Решение № 11931 от 25.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14678/2019 г.
ВАСV отделение25.09.2020 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1811 от 08.10.2019 г. по адм. дело № 1369/2019 г. на Административен съд- Варна. ОСЪЖДА В. В. да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", София сумата 100/сто/ лева възнаграждение за юрисконсулт. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11931 от 25.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14678/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. В., подадена срещу решение № 1811 от 08.10.2019 г. по адм. дело № 1369/2019 г. на Административен съд- Варна, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № Л-1896/11.04.2019 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"/ГДИН/, с която е прекратено служебното му правоотношение. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Главния директор на ГДИН, чрез процесуален представител- юрк. Николова, оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Според настоящата инстанция касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а мотивите му за отхвърляне на оспорването се споделят без да е необходимо цялостното им преповтаряне. Следва да се отбележи, че в касационната жалба се възпроизвеждат доводите и възраженията от първата инстанция, които обстойно са обсъдени от тричленния състав. Установено е, че до прекратяване на служебното правоотношение касаторът е младши инспектор –надзирател в Затвора град Варна, І-ва категория. Страните не спорят, установява се и от събраните дока зателства, че считано от 2008 година до датата на издаване на оспорената заповед В. е регистриран като едноличен търговец "Тигър В. Василев"; управител и едноличен собственик на капитала на търговското дружество "Фаворит- В. Василев"ЕООД. Спорен по делото е въпросът тази регистрация на търговец основание ли е за прекратяване на служебното правоотношение. Според чл. 153, ал. 3, т. 2 от ЗМВР - несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици, членове на органи на управление или контрол на търговски дружества или кооперации. Обоснован е извода на съда, че при констатиране на сочената несъвместимост не се търси дисциплинарна отговорност на служителя, не се образува дисциплинарно производство. Не може да бъде споделен касационния довод, че формалната регистрация на служителя като търговец, вписването му за управител и едноличен собственик на търговско дружество- са факти, които сами по себе си не водят до несъвместимост и основание за прекратяване на служебното правоотношение. В случая е ирелевантен факта дали фирмата на едноличния търговец и дружеството, чийто собственик и управител е В. осъществяват дейност. Извършването на търговска дейност е отделно и самостоятелно основание за несъвместимост, сочена в чл. 153, ал. 3, т. 3 ЗМВР. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че за органа по назначаване не съществува задължение да осигури възможност на служителят да заличи фирмата си на едноличен търговец, да проведе ликвидационно производство за търговското дружество. Както сочи съда В. е имал правна възможност да извърши сочените действия, както преди назначаването му за държавен служител през 2013 година, така и през цялото време на съществуване на служебното правоотношение. Възприетите изводи в съдебното решение са направени в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 100 лева, възнаграждение за юрисконсулт. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение