Решение № 4805 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9833/2014 г.

Решение № 4805 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9833/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Джамбо ЕС. Б" ЕООД, с ЕИК 131476411, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 51, представлявано от Александра Михова - прокурист, чрез процесуалният представител адв. Иванова, против решение № 3623 от 30.05.2014 г. по адм. дело № 8452/2013 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 402/9.05.2013 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). В жалбата си касаторът излага подробни оплаквания, от които се извежда довод за неправилност и необоснованост на съдебния акт, поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът - Председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, юрк. Костадинов, в писмения си отговор оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Джамбо ЕС. Б" ЕООД, срещу заповед № 402/9.05.2013 г. на Председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 7, предл. 2, във. вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката, енергетиката и туризма и на нейната администрация и решение на Комисията за защита на потребителите, съгласно протокол № 13/27.03.2013 г., на дружеството е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, чрез предоставянето на заблуждаваща информация на потребителите, както по отношение правата им, предоставени от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), така и по отношение на обхвата на задълженията на търговеца, съгласно същия закон, включително и чрез информационна табела, в нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, чл. 68д, ал. 2, предл. 7 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: при извършена проверка, на 28.12.2012 г. в магазин на "Джамбо", находящ се в гр. Бургас е установено, че до централния вход на магазина са поставени информационни табели, една от които съдържа следната информация: "Уважаеми клиенти, връщане на стоки не се приема при: отворени опаковки, сезонни артикули, след изтичане на сезона, книги, преоценени стоки, сезонните артикули се заменят само с артикули от същия сезон, поради интензитета на промоции, замени стават по актуални към момента на замяната цени и при наличност в склада. Играчките с батерии не се пробват." Резултатите от проверката са отразени в протокол № К-0122771 и преписката е разгледана на заседание на КЗП, като е прието, че посочената на табелата информация може да въведе в заблуждение потребителите, както по отношение на правата им по ЗЗП, така и по отношение на обхвата на задълженията на търговеца по ЗЗП. Надписите ограничават основни права на потребителите и изключват отговорност на продавача, съгласно ЗЗП. Предвид изложеното е издадена и процесната заповед, с която е забранено на дружеството да прилага нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Съдът е направил обстоен анализ на приложимата към настоящия казус нормативна уредба, въз основа на което е стигнал до извода, че в конкретния случай са налице всички предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 7 ЗЗП, предвид което търговската практика на дружеството може да бъде определена, като заблуждаваща. Направил е извод, че определянето на една търговска практика, като нелоялна и заблуждаваща в хипотезата на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 68в ЗЗП, предполага установяване на съзнателно поведение, проявено чрез действие или бездействие от търговеца, водещо до предоставяне на невярна информация. Въз основа на изложеното съдът е приел, че по този начин на представяне на информацията е възможно да се промени съществено икономическото поведение на средния потребител, тъй като при вземането на своето търговско решение, той ще приеме, че няма право да предяви рекламация в посочените от търговеца случаи и като краен резултат ще е лишен от правото на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при извършени нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции на стоките, което е в противоречие с една от основните цели на ЗЗП. С оглед изложеното съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки визирани в оспорения административен акт, тъй като по делото е установено наличието на нелоялна търговска практика. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е законосъобразен - издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава четвърта, раздел IV на ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 от закона, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. На следващо място, с оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 с. з. задължава председателя на ЗЗП да забрани с нарочна заповед прилагането й, когато Комисията установи, че търговската практика е нелоялна. Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68г, ал. 1 от разглеждания специален закон. С този текст от вътрешното законодателство е транспонирана Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2 и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. В настоящия случай, първоинстанционният съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи. От представените по делото материали е безспорно установено, че се касае за нелоялната и заблуждаваща търговска практика, която в случая се състои в съдържанието на информационната табела, поставена на входа на магазина на дружеството. Възражението на касатора, че в случая съдържанието на процесната табела следва да се тълкува заедно със съдържанието на третата табела, която не е описана от административния орган, е неоснователно. Касаторът не е представил доказателства относно съдържанието на третата табела нито в производството пред АССГ, нито пред настоящата съдебна инстанция, с оглед на което на което твърдението на страната за връзка между съдържанието на двете табели се явява недоказано. Що се отнася до втората табела, чието съдържание е описано в административната преписка, то същата не влияе върху законосъобразността на обжалвания акт. Предвид горното, първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон Административен съд София-град правилно е приел, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика. С оглед изложените съображения постановеното решение е правилно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на осн. чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение