Решение № 5652 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2016 г.

Решение № 5652 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 517 от 18.12.2015 г. по административно дело № 785/2015 г., Административен съд – Велико Търново е: 1) отменил по жалба на Р. М. Д. и В. Р. Г., двамата с адрес в [населено място], заповед № ДСПСП-11-163/30.09.2015 г., издадена от началник отдел "Социална закрила" в Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – [населено място], с която заповед е наредено временно настаняване по административен ред на детето им М. В. Г. в професионално приемно семейство на И. В. Х. с адрес в [населено място], общ. Г. О., до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.); 2) осъдена Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място] да заплати на В. Р. Г. разноски по делото в размер на 200 лв. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Г. О. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и да бъде постановено решение, с което да се потвърди законосъобразността на отменения административен акт. Ответниците по касационната жалба – Р. М. Д. и В. Р. Г., действащи чрез пълномощника адв. Й., в писмен отговор оспорват касационната жалба като недопустима и неоснователна и претендират присъждане на разноските за настоящото производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и навежда доводи за правилност на съдебното решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. За да уважи сезиралата го жалба, Великотърновският административен съд е приел, че атакуваната с нея заповед, ако и да е издадена от оправомощен за това орган в хипотезата на заместване на титуляра и в пределите на материалната му компетентност, определена с чл. 27 от ЗЗДет. и Заповед № ЗЦУ-1021/07.09.2015 г., е немотивирана, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона (т. е. направен е извод за нейната незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК). Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирани страни, упражняването на чиито родителски права е засегнато от заповедта. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Административен съд – Велико Търново, с което жалбата до него е уважена, е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесната заповед) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, убедителните съображения в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено адекватно на всички относими инвокирани възражения. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед административният орган е приел, че следва да бъде предприета мярка за защита на детето М. (родено на **** г. – т. е. в невръстна възраст), чрез извеждането му извън семейната среда и временно настаняване в професионално приемно семейство до произнасяне на компетентния съд с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. От данните по административната преписка и от съдържанието на процесната заповед е видно, че не са проверени твърденията в писмото на директора на детска ясла "Мир" [населено място] по отношение на детето М., дали синините по него са били резултат от физическо насилие, което е упражнено от родителите или бабата на детето, като се имат предвид и твърденията на майката за това, че децата й са малки и се нараняват случайно, както и твърденията на директорката за това, че по-голямото братче на М. проявява агресия спрямо всички деца, вкл. и към М. В случая компетентният орган при провеждането на административното производство не е спазил изискването по чл. 9 и чл. 35 за служебно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, и безкритично е възприел непровереното твърдение на директора на детската градина, че майката и бабата на детето упражняват спрямо него физическо и психическо насилие и има явно неглижиране на потребностите му от семейството, довело до необоснован извод, че М. е дете в риск. Като се имат предвид социалния доклад, писмото от детската ясла, протоколите, съставени от социални работници, и епикризата, обосновано първоинстанционният съд е посочил, че събраните доказателства не сочат за доказани фактически основания за осъществено насилие по смисъла на чл. 11 от ЗЗДет., което да се явява основание за приложение на чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето във връзка с § 1, т. 11, б. "б" и "в" от допълнителните разпоредби на същия закон. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. може да бъде настанено дете извън семейството, когато е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. В мотивите на проверяваното решение подробно са обсъдени данните в социалния доклад за реинтегрирането на детето и адаптацията му в семейството, за това, че същото е водено при семейния личен лекар, за това, че от епикризата и медицинското направление не се констатират данни за следи от осъществено насилие по отношение на детето, и сочат за адекватна родителска редакция, с оглед на лечението на детето предвид заболяването му. Верен е изводът за това, че ограничените финансови възможности на родителите за материално задоволяване на децата извън основните потребности за жилище, храна, конкретните условия при отглеждането им, недостатъчно дрехи, памперси, големия апетит на детето в детското заведение, не сочат за прояви на насилие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. или пък неглижиране на детето в семейната му среда. От друга страна, в социалния доклад се съдържат констатации, противоположни на изводите в заповедта: детето няма специални потребности, които да налагат специфика на отглеждането или полагането на допълнителни грижи, родителите имат силно желание да отглеждат детето си и разполагат с макар и скромни, условия за това, имат и съдействието на бабата, която оказва изключителна подкрепа при отглеждането на децата. Детето е в невръстна възраст и е надлежно обгрижвано от родителите си и от баба си по майчина линия, отглеждано в сравнително добри битови условия, като нужните за целта доходи се осигуряват от баща му, който работи по трудово правоотношение. При тези факти материално законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че в случая липсват законовите предпоставки, регламентирани в чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето и в § 1, т. 11, б. "б" и б. "в" от Допълнителните разпоредби на същия закон, за да се приеме, че М. е дете в риск и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, и за да бъдат защитени в максимална степен неговите интереси, е необходимо да бъдат предприети мерки за закрила чрез извеждането му извън семейната среда. От наличните данни явства противното - че мярката за закрила, взета по отношение на М., не е в интерес на детето, което означава и, че противоречи на целта на закона. Извън горното, следва изрично да се отбележи, че приложеното от касатора към касационната му жалба заверено копие от определение от 29.10.2015 г. на Горнооряховския районен съд по гражданско дело № 1699/2015 г., постановено на основание чл. 133, ал. 3 от Семейния кодекс, не се явява основание по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, а административният съд се е произнесъл с оглед на предмета на оспорване предвид съдържанието на оспорения пред него административен акт. Привременните мерки, определени от компетентния районен съд, не се засягат от постановеното съдебно решение по оспорването на административния акт. Като е достигнал до същите изводи, Великотърновският административен съд обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата до него за основателна. От изложеното явства, че първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и предвид направеното своевременно искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответниците по касация, настоящият състав намира, че то трябва да бъде уважено. Представен е договор за правна помощ (номериран като лист 17 от настоящото дело), видно от който В. Г. е направил разноски за водене на делото пред касационната инстанция в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение, което е внесено към датата на сключване на договора. С оглед горното Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място] следва да бъде осъдена да заплати тази сума в полза на касационния ответник В. Г. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,