Решение № 9568 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13278/2010 г.

Решение № 9568 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13278/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Тодор Димитров Итов от гр. Пловдив против решение № 989 от 5.07. 2010 г., постановено по адм. д. № 736/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЯЗ/05-59 от 25.03.2010 г. на началника на Пето РУ на МВР - Пловдив в частта досежно постановения отказ за издаване на разрешително за придобиване, съхраняване, носене и употреба на огнестрелно оръжие, на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм, ДВ, бр. 73/2010 г.). Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради неточно приложение на материалноправните разпоредби и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди, че е провел пълно и главно доказване на нуждата си от самоотбрана, а изводът на съда противоречи на приетите по делото доказателства. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на постановения от административния орган отказ. Ответникът началникът на Пето РПУ при МВР - Пловдив не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. По делото е установено, че производството пред административния орган е започнало по заявление на Тодор Итов за продължаване срока на издадено разрешение за закупуване и пренасяне на късо бойно оръжие. Искането е обосновано с мотив за лична самоохрана и необходимостта от охрана на големи суми пари, които пренася. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не са доказани твърденията на жалбоподателя, сочещи на необходимост от защита и за самоохрана. В подробно изложените мотиви, които касационната инстанция изцяло споделя, е направено точното законово разграничение между основанията за отказ и тежестта на доказване в производството по издаване на разрешенията за носене на огнестрелно оръжие. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че след като са изпълнени формалните изисквания на закона, то административният орган е длъжен да издаде исканото разрешение. Законодателят не е поставил органа в условията на обвързана компетентност - не е свързал издаването на разрешението единствено с твърдения за потенциална заплаха на личността или с формалното представяне на документите по чл. 41 от ППЗКВВООБ (отм). Правилно е разпределена и доказателствената тежест досежно необходимостта от носенето на оръжие към момента на подаване на заявлението. Административният орган не е задължен да изследва служебно обстоятелства, посочени от заявителя като причини за направеното искане. Отказът на административния орган е издаден на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм.), като се сочи основанието "недоказана необходимост". Този текст предвижда две хипотези, при които не се издава или се отнема такова разрешение - при недоказана или отпаднала необходимост. В случая административният орган е мотивирал отказа си да издаде разрешение, като е изложил липсата на доказателства, установяващи необходимостта от страна на молителя за закупуване и носене на оръжие за самоотбрана. Необходимостта от носене на огнестрелно оръжие се обосновава от лицето, направило искането и се преценява за всеки отделен случай. Изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства, включително твърденията за развиваната от него търговска дейност и за пренасяне на големи суми пари, не сочат на нужда от носенето на оръжие за самоохрана като физическо лице. Оръжие за служебни нужди се издава по друг ред, на името на търговското дружество. Според чл. 5 от ЗКВВООБ (отм.), съобразно предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. За служебни цели се използва огнестрелно оръжие, предоставено на юридически лица, както и на търговци по смисъла на Търговския закон - за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности. За граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени в Правилника за прилагане на закона характеристики, предоставено на физически и юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон за самоотбрана (самоохрана), ловни, спортни и културни нужди. При това положение се налага извода, че юридическите лица и търговците могат да притежават огнестрелно оръжие за служебни цели или за граждански цели. Посочените от Итов мотиви в искането му самоотбрана и охрана на личността не съставляват основание за приемане на необходимост от притежаване на лично оръжие с цел самоотбрана (самоохрана), както и с цел обезпечаване изпълнението на служебните му задължения. Изложените мотиви в заявлението за издаване на исканото разрешение не сочат съществуването на вероятна опасност по смисъла на закона. Неоснователно е възражението, че след като вече му е издавано разрешително за закупуване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие, то компетентният орган не е обвързан от ново изследване на необходимостта по смисъла на закона. Административният орган, при всяко искане, е длъжен да преценява необходимостта. Но той не е задължен да издирва обстоятелствата, установяващи потенциалната необходимост на заявителя от носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Изложеното налага извода, че при всички случаи на първоначално издаване на разрешително за дейности по специалния закон, в тежест на заявителя е да докаже основателността на искането си. Обстоятелствата, посочени в искането на Итов и допълнителните му мотиви, изложени в касационната жалба, не могат да се приемат като пораждащи правото му за носене на оръжие. Постановеното от административния съд решение в обжалваната му част съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд