Решение № 8534 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2213/2019 г.

Решение № 8534 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2213/2019 г., VIII о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив моли да бъде отменено като неправилно решение № 153/21.01.2019 г. по адм. д. № 609/2018 г. на АС-Пловдив, с което е отменен РА № Р-16001617002857-091-001/01.11.2017 г. и РА за поправка № П-16002117191115-003-001/13.11.2017 г., издадени от ТД на НАП-Пловдив. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена изцяло и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в общ размер 2200 лв и разноски за държавна такса 278, 34 лв. Ако се претендират разноски за адвокатско възнаграждение за другата страна над минималния размер моли да се скита за прекомерно. Ответникът по касационната жалба Е. Костов с ЕТ "Елит-Е. Костов" по съображения в писмен отговор и писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски по списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № № Р-16001617002857-091-001/01.11.2017 г. и РА за поправка № П-16002117191115-003-001/13.11.2017 г., издадени от ТД на НАП-Пловдив във частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2010 г. данък 1637, 46 лв с 1087, 26 лв лихви, за 2011 г. данък 7065, ЗЗ лв с 3959, 26 лв лихви, за 2012 г. данък 1654, 26 лв със 757, 38 лв лихви, за 2013 г. данък 80, 10 лв с 28, 53 лв лихви и за 2014 г. данък 13 119, 22 лв с 3340, 54 лв лихви и задължения за вноски по ЗЗО 1644, 21 лв с 418, 66 лв лихви. За 2010 г. – 2013 г. задълженията са определени на основание чл. 48 и чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, а за 2014 г. задълженията са определени след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК – доходите на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Съдът е обсъдил подробно констатациите в РД и РА за 2010 г. - 2013 г. и обосновано е приел, че основата за облагане е определена в размер на превишението на разходите над приходите на ревизираното лице за всяка от годините, в нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, който позволява да се приеме, че е налице облагаем доход в случаите по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, когато разходите на лицето явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. След като за 2010 г. – 2013 г. ревизията е проведена по общия ред правилно съдът е приел, че превишението на разходите над приходите не представлява доход на ревизираното лице, тъй като чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК не е приложима. Обосновано съдът е приел, че в тази част РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта за 2014 г. в РА е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и ревизията е проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК. За да отмени РА и в тази част съдът необосновано е приел, че заключението на счетоводната експертиза не е оспорено от страните. Заключението на вещото лице е обсъждано и прието в съдебно заседание на 18.10.2018 г., в което юрисконсулт Димитрова е поискала да не се кредитира заключението по т. 1 – 4, т. 6 и 8 и е заявила, че не оспорва заключението в частта по т. 5. Съдът не е обсъдил заключението заедно с останалите доказателства по делото на основание чл. 202 от ГПК, с което е допуснал съществено процесуално нарушение в тази част. По делото са представени доказателства за материалните възможности на заемодателите да предоставят твърдяните заеми на Костов, както и в ревизионното производство, които не са обсъдени от съда в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Допуснатите процесуални нарушения от съда са съществени, тъй като са довели до постановяване на необосновано решение, без преценка на представените доказателства и тяхната доказателствена стойност. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са установени задължения за 2014 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ с лихви и за здравноосигурителни вноски с лихви като неправилно следва да бъде отменено, а делото в тази част следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VIIІ отделение,