Решение № 2026 от 27.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5070/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Б. А. от [населено място], община Русе- против решение 307 от 27.11.2023 г., постановено по адм. дело 475/2023 г. по описа на Административен съд Русе, с което съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата й срещу решение 279/25.07.2023 г. по преписка 430/2021 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), Петчленен разширен състав. В касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите относно липса на неблагоприятно третиране спрямо нея на основание възраст и здравословно състояние от страна на лицето М. Х. . Касаторката не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не претендира разноски по делото. Ответната страна КЗД, редовно уведомена, чрез процесуален представител юрк. Стефанова, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответните страни Комисия за защита на личните данни/КЗЛД/ и Н. В. П., в качеството й на главен инспектор в отдел КАНП към дирекция Правни производства и надзор на КЗЛД редовно призовани не се явяват и представляват, не вземат становище . Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид релевираните касационни основания, съобрази становищата на страните и прецени относимите към спора доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна: Предмет на оспорване пред административния съд е решение 279/25.07.2023 г. по преписка 430/2021 г. на КЗД, Петчленен разширен състав, постановено в производство по реда на Глава четвърта, Раздел I от ЗЗДискр. по жалбата на Д. А. с твърдения за осъществено спрямо нея неравно третиране спрямо нея по защитени признаци възраст и увреждане . С решението си КЗД е приела за установено, че по отношение на Д. Б. А. ответната страна Н. В. П.- главен инспектор в отдел КАНП към дирекция Правни производства и надзор на КЗЛД- не е осъществила дискриминация п о смисъла на чл.4,ал.2 от ЗЗДискр. , по признаци увреждане и възраст . Също така е установено, че по отношение на Д. А. от страна на КЗЛД -не е осъществена дискриминация на същото основание, при същите признаци, като жалбата на А. е оставена без уважение. С жалба до АС Русе Д. Б. А. е оспорила решението на КЗД по реда на чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр. Първоинстанционният съд, след подробен анализ на доказателствата по делото и при изяснена въз основа на тях фактическа обстановка по спора, е приел от правна страна, че жалбата е неоснователна. За да достигне до извод за законосъобразност на решението на КЗД, съдът е приел, че то е постановено от законен състав на независимия специализиран държавен орган съгласно ЗЗДискр., при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решаващите изводи на съда са мотивирани с подробни съображения относно правната интерпретация на релевантните към случая факти и обстоятелства спрямо приложимите материалноправни норми на чл. 4, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗДискр. и сочените от жалбоподателката като неблагоприятното й третиране с оглед възраст и здравословно състояние. Прието е от първоинстанционния съд, че в КЗЛД в един и същи ден са получени два сигнала единият от Д. А. и другият от нейният син- Б. А. Х., които са с напълно идентично съдържание- за неправомерно изнасяне на техни лични данни от страна на лицето М. С. Х., изпълняваща длъжността [заличен текст] [населено място]. След извършена проверка на сигналите на А. и Х. е отговорено, че лицето Х. обработва лични данни в качеството й на администратор- длъжностно лице за извършване на административни услуги в кметството . Писмото- отговор е адресирано до двамата сигнал податели, изпратено е на соченият от тях адрес и е получено от Д. А., срещу подпис. В жалба до КЗД А. обосновава неравностойното й третиране с игнориране на подаденият от нея сигнал до КЗЛД, поради възрастта и здравословното й състояние. Съдът е потвърдил като правилна констатацията на КЗД, че жалбоподателката не доказва да е носител на защитен от закона признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка и по причина на който да е била по-неблагоприятно третирана от служителят на КЗЛД и самата КЗЛД- поради възраст и здравословно състояние, неглижирайки подаденият от нея сигнал за нарушения. Прието е , че при несъмнена пълна идентичност на двата сигнала, подадени в един и същи ден от майка и син, с посочен един и същи адрес за кореспонденция- изпращането на един материален носител, но с посочване и на двамата адресати , получен именно от жалбоподателката А.- не се установява неблагоприятно третиране спрямо последната на сочените от нея признаци възраст и увреждане . Решението на АС е правилно. Мотивите на съда като фактически и правно обосновани се споделят изцяло от настоящия касационен състав, с оглед на което следва да бъде потвърден и постановеният с първоинстанционния съдебен акт краен резултат. Правилно съдът е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилна е и преценката за приемане на решението в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, предвид недоказаното осъществяване на фактическия състав на сочената от касаторката форма на дискриминация в жалбата й пред КЗД. При недоказване на елементи от твърдения фактически състав по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., законосъобразен и обоснован е изводът за липса на пряка дискриминация, осъществена спрямо А. по посочения от нея начин и въз основа на визирания в жалбата й признак. Горният извод правилно е мотивиран от административния орган и първоинстанционния съд и със съображения относно недоказаното наличие на защитените признаци "възраст" и увреждане , на който жалбоподателката се позовава. Обоснован е извода на съда, че ирелевантни за разглежданият спор са действията на посоченото лице М. Х., в качеството й на администратор на лични данни , изпълняваща длъжността - [заличен текст]. КЗД не е орган установяващ неправомерно обработване на лични данни. Предвид гореизложеното, следва да бъде потвърден изводът на първоинстанционния съд, че в настоящия случай не е налице защитен признак, в причинна връзка с който да се разгледа твърдението на жалбоподателката за осъществено спрямо нея неблагоприятно третиране. По тези съображения, настоящият касационен състав приема, че като е отхвърлил жалбата на Д. А. срещу процесното решение на КЗД, АС Русе е постановил законосъобразен съдебен акт, който е в съответствие с приложимия материален закон. Изложените от касаторката в противоположен смисъл аргументи и съображения следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Изложеното мотивира крайния извод за недоказване на сочените от касаторката пороци на атакуваното съдебно решение, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК,. Решението на АС Русе като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, основателна е своевременно заявената претенция на ответната страна в настоящото производство Комисия за защита от дискриминация за присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение, платими от касаторката в размер на 100. 00 (сто) лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение