Решение № 9574 от 22.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10464/2015 г.

Решение № 9574 от 22.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10464/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на контрольор автомобилен транспорт в "Център за градска мобилност" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 84 срещу Решение № 4823 от 08.07.2015 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 11226/2014 г.

С обжалваното решение съдът отменил принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата - "поставяне на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство", приложена по отношение на автомобил, регистрационен № *****, собственост на К. И. Ч.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - контрольор автомобилен транспорт в "Център за градска мобилност" ЕАД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приложил Наредбата на организацията на движението на територията на Столична община (Наредбата), като не съобразил, че последните изменения на Наредбата са обжалвани от областния управител, поради което действието им е спряно. Неправилен счита извода на съда, че г-жа Ч. не била уведомена за правното основание и начина на определяне на събраната такса за принудително задържане. Не отчел, че в приложимата редакция на Наредбата размерът на таксата не се определя в наредбата, а в нарочно решение на общинския съвет.

Неправилно съдът приел, че органът трябва да докаже отрицателния факт на неплащане на таксата за паркиране. Не отчел, че в хода на съдебното производство г-жа Ч. многократно сменяла твърденията си досежно начина на заплащане на таксата за паркиране - първоначално чрез талон, поставен на предното стъкло, впоследствие чрез sms. Съдът неправилно ценил представените от "Център за градска мобилност" ЕАД доказателства за получените на процесната дата електронни съобщения, както и не отчел процесуалното поведение на г-жа Ч., което довело до невъзможност да се представят доказателства от мобилния оператор. Неправилно съдът ценил представените снимки и показанията на свидетеля.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на г-жа Ч. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Мигуела Григорова, Софийска адвокатска колегия.

2. Ответникът по касационната жалба - К. И. Ч., счита същата за неоснователна. Съдът правилно приложил материалния закон. Обжалването на разпоредби от Наредбата не спира нейното приложение, поради което изводите на съда са правилни. Правилен е и извода на съда за неизпълнение на задълженията на органа да заснеме пътното превозно средство по начин, който да установи безспорно, че не е поставен талон за паркиране.

По отношение на довода за неправилно разпределение на доказателствената тежест правилен счита извода на съда, че задължение на органа е да докаже наличието на обстоятелствата, които са го мотивирали да наложи мярката, независимо че става въпрос за отрицателни факти. Сочи, че представената от касатора справка за получени sms е частен документ, изходящ от него и удостоверяващ изгодни за него факти, поради което правилно съдът не го ценил.

Излага доводи относно изискуема от закона форма на процесната мярка. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Ангелина Тодорова, Софийска адвокатска колегия.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и не са налице сочените касационни отменителни основания. Правилни са изводите на съда, че органът се позовал на разпоредба, която не била действаща към датата на прилагане на принудителната мярка. По делото не е установено при обжалване на новата разпоредба да е спряно действието й. Органът не доказал по безспорен начин липсата на талон за паркиране и не изпращането на sms. При формиране на изводите на съда не са били допуснати посочените грешки, нарушения на съдопроизводствените правила и неточно приложение на материалния закон, поради което решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 29.10.2014 г. лек автомобил, марка "VW", регистрационен № *****, бил паркиран на ул. "Позитано", гр. София, в "синя зона" за паркиране на моторни превозни средства.

2. На 29.10.2014 г., в 15, 36 часа на автомобила било поставено техническо средство ("скоба") за принудително задържане Съставено било съобщение № В 0191614, в което било посочено, че мярката е приложена от контрольор 22, на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и следва да бъде заплатена такса - разноски по чл. 55, ал. 5 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община и престой за платено почасово паркиране.

3. По делото ответникът представил:

а) протокол за блокиране на автомобили от 29.10.2014 г., в който фигурира процесният автомобил, като оператор бил вписан С. М. С.;

б) 5 броя снимки на процесния автомобил с дата 29.10.2014 г. 15, 37 часа;

в) схема на режима на почасово паркиране "синя зона", подзона 2, съгласувана от Столична община, в която ул. "Позитано", в частта между бул. "Мария Луиза" и ул. "Леге" е "синя зона";

г) Заповед № СО-РД-09-05-726 от 09.12.2013 г. на кмета на Столична община за въвеждане на режим за почасово платено паркиране "синя зона" и "зелена зона" на улици, площади, булеварди и паркинги - общинска собственост;

д) Заповед № РД-09-479 от 03.09.3012 г. на кмета на Столична община, с която е одобрен Ред и условия за принудително задържане на колелото на неправилно паркирано пътно превозно средство, чрез прилагане на техническо средство, тип "скоба";

е) допълнително споразумение № РД-12-2П-199 от 01.07.2014 г. между "Център за градска мобилност" ЕАД и С. М. С.;

ж) Инструкция за работа на служителите на длъжност "контрольор автомобилен транспорт - скоби" и "шофьор лекотоварен автомобил", одобрена от изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД;

з) длъжностна характеристика на длъжността "контрольор автомобилен транспорт", подписана на 01.07.2014 г. от С. М. С.

4. Красимира Ч. представила приложение Б от фактура № 0302885234 за мобилен телефонен № 0884353281, в което е посочено, че на 29.10.2014 г. в 15, 24 часа от номера е пуснато съобщение до "Sofia Sinia Zona", таксувано 1, 67 лв.

5. По делото е постъпило заявление от "Мобилтел" ЕАД, в което сочи, че съдържанието на съобщения, изпратени чрез мобилния оператор се съхраняват в рамките на шест месеца, като в случая този срок изтекъл.

6. По делото съдът изслушал обясненията на органа и разпитал свидетелите Ирена Боянова Владимирова и Антон Владимиров - водач на служебния автомобил.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената принудителна мярка е приложена от компетентен орган - т. 3 и 6 от приетите със Заповед № РД-09-479 Ред и условия за принудително задържане, т. III, т. 3 от Инструкция за работа на служителите на длъжност "контрольор автомобилен транспорт - скоби" и "шофьор лекотоварен автомобил" и Заповед № РД-12-2П-199, както и длъжностната характеристика и допълнителното споразумение на г-н Славов.

Приел, че в хода на административното производство органът не допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че мярката е издадена в исканата от закона форма.

Приел, че платеното паркиране е регламентирано в чл. 99, ал. 1 и 3 ЗДвП, а използването на техническо средство "скоба" - в чл. 167, ал. 2, т. 1 и 2 ЗДвП. Въпросите са регламентирани с чл. 54, 55, 57 и 58 от Наредбата, редакция, приета с Решение № 521 по Протокол № 48 от 26.09.2013 г. и Заповеди № СО-РД-09-05-726 от 09.12.2013 г. на кмета на общината. При така установената нормативна уредба съдът приел, че мярката противоречи на материалноправни разпоредби - позоваването е на чл. 55, ал. 1 от Наредбата, в редакция, която била отменена с Решение № 521.

Приел, че органът не доказал липса на самотаксуване на г-жа Ч. Макар да се касае за отрицателен факт тежестта на доказване на предпоставките за прилагане на мярка е на органа. От представените по делото снимки не се вижда съдържанието на таблото зад предното стъкло на автомобила, където съгласно т. 6.1. от Заповед № СО-РД-09-05-726 следва да бъде поставен талонът за самотаксуване. Единствената ясна снимка е на седалката на шофьора, но там не е място за поставяне на талон за самотаксуване. Представеното по делото приложение Б към фактура № 0302885234 доказва изпращане на съобщение до "Sofia Sinia Zona" в 15, 24 на 29.10.2014 г. Макар от това съобщение да не се установява автомобила, за който е пуснато съобщението, за г-жа Ч. не е налице друга възможност да докаже посочено обстоятелство, тъй като информацията се съхранява от мобилния оператор в рамките на шест месеца. Съдът приел, че представеното извлечение от електронната система на "Центъра за градска мобилност" ЕАД не доказва по несъмнен начин липсата на съобщение.

Въз основа на това съдът направил извод, че приложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна и я отменил.

Крайният извод на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци, са за нарушение на правилото за разпределяне на доказателствената тежест, за нарушение на материални разпоредби, както и за несъответствие на изводите на съда на доказателствата по делото. Последният довод обоснована порока необоснованост на съдебното решение. Следователно, макар и да не го индивидуализира като порок касаторът поддържа доводи и за порока необоснованост на съдебното решение.

1. По порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

Безспорно е, че съгласно чл. 170, ал. 1 АПК органът е този, който трябва да установи фактическите основания, посочени в акта. Безспорно е, че съгласно чл. 99, ал. 1 ЗДвП в населените места собственикът на пътя може да определи райони за платено паркиране в определени часове на денонощието. В случая това е общината и компетентният орган - общинският съвет и кметът, определили такива зони. Безспорно е също, че съгласно чл. 167, ал. 2 ЗДвП, редакция към датата на прилагане на мярката, служби за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство, т. е. осъществяват принуда.

Правилен е изводът на съда, че оспорената мярка е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП службите за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 2 ЗДвП. От доказателствата по делото е безспорно, че със Заповед № РД-09-05-470 от 03.09.2012 г. "Център за градска мобилност" ЕАД е определена от кмета на общината за служба за контрол на дейността по паркиране. От доказателствата по делото е безспорно, че лицето, приложило оспорената принудителна мярка е служител на "Центъра за градска мобилност" ЕАД, назначен на длъжност "контрольор, автомобилен транспорт", в чиято длъжностна характеристика са включени задължения по контрол на паркираните пътни превозни средства и прилагане на мярката принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране. Дейността на контрольора е изрично регламентирана и в приложената по делото Инструкция за работа на служителите на длъжност "контрольор автомобилен транспорт - скоби" и "шофьор лекотоварен автомобил", одобрена от изпълнителния директор на "Център за градска мобилност" ЕАД.

По своята правна същност визираната в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП принуда е принудителна административна мярка. Вярно е, че законодателят не е посочил изрично, че това е принудителна мярка, но в съответствие с изискванията на чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) мярката е установена в закон, в закон са установени органите, които могат да я прилагат (факта, че органите не са изрично посочени, а определяеми не значи неспазване на изискването), установен е и начина на приложение на мярката - чрез използване на техническо средство за принудително задържане на превозното средство.

Вярно е, че законодателят не е регламентира изрично възможността за обжалване по съдебен ред на принудителната административна мярка, както изисква чл. 23 ЗАНН, но следва да се отече факта, че разпоредбата на чл. 23 ЗАНН е приета през 1969 г., когато действащата тогава Конституция, тази от 1947 г., не е съдържала разпоредба аналогична на сега действащия чл. 120, ал. 2 от Конституцията, поради което е било необходимо изрично да се посочи възможността за обжалване на принудителната мярка. Сега, законодателят и да не е посочил изрично правната възможност за обжалване на мярката, разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията гарантира правото на съдебно обжалване на всеки, чиито права и законни интереси са засегнати от административен акт. А с акта по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП лице, което е носител на административни правомощия по силата на закона, по смисъла на § 1, т. 1 АПК, прилага административна принуда, т. е. налице е конституционното изискване за обжалваемост, разбира се, при наличие на засягане.

Налице е и исканата от закона специална цел, която прави принудата именно принудителна административна мярка - да се отстранят вредните последици от административното нарушение - паркиране на определените за целта места, без да е заплатена дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. С оглед на това по своя характер прилагането на принудата представлява проява на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.

При така установения характер на принудата фактическият състав, при наличието, на който е законосъобразно прилагането, й е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно.

По първите два елемента на фактическия състав по делото няма спор - автомобилът на г-жа Ч. бил паркиран в рамките на района и на времето, определени по надлежния ред като "синя зона" за платено паркиране. Спорът по делото е доказан ли е третият елемент - платено ли е или не е платено паркирането?

Преди всичко следва да се посочи, че съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП, редакция към процесния период, законодателят е възложил на общинския съвет да определи размера на таксата. Вярно е, че законодателят не посочил, че общинският съвет може не само да определи размера на таксата, но може да определи и условията и реда за нейното заплащане. Но доколкото съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1, т. 7 и 8 Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) именно общинският съвет има правото да решава самостоятелно всички въпроси от местно значение, свързани с общинското имущество и общинските такси, то безспорно именно общинският съвет е компетентен да установи и реда за заплащане на таксата за паркиране.

В изпълнение на това си правомощие Столичният общински съвет приел чл. 58 от Наредбата, с който възложил на кмета на общината със заповед да регламентира удостоверяването на заплащането и контрола на действителното време на паркиране. Със Заповед № СО-РД-09-05-726 кметът на Столична община регламентирал начините за удостоверяване на заплащането за почасово паркиране: чрез хартиени талони, талони от електронно устройство за самотаксуване тип "паркомат" и кратки текстови съобщения на указани номера. В заповедта подробно е описан начина на извършване на заплащането.

Така за заплащането чрез талон за почасово платено паркиране - т. II. 2.1. и т. II. 2.2. е посочено, че водачът трябва да извърши заплащането "веднага след заемане от ППС на мястото за паркиран, преди водачът да е напуснал автомобила, като отбележи началото на паркирането". Съгласно т. II. 6.1. и т. II. 6.2. водачът е длъжен да постави талона "зад предното стъкло на ППС (от вътрешната страна) на таблото така, че всички отметки да се виждат ясно отвън". "Липсата или непоставянето на талона (талоните) по посочения начин, или липсата на някое от посочените отбелязвания, или невъзможността при проверка да бъдат проконтролирани всички отбелязвания на талона (талоните), прави талона (талоните) невалиден/и за паркиране, поради което се предприемат предвидените в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП действия по принудително задържане, чрез използване на техническо средство "скоба".

За заплащането чрез кратки текстови съобщения - т. II. 2.3, е посочено, че "водачът извърша заплащане за паркиране чрез кратко текстово съобщение (SMS), сдържащо точния номер на ППС .... Веднага след заемането от ППС на мястото за паркиране и след като е получил потвърждение за приетото заплащане за паркинга, преди водачът да е напуснал автомобила".

Следователно, видно е, че съществува установен ред за удостоверяване на заплащането. Неспазването на този ред значи невалидно плащане.

В случая, органът твърди, че г-жа Ч. не е имала поставен зад предното стъкло талон. В административното производство, съгласно чл. 39, ал. 1 АПК, са допустими всички доказателствени средства, освен тези, които изрично са забранени със закон и освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извършва с други средства. Законът за движението по пътищата не съдържа такива специални средства за доказване на фактите и обстоятелствата по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. С оглед на това представените от касатора в съдебно заседание доказателства - снимков материал с отразени дата и час на извършване на снимката са годно доказателствено средство за установяване на релевантния факт - наличието или липсата на поставен на установеното в заповедта на кмета място талон за паркиране.

С оглед на така установения предмет на доказване и в съответствие с установения способ на доказване - чрез фото снимка, която установява отрицателния факт - липсата на талон на определеното за целта място в определеното време, органът е в състояние да докаже релевантния факт. Вярно е, че фактически той трябва да докаже отрицателен факт, но този отрицателен факт не се е случил в миналото, за да се твърди, че не е оставил материални следи, които да бъдат доказани, поради което и чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК определя като предмет на доказване положителните факти. В случая отрицателният факт се установява в момента на неговото случване - не е извършено плащането на таксата към релевантния момент. А както бе посочено по-горе плащането става чрез поставянето на талона на определеното за целта място. Липсата на талона на определеното за целта място в определеното време значи неизвършване на плащането.

Следователно, съдът, като приел, че доказателствената тежест за установяване на факта на липса на талон за паркиране зад предното стъкло на процесния автомобил е на касатора не е допуснал нарушение на чл. 170, ал. 1 АПК и на установеното с него правило за разпределение на доказателствената тежест, т. е. не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

2. По порока необоснованост на съдебното решение:

Касаторът твърди, че изводите на съда, направени въз основа на доказателствата по делото са необосновани - съдът не ценил правилно доказателствата по делото, т. е. формираното му вътрешно убеждение относно фактите по делото е в противоречие с обективната истина.

Преди всичко следва да се има предвид факта, че предмет на доказване е едно парично задължение, задължение на лице, което ползва услуга срещу заплащане. Стойността на услугата законодателят, с оглед на свои цели (събиращите такса органи имат задължение за разходоориентираност на таксата, което пък е обстоятелство, преценявано от законодателя с оглед на обществения интерес, който съответната услуга задоволява), е приел, че ще бъде такса, а не цена (впрочем, с изменението на закона, публикувано в Държавен вестник, бр. 37 от 22.05.2015 г. услугата се ползва срещу цена). Като парично задължение, за да бъде надлежно изпълнено, таксата трябва да е заплатена по установения ред. В противен случай е налице общия принцип в правото, че който плаща зле - плаща два пъти.

Какво показват фактите по делото?

Органът твърди, че на установеното за целта място в автомобила на г-жа Ч. не е имало поставен талон за заплащане на паркирането. За целта той представил по делото пет броя снимки. Безспорно е, че представените по делото снимки са направени на автомобила на г-жа Чанкова, на посочената дата и час, но от тях не може да се установи зад предното стъкло има или няма поставен талон. Снимките са направени по такъв начин, че предното стъкло отразява чудесно околните дървета, но не позволява да се установи какво има и има ли нещо зад него.

При така представените по делото доказателства обоснован е изводът на съда, че органът не доказал липсата на талон за платено паркиране поставен на изискуемото за целта място. Некачествените снимки, изготвени в момента на установяване на твърдяното нарушение, обективно лишават органа от годни доказателствени средства за установяване на този начин на заплащане на услугата и правят акта му недоказан досежно твърдяните фактическите основания.

Що се отнася до процесуалното поведение на г-жа Ч. то безспорно тя показва специфична еволюция в твърденията си досежно начина, по който твърди, че изпълнила задължението си за заплащане на неоспореното от нея ползване на платеното паркиране. При подаване на жалбата - 17.11.2014 г., г-жа Ч. твърди в жалбата си, че "бях закупила и поставила талон за синя зона", "като бях поставила талона си зад предното стъкло, а в нормативната уредба на Столична община липсва изрично посочване къде същия да бъде поставен". Три месеца по-късно, на 16.02.2015 г., в молба до съда г-жа Ч. иска да й бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с друго от мобилния оператор за изпратено кратко текстово съобщение, както и допускането на свидетел. С допълнителна молба от 11.03.2015 г. г-жа Ч. вече твърди, че "е изпратила текстово съобщение "СМС", с което да заплати престоя си за платено паркиране", но "с оглед на обстоятелството, че доверителката ми не получава такъв обратен "СМС" (поради неясни за доверителката ми причини - възможно е например да се е загубил обхвата към момента на изпращане на съобщението, а след това същото да се приема за грешка от мобилния оператор), последната поставя и талон за платено паркиране, което е видно от представените от ответната страна снимки. "

Първо, разбира се, че всяка страна по делото е свободна да твърди каквото реши за необходимо, за да защити интереса си. Съдът е този, който трябва да прецени относимостта на твърденията и исканите за тяхното доказване доказателства към предмета на спора и с оглед на това да ги допусне или не.

Второ. Органът твърди, че освен липсата на талон за платено паркиране, в системата за плащане на паркирането не е постъпвало плащане чрез кратко текстово съобщение. Този факт, с оглед на установения в Заповед № СО-РД-09-05-726 начин на удостоверяване на заплащането, органът надлежно доказал с извадка от електронната му система. Както бе посочено по-горе в заповедта на кмета изрично е посочено, че валидно е само това заплащане чрез кратко електронно съобщение, за което е получено потвърждение от изпратилия съобщението. В случая г-жа Ч. не оспорва, напротив, декларира, че не е получила потвърждаващо съобщение. Следователно факта на неизвършване на валидно заплащане на таксата за ползването на платения паркинг надлежно се установява както от ангажираните от касатора доказателства, така и от признанието на ответника - чл. 175 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

Това признание е в унисон с останалите доказателства по делото, в т. ч. и с показанията на допуснатия по искане на г-жа Ч. свидетел. Вярно е, че по делото г-жа Ч. представила и извадка от проведените в периода изходящи кратки електронни съобщения от собствения й телефонен номер, в която извадка фигурира на дата 29.10.2014 г. в 15, 24 часа кратко електронно съобщение към номер 1302 - Sofis Sinia Zona, но това съобщение нито установява, за кой регистрационен номер на превозно средство е изпратен, нито - което е по-важно, е валидно изпратено съобщение по смисъла на т. II. 2.3. от заповедта на кмета. Доказването на валидно плащане на таксата чрез кратко текстово съобщение става само чрез полученото потвърждение, не и чрез доводи, свързани с "изгубване на обхвата" или други подобни.

Видно от изложеното нито г-жа Ч. доказала, че заплатила таксата за платено паркиране чрез кратко текстово съобщение, нито органът доказал, че таксата не е била заплатена чрез талон. Направеното от пълномощника на г-жа Ч. признание, поставянето зад предното стъкло на талон за платено паркиране "е видно от представените от ответната страна снимки. ", съдът ценил правилно, в съответствие с чл. 175 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

При така установеното по делото съдът направил обоснован фактически извод за недоказаност от страна на органа на факта на незаплащане на таксата от г-жа Ч. чрез талон за паркиране, поставен зад предното стъкло на паркирания в зоната за платено паркиране и в рамките на часовете за платено паркиране автомобил. Това прави извода на съда за незаконосъобразност на оспорената принудителна мярка обоснован и съответен на доказателствата по делото.

3. По порока нарушение на материалноправни разпоредби:

Съдът приел, че оспорената мярка е издадена в нарушение на чл. 55 от Наредбата. Вярно е, че разпоредбата на чл. 55 от Наредбата, към датата на прилагане на процесната мярка, е със съдържание, което е неотносимо към размера на сумата, която задълженото лице трябва да заплати, за да бъде преустановено действието на принудителната административна мярка. Както обосновано приел съдът факта, че приетото с Решение № 528 на общинския съвет изменение на чл. 55 от Наредбата е оспорен от областния управител пред съда сам по себе си не води до извод за неприложимост на разпоредбата и следователно за автоматична приложимост на редакцията на разпоредбата преди оспорването. Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването на нормативен административен акт не спира действието му, освен ако съдът не постанови друго. По делото няма данни съдът да е постановил акт, с който да е спрял действието на оспорената разпоредба на чл. 55 от Наредбата, редакция по Решение № 528.

С оглед на това първоинстанционният съд правилно приел, че разпоредбата на чл. 55 от Наредбата, в редакция, приета с Решение № 528, е действащ нормативен административен акт и органът не би следвало да се позовава на отменения с това решение акт, тъй като фактически се позовава на отменена правна норма.

Въпросът е елемент на фактическия състав на заповедта за прилагане на принудителната мярка ли е информацията досежно начина на нейното прекратяване.

Както бе посочено по-горе елементите на фактическия състав на принудителната мярка са: да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността на заплащането момент. Факта, че характера на мярката е възстановителен, т. е. нейната цел е да се възстановят вредните последици от административното нарушение - използването на общинската собственост, без да е заплатена дължимата за това такса, при това възможно най-бързо и ефикасно, не прави информацията, досежно размера на дължимата такса и разноски, елемент на фактическия състав на самата мярка.

Безспорно е, че всеки административен орган трябва да изпълнява правомощията си добросъвестно и по разумен начин - чл. 6, ал. 1 АПК. Това в конкретния случай значи, че органът първо, трябва да приложи мярката само при наличие на елементите на фактическия състав, и второ, трябва да информира надлежно нарушителя за предпоставките, при наличието, на които принудителната административна мярка може да бъде прекратена (отменена). Но тази информация сама по себе си не е елемент на фактическия състав на самата принудителна мярка. Мярката вече е приложена и едва тогава е необходима информацията за предпоставките, при наличието на които нейното действие може да бъде прекратено. Това безспорно е видно от съдържанието на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, редакция към процесния период, който сочи, че прилагането на мярката продължава "до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство".

С оглед на горното допуснатата от органа неточност на посоченото правно основание за дължимост на сумите, чието заплащане води до прекратяване на действието на мярката, е ирелевантно за законосъобразността на самата мярка. Важното в случая е, че органът надлежно информирал г-жа Ч. за дължимата за заплащане сума и нейната същност - 30 лв. разходи и таксата за всеки час за почасово платеното паркиране.

Видно от изложеното приетото от съда нарушение на материалноправни разпоредби е неправилно. Нарушението не е на материалноправна разпоредба, относима за прилагането на принудителната мярка, поради което не може да обоснове порок по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК.

Тази неправилност обаче на мотивите на съда не се е отразила на правилността на крайния му извод за незаконосъобразност на оспорената принудителна мярка с оглед на изложеното по-горе досежно доказаността на фактическите основания за прилагане на принудителната мярка.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон са основателни, но доводите му за съществено процесуално нарушение и за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти, направил въз основа на тях обосновани фактически изводи, макар да допуснал събирането на неотносими към предмета на спора доказателства, и правилно тълкувал материалния закон в частта досежно фактическия състав на принудителната марка и субсумирал към него доказаните по делото факти, макар да допуснал неправилно приложение на материалния закон в частта досежно информацията за прекратяване на действието на мярката. Въз основа на това съдът постановил, като краен резултат, правилно съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът счита, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника по касационната жалба искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди "Център за градска мобилност" ЕАД, юридическото лице, в чиито състав е органът - касатор, да заплати на К. И. Ч. направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата поделото са в размер на 10, 00 лв. държавна такса и 300, 00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.08.2015 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд