Решение № 12076 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на: 1.Общото събрание на националното представителство на студентските съвети, чрез процесуален представител, против решение 1615 от 15.03.2021г., постановено по адм. дело 2249/2020г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. 2.Д. Парушев, чрез процесуален представител , против решение 1615 от 15.03.2021г., постановено по адм. дело 2249/2020г. по описа на АССГ. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски Ответната страна С. Иванов, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационните жалби и моли да бъдат оставени без уважение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежни страни по чл. 210 АПК, а разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение АССГ, в производство, образувано по жалба на С. Иванов, е отменил решението на Общото събрание на Националното представителство на студентските съвети в Република България, обективирано в т.4 от протокол 1/08.02.2020г. С посоченото решение, прието с т.4 от протокол 1/08.02.2020г. от Отчетно-изборно общо събрание /ОС/ на Националното представителство на студентските съвети в РБ, за председател на НПСС за мандат 2020-2022г. е избран Д. Парушев. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е взето от компетентен орган съгласно чл.14, т.3 от Правилника на НПСС, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила но в противоречие на материалноправните норми. Съдът е счел, че тълкуването на нормата на чл.72, ал.1, вр. чл.73, ал.1, т.11 ЗВО обуславя недвусмислен извод, че правомощието на Студентския съвет /СС/ да избере свой представител в ОС на НПСС, е ограничено до неговите членове. АССГ е приел, че колективният орган, какъвто е СС, не може да делегира правомощието да бъде представляван от физическо лице, което не е негов член, и това тълкуване е съответно на чл.17, ал.1 от общия закон-АПК, и на законово установената мандатност, както на студентите и докторантите в ОС на СС (чл.72 ал.1 ЗВО), така и на законово установената мандатност на членовете на изпълнителния съвет и председателя на НПСС Според съда същественото за изхода на спора е това, че по делото е категорично установено, че ЗС Д. Парушев е член на СС на УНСС за втори мандат от 2017-2019г. и следователно към датата на приемане на оспореното решение-08.02.2020г., същият по силата на закона няма право да бъде член на СС на УНСС, защото допустимият му двукратен мандат е изчерпан с изтичането на 2019г. АССГ е достигнал до извод, че като няма право да бъде член на СС, Парушев няма право да бъде член и на националния орган, изразяващ общите интереси на студентите и докторантите-НПСС, което се състои от самите СС на висшите училища-чл.73, ал.2 ЗВО, нито да бъде избиран за член на изпълнителния съвет или председател на НПСС, като нито правилника а НПСС, нито ЗВО допуска за председател на НПСС да бъде избрано физическо лице, което към момента на избора му няма право да бъде член на СС на съответното висше училище. Решението е неправилно. Процесното административно производство е инициирано по реда на чл.15, ал.1, т.1 от Правилник за дейността, организацията и структурата на Националното представителство на студентските съвети/ПДОСНПСС/, като акта, предмет на оспорване пред първата инстанция е приет на основание чл.14, ал.4 ПДОСНПСС вр.чл.73а, ал.4 ЗВО от общото събрание на НПСС- орган на управление на НПСС по см. на чл.73а, ал.3 ЗВО вр. чл.11, ал.1, т.1 ПДОСНПСС. Съгласно чл.73а, ал.2 ЗВО Националното представителство на студентските съвети се състои от студентските съвети /СС/ на висшите училища в страната, като всеки СС има право на един глас в общото събрание на НПСС. Правото на глас на СС в ОС НПСС се упражнява от представител( чл.8, ал.2 ПДОСНПСС), който съгласно чл.73, ал.1, т.11 ЗВО се избира от студентския съвет. Не е спорно по делото, че на заседание на 30.10.2019г. (решение по т.3 от дневния ред на проведена трета сесия на СС, мандат 2019-2020г., обективирано в протокол 5 от същата дата), студентският съвет на Университет за национално и световно стопанство, е определил Д. Парушев, фак.1924324, форма на обучение-редовно, ОКС Магистър, член на студентски сенат във втори мандат от 12.20.2019г., като представител с право на глас в общото събрание на НПСС. Видно от доказателствата по делото, Д. Парушев към датата на цитираното заседание на СС е бил член на Студентския сенат при УНСС-орган на управление на Студентския съвет при УНСС (чл.6 от Правилника за организацията и дейността на студентски съвет при УНСС( в приложимата редакция)) за втора година. При тези данни релевантният към административното производство, предмет на контрол пред АССГ факт, подлежащ на изследване е: отговаря ли лицето избрано за председател на НПСС на формалните изисквания предвидени в приложимите материалноправни норми. В случая такива изисквания са посочени в чл.73а, ал.4 ЗВО и в ПДОСНПСС, като в конкретния казус спрямо Парушев тези изисквания са налице, а именно: лицето не е избрано за мандат в нарушение на чл.73а, ал.4 ЗВО, при своя избор за председател на НПСС Парушев е студент в УНСС(чл.11, ал.2 ПДОСНПСС)-уверение на УНСС 048/19.11.2021г., няма данни Д. Парушев да е член на органи на Политическа партия или Политическо движение(чл.11, ал.3 ПДОСНПСС), и като представител с право на глас(чл.12, т.15 ПДОСНПСС) има право да бъде избиран в органите на НПСС(чл.8, ал.3 ПДОСНПСС). В случая след като е достигнал до правилния извод за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по приемане на оспореното решение, първостепенният съд е разгледал неотносими към настоящото производство въпроси, касаещи правомощията на СС да избере свой представител в ОС на НПСС и правото на Д. Парушев да бъде член на СС на УНСС, неправилно обвързвайки това негово право, с правото на същия да бъде член на националния орган, изразяващ общите интереси на студенти и докторанти и правото му да бъде избиран за член на изпълнителния съвет или председател на НПСС. В тази му част решението на АССГ е необосновано- НПСС се състои от студентските съвети, поради което няма как Парушев да е член на НПСС, а противно на възприетото от АССГ приложимите материалноправни норми, вкл. тези на ЗВО и ПДОСНПСС, не обвързват избора на орган на управление на НПСС по см. на чл.11, ал.1, т.3 ПДОСНПСС -Председател на НПСС с членството на лицето, изпълняващо такава функция, в СС на съответното висше учебно заведение. Следва да се отбележи, че в случая е налице акт на студентския съвет на УНСС, с който е определен представител с право на глас в процесното ОС на НПСС решение на СС по чл.52 от Правилник за организацията и дейността на студентски съвет при УНСС, който акт, независимо от неговия характер, не подлежи на инцидентен контрол в съдебното производство пред АССГ, с предмет на оспорване акт на ОС на НПСС. Налага се извод, че първоинстанционния съд е постановил съдебно решение при наличие на сочените от касаторите касационни по чл.209, т.3 от АПК- нарушение на материалния закон и необоснованост, което следва да бъде отменено на основание чл.221, ал.2 от АПК, като след отмяната му настоящият състав постанови решение по съществото на спора, с което отхвърли жалбата на С. Иванов против решение на Общото събрание на Националното представителство на студентските съвети в Република България, обективирано в т.4 от протокол 1/08.02.2020г. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касаторите се дължат от ответната страна разноски за две съдебни инстанции, както следва: -На Д. Парушев сума в размер на 1270 /хиляда двеста и седемдесет/ лева, от които 1200лв. - заплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.01.2021г. с адвокатско дружество Плочева, Вълчев и съдружници за две инстанции съгласно фактури от 18.01.2021г. и 14.10.2021г., и 70лв заплатена ДТ. -На Национално представителство на студентските съвети сума общо в размер на 1270 /седемдесет/ лева- заплатено ДТ, от които заплатени суми в размер на 1200лв. на адвокатско дружество Бошнакова, Димов и Миланов за две инстанции съгласно преводно нареждане от 05.06.2020г. и 14.10.2021г. на Банка ДСК, и 70лв заплатена ДТ. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, Пето отделение