Решение № 11308 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3722/2014 г.

Решение № 11308 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3722/2014 г., III о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петко Ников Пехливанов от гр. София против решение № 7502 от 2.12.2013 г., постановено по адм. дело № 7471/2013 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неправилност на съдебното решение. Развиват се подробни доводи в касационната жалба срещу така постановеното решение а първата инстанция и се претендира отмяната му. Ответната страна - Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/Комисията), с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрк. Николова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, трето отделение като взе предвид доводите в касационната жалба, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение, в производство по чл. 8, ал. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА), е отхвърлена жалбата на Петко Ников Пехливанов срещу Решение № 2-203 от 3.07.2013 г. на КРДОПБГДСРСБНА в частта, в която е установена и обявена принадлежността на оспорващия към органите на Държавна сигурност. За да постанови обжалваното решение съдът изложил съображения, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при установените материалноправни фактически основания на специалния закон. Прието е, че Пехливанов попада в кръга от лица, които подлежат на задължителна проверка от Комисията, която от своя страна въз основа на изискуемите от закона документи е обявила принадлежността му към органите на Държавна сигурност. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Оспорването е неоснователно, тъй като решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, за да достигне до правилния и законосъобразен извод, че по отношение на жалбоподателя се установява наличието на принадлежност към ДС под формата на дейност като щатен служител, поради което обявяването му от Комисията сочи правилно прилагане на закона. Видно от доказателствата по делото Петко Ников Пехливанов е бил чл. на Съвета на директорите на фирма - длъжник, а именно: "Авиокомпания Балкан" АД към "Сибанк" АД приемник на "Стопанска банка". Следователно по отношение на Пехливанов е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, която регламентира задължително обявяването на принадлежност към органите по чл. 1 от закона за лицата, които са посочени като длъжници или са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити. Следователно Комисията е задължена да извърши гореописаната проверка и съответно да обяви имената на тези лица, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1, като решенията подлежат на публикуване на интернет-страницата на комисията и в бюлетина по чл. 14 от закона. Тук е редно да се посочи, че мотивите на касационната жалба приповтарят тези от жалбата срещу Решение № 2-203 от 3.07.2013 г. на КРДОПБГДСРСБНА пред АССГ, а именно че по отношение на жалбоподателя не може да се установи наличие на дейност по така представените документи. В действията си по проверката и обнародването на събраната информация административният орган действа при условията на обвързана компетентност, без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. Анализът на чл. 25 от закона сочи, че документите в него са изброени алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да било от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съгласно чл. 25, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежност към органите по чл. 1 се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, като за щатен служител това са данни от неговото лично кадрово дело, щатните разписания или ведомостите за получавани възнаграждения. В случая такива документи са представените и приложени по делото Заповед № 1-932/24.02.1971 г. за назначение на лицето за разузнавач V степен в ПГУ-ДС, VII отдел (научно-техническо разузнаване), считано от датата на встъпване в длъжност, акт за встъпване в длъжност от 7.04.1971 г., Заповед № 1-216/17.05.1971 г. за уволнение /по собствено желание/, акт за напускане от 17.05.1971 г., както и други данни, съдържащите се в личното му кадрово дело. Изброените документи са от кръга на посочените в чл. 25, т. 1 на закона и същите носят достатъчно информация, за да може да се направи извода, че Петко Ников Пехливанов е бил щатен служител при ПГУ на ДС. Оттук съответно следва, че щом документите, съгласно които Комисията постановява своето решение, са от кръга на изброените в чл. 25 и отговарят на легалното определение на понятието "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДРЗДРДОПБГДСРСБНА, то съответно административният съд е направен правилния извод, че издадено решение е законосъобразно. Въз основа на казаното дотук се извежда и заключението за неоснователност на доводите на касационния жалбоподател, че не е извършвал дейност в полза на посочените в ЗДРДОПБГДСРСБНА служби. Правомощието на Комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБН е ограничено само до установяване, т.е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 26 към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, откъдето и следва, че липсва законово вменено задължение на органа да изследва: дали има провеждане на реална (активна) агентурна дейност от лицето; дали същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие; дали лицето е реализирало дадена дейност. Или казано по друг начин - при действащия закон Комисията е длъжна да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от закона при установена регистрация или наличие на съответните документи, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби - чл. 1, ал. 1 и 2. Законът използва понятието "принадлежност", което означава качество на някого да бъде част от състава на нещо. Този факт може да се установява с всякакви по вид документи от архивите им при осигуряване на гаранции за правата на засегнатите лица. Следователно оспореният административен акт е в съответствие с приложимия материален закон, както законосъобразно и обосновано е прието в обжалваното съдебно решение. При това положение, с оглед доказаното от административния орган по правилата на чл. 170, ал. 1 от АПК при изпълнение на условията, предвидени в хипотезата на приложимата материална норма, първостепенният съд правилно е преценил, че решението на комисията е материално законосъобразно и съответно на целта, заложена в специалния закон. От изложеното до тук е видно, че касационните основания по чл. 209 от АПК не са налице. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,