Решение № 705 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9173/2009 г.

Решение № 705 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9173/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Ваня Георгиева Жулева от гр. Монтана срещу решение от 21.05.09 г. по адм. д. № 172/09 г. по описа на Административен съд - Монтана с молба за отмяната му като неправилно. Административният орган с писмено възражение е оспорил касационната жалба и изложил съображения за правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е депозирал становище относно неоснователността на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд - Монтана е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Жулева срещу Удостоверение № 7/4.02.09 г. на гл. архитект на община-Монтана, обективиращо изричен отказ за издаване удостоверение на търпимост по реда на § 16 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията (ПРЗУТ) за строеж "Външна тоалетна", находящ се в УПИ IХ, кв. 59 по плана на кв. "Мала Кутловица", гр. Монтана. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че строежът попада в хипотезата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ, изграден е в нарушение на чл. 119, ал. 6 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ) и е недопустим по сега действащата разпоредба на чл. 47, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Касационната жалба, подадена с релевирани оплаквания за нарушение на съществени съдопроизводствени правила (чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК) е неоснователна, тъй като изложеното в обстоятелствената й част не сочи на конкретно процесуално нарушение. Във връзка с приетото писмено заключение на съдебно техническа експертиза следва да се има предвид, че такава е била от съществено значение за изясняване на спора, предвид което процесуално законосъобразно е била назначена служебно от съда, а експертното заключение е прието и обсъдено заедно с другите доказателства по делото съобразно разпоредбите на чл. 199, чл. 200 и чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложими субсидиарно на основание препращащата разпоредба на чл. 144 АПК. При проверката на обжалваното решение, извършена на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено при правилното приложение на материалния закон. При липсата на спор относно характеристиката на външната тоалетна като строеж въз основа на доказателствата по делото съдът е установил периода на изграждането му и правилно е приел, че същият попада в хипотезата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Установено безспорно е и обстоятелството, че строежът е бил в нарушение на чл. 119, ал. 6 ППЗТСУ, тъй като кварталът е бил водоснабден преди изграждането му, както и несъответствието му с разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от сега действащия ЗУТ. Наред с мотивите на първоинстанционния съд следва да се има предвид, че и двете цитирани разпоредби допускат само временни строежи от категорията на процесния, какъвто настоящ не е. Във връзка с довода, релевиран в писмената защита на касатора относно липсата на външна водопроводна мрежа в поземления имот следва да се има предвид, че в чл. 119, ал. 6 ППЗТСУ не се прави разлика между вътрешна и външна водопроводна мрежа, а изискването е за липса изобщо на водоснабдяване на населеното място или съответната му част, която липса би обусловила възможността временно тоалетната да бъде извън жилищната сграда. С оглед изложеното обжалваното решение се явява правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,