са налице несъответствия с изискванията за подпомагане в 17 парцела, както и че не е спазено изискването най - малко 50 % от общата сеитооборотна площ да бъде със зимни култури. По тези доводи съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е неправилно. Според настоящата съдебна инстанция обжалваният административен акт - Уведомително писмо изх. № 02-110-2600/934 от 06.08.2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е незаконосъобразен административен акт. В него не са изложени фактическите основания за издаването му по отношение на постановения отказ за финансиране на определени парцели на основание чл. 16 от Наредба № 11/2009 г. Административният орган е следвало да впише по какъв начин е приложил изискванията на чл. 16 от Наредба № 11/2009 г. и съответно методиката, утвърдена от министъра на земеделието и храните. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, тъй като посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на правните норми е условие за законосъобразността на издавания акт. Само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта при наличието на властническо волеизявление. При въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на Наредба № 11/2009 г. се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материалноправен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие да отказва финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за неговото упражняване, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е неправилен и не може да бъде споделен. В случая в оспореното уведомително писмо е налице дословно възпроизвеждане на материално правни разпоредби, обуславящи постановения отказ, но без излагане на конкретни съображения защо органа приема наличието на основание за прилагането им, както и по отношение на кои парцели. Посочени са разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП, както и чл. 16 и чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., като в поясненията към съдържащите се в писмото таблици единствено е посочено какви площи и в какъв размер са установени при извършените административни проверки и проверка на място. Мотиви обаче за постановения отказ не са изложени от страна на административния орган. Бланкетното посочване на приложимите разпоредби, без излагането на конкретни мотиви представлява съществено нарушение на изискването за форма и самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт. Следва да бъде отбелязано, че такива мотиви не могат да бъдат установени и от други съдържащи се в административната преписка документи. В случая може да се каже, че едва в хода на съдебното производство и след изготвянето на заключението на вещото лице стават ясни мотивите на административният орган, което е недопустимо. Дори да приемем, че в поясненията си към таблица 7 от уведомителното писмо, органа препраща към контролния лист за извършена проверка на място, както и изискванията, които не са били спазени, то от съдържанието на контролния лист, отново не могат да се извлекат ясни и конкретни мотиви и оттам действителната воля за постановения отказ. Резултатите в контролния лист също са обективирани в табличен вид, като срещу посочените изисквания се съдържат съответни отговори с "ДА", "НЕ" или "Неприложимо". Видно от отбелязванията, като единствено неизпълнено изискване от касатора за съответните парцели и отбелязано с "НЕ", че не е спазено изискването най - малко 50% от общата сеитооборотна площ да бъде покрита със зимни култури В конкролният лист не се посочва нарушената разпоредба и същото не кореспондира с посочените като нарушени правни норми. Посочването на отговор "НЕ" не може да послужи като мотив за постановения отказ, защото не съставлява съображения на органа, от които да става ясна действителната му воля. В поясненията към колона 7, административният орган е посочил, че касае площ на парцела, за която не са били спазени базови изисквания и/или други изисквания за съответното направление. Като основание за постановения отказ е посочена т. V "намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007 - 2013 г. от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена на осн. чл. 16 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. със заповед № РД -09 - 243 от 17.03.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, за парцел, за който е било установено неспазване на базови изисквания не се извършва плащане. В цитирания в уведомителното писмо раздел V от Методиката за дейностите от направление "въвеждане на сеитообращение за опазване на почвите и водите" е предвидено намаление при неспазване изискването на Правилата да добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници. такива констатации не се съдържат в нито един документ приложен към административната преписка, поради което и посочените в писмото правни разпоредби са противоречащи и взаимно изключващи се. Следва да се отбележи също, че Методиката, на която се е позовал административния орган, има характер на подзаконов нормативен акт, съгласно легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1 от АПК. Предвид чл. 14, ал. 1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни законови норми е придадено обратно действие на Методиката, като е прието, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година - 2016 г. Няма данни нормативния акт да е обнародван в ДВ, каквото е императивното изискване на чл. 37, ал. 1 от ЗНА. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд не е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, както да бъде отменено и процесното Уведомително писмо, а преписката да бъде върната на ДФЗ за ново произнасяне съобразно мотивите на съда. С оглед изхода на спора в полза на касатора, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1398. 15 лв., от които заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. и 698. 15 лв. заплатена държавна такса. Искането за заплажане на адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. за първоинстанционното производство е неоснователно, предвид липсата на представени доказателства за реално заплащане на такова. Искането за присъждане на разноски от втори адвокат адв. К. П. е неоснователно, предвид обстоятелството, че разноски се присъждат да един адвокат и на следващо място, както депозираното писмено становище, така и представеният списък с разноски не са подписани от адв. П. или от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд – пето отделение