Решение № 12811 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9101/2015 г.

Решение № 12811 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9101/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на Главния секретар на Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси" /ДА"ДРВЗ"/ срещу решение № 3525/20.05.2015 г., постановено по административно дело № 11224/2014 г. по описа на Административен съд С. - град. Н. са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и обосноваващи посочените оплаквания, касаторът иска решението да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което оспорването да бъде отхвърлено. Ответникът - И. П. М., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд отменя заповед № ЧР-30-1-25 от 23.10.2014 г., издадена от Главния секретар на Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси", с която е прекратено служебното правоотношение на М. на длъжността "Главен експерт" в дирекция "Сигурност и отбранително - мобилизационна подготовка" при ДА "ДРВЗ" на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл във връзка с чл. 108 от ЗДСл, § 20 от ПМС № 323 от 10.10.2014 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на ДА "ДРВЗ", Заповед № 284/23.10.2014 г., влязло в сила ново длъжностно разписание от 23.10.2014 г. на ДА "ДРВЗ" и Заповед № РД-10-155/23.05.2012 г. на Председателя на ДА "ДРВЗ". За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в установената от закона писмена форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в противоречие с материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. и с целта на закона. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган. Обосновано е заключението, че са спазени изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл., поради което заповедта е издадена в предписаната от закона форма. Административният акт е издаден в писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Незаконосъобразни и необосновани са изводите на Административен съд С. - град, че оспорената заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че И. П. М. е работил по служебното правоотношение на длъжност "главен експерт" в Дирекция "Сигурност и отбранително - мобилизационна подготовка" при Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси". Според длъжностно разписание на агенцията от 25.09.2014 г. в специализираната й администрация са предвидени 41 щатни бройки, като в дирекция "Сигурност и отбранително - мобилизационна подготовка" щатните бройки са осем и всички са заети, видно от поименното длъжностно разписание, в сила от 01.07.2014 г. Със заповед № РД-10-284/23.10.2014 г. е утвърдено ново длъжностно разписание на агенцията, в сила от същата дата. С новото длъжностното разписание са съкратени и трансформирани щатни бройки за длъжностите в централното управление и по-специално в дирекцията, където е работил ответника по касация - "Сигурност и отбранително - мобилизационна подготовка". С новото щатно разписание отново са предвидени 8 щатни бройки за дирекция "Сигурност и отбранително - мобилизационна подготовка", от които вместо 2 щатни бройки "главен експерт" е останала 1 щатна бройка, като другата бройка е трансформирана в "старши специалист". Видно от поименното длъжностно разписание от 11.11.2014 г. незаета е единствено новосъздадената при трансформацията бройка за длъжността "старши специалист". Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. регламентира прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да се приеме, че е изпълнено предвиденото в закона основание, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая с новото длъжностно разписание е закрита 1 от общо 2 щатни бройки за длъжността "главен експерт" в дирекция "Сигурност и отбранително - мобилизационна подготовка" при ДА "ДРВЗ", една от които е заемал И. П. М. В рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването е да определи кой от служителите, заемащи длъжността "главен експерт" в дирекцията ще бъде съкратен и кой ще остане на работа. Следователно в случая е налице реално съкращаване на длъжността заемана от М., а изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е незаконосъобразен и необоснован. Неправилно съдът приема, че е нарушен чл. 87а от ЗДСл. В случая са извършени организационни промени, засягащи вътрешни административни звена в агенцията, без да се променя нейната административна структура, определена в Закона за държавните резерви и военновременните запаси, поради което не са налице хипотезите на чл. 87а от ЗДСл. Незаконосъобразно съдът сравнява длъжността "главен експерт", заемана от М. с длъжността "старши специалист" в дирекция "Сигурност и отбранително - мобилизационна подготовка", тъй като се касае до длъжности с различни длъжностни нива и съответно с различни нормативно определени позиции. От факта, че не е променена общата численост на дирекцията не следва извод за липса на реално съкращаване на длъжността, заемана от М. Въпрос на свободна преценка на органа по назначаването е да определи наименованието и съответната система от функции, задачи и задължения на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена (арг.: чл. 11, вр. с чл. 4 от Закона за администрацията). В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния устройствен правилник. Неправилен е изводът на съда, че са нарушени принципите по чл. 8, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от АПК. При липса на законово задължение за подбор и законовоустановени критерии за извършване на същия и предвид оперативната самостоятелност на органа относно преценката кои от служителите да съкрати, то не е налице нарушение на цитираните текстове. Неоснователни са доводите на решаващия съд досежно наличието на свободна щатна бройка, тъй като видно от поименното длъжностно разписание от 11.11.2014 г. незаета е единствено новосъздадената при трансформацията бройка за длъжността "старши специалист", която е с различни нормативни позиции и съответно с различни правомощия. От изложеното следва, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. и целта на закона. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение