Решение № 3205 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10243/2020 г.

Решение № 3205 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10243/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на [фирма], [населено място], подадено чрез управителя му Е. Минев, приподписано от упълномощен процесуален представител, за отмяна на основание чл. 239, т. 2 от АПК, на влязло в сила Решение № 225 от 10.07.2020 г., постановено по адм. дело № 176/2020 г. по описа на Административен съд - Враца. Изложените в искането съображения са, че решението противоречи на съдебната практика на "ЕСПЧОС Страсбург, Конституцията на РБългария", че "случващото се няма нищо общо с правото и справедливостта", че съдебния състав неправилно е тълкувал източниците на правото и съдебната практика, което се счита за релевантно на разпоредбата на чл. 239, т. 2 от АПК. Излага се съображения и относно нищожността и неправилността на актовете на органите на приходната администрация, за неспазване срокове за произнасяне от тяхна страна. Прави искане за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, като нарушаващ "Европейското право, Конституцията на РБългария, Кодекси и др., неправилно, дискриминационно и пристрастно.. В проведеното открито съдебно заседание представляващия – Е. Минев, се явява лично и поддържа искането за отмяна на заявеното в него основание по чл. 239, т. 2 от АПК, като в предоставения му срок в писмен вид излага съображенията си за това, съответни на тези изложени в акта, с който е сезиран съдът. Ответникът – Директорът на ТД на НАП – Велико Търново, счита искането за неоснователно, доколкото липсва хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК. Върховният административен съд, тричленен състав осмо отделение, приема искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С Решение № 225 от 10.07.2020 г., постановено по адм. дело № 176/2020 г. по описа на Административен съд - Враца, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на [фирма], [населено място], депозирана чрез управителя Е. Минев, против Решение № 23/11.02.2020 г., на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане изх. №С200006-137-0000447 от 22.01.2020 г. на публичен изпълнител при същата дирекция, относно непогасяване по давност на задължения в периода 2011 г. – 2016 г. Искането за отмяна, както е посочено в него, е на основание чл. 239, т. 2 АПК, и по същество е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 2 от АПК "Актът подлежи на отмяна, когато, по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото". Нито едно от формулираните в искането фактически твърдения не може да обоснове наличието на посочената хипотеза /а и не покрива която и да е от останалите хипотеза на чл. 239 от АПК/ които да я обосновават, нито са представени доказателства, които да я установяват. Следва да се посочи, че отмяната е извънреден способ за защита срещу неправилни съдебни решения, поради което и въведените от кодекса основания не могат да се прилагат разширително, тъй като чрез тях се засяга силата на присъдено нещо и стабилитета на влезлите в сила решения, които са израз на принципа на правната сигурност. Основанията за отмяна се тълкуват и прилагат винаги стриктно. Формулираните от подателя на искането оплаквания по съществото си не могат да бъдат предмет на разглеждане от съда по отмяната, доколкото в това производство съдът не осъществява контрол за законосъобразност на административния акт или инстанционен контрол за правилност по чл. 209, т. 3 АПК върху съдебното решение по повод оспорването на действията на публичния изпълнител. В това производство не се разрешава и съдът не разполага с правомощията да се произнася по основанията за незаконосъобразност на административните актове, нито основанията за неправилност на съдебните решения, посочени в чл. 146 АПК и чл. 209 АПК. Или като краен резултат искането за отмяна, депозирано от [фирма], [населено място] по реда на чл. 239, т. 2 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения Върховният административен съд, на основание чл. 244, ал. 1 АПК