Решение № 13975 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12173/2014 г.

Решение № 13975 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12173/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Топлофикация Сливен" ЕАД срещу решение № 9331 от 03.07.2014 г., постановено по адм. дело № 11231 от 2013 г. от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на "Топлофикация Сливен" ЕАД срещу решение № Ц-24 от 29.07.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в частта му по т. 6. В касационната жалба излага доводи за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът е решил спора без експертиза, като първоначално е приел същата за необходима и я е допуснал, но впоследствие, поради неправилна формулировка на задачите, които е приел за неотносими, не е допуснал извършване на експертиза. По тези съображения иска да бъде отменено обжалваното решение и делото да бъде върнато за разглеждане на друг състав на четвърто отделение. Ответникът по касационната жалбата - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Лефтерова. Оспорва касационната жалба и счита, че касационният жалбоподател не е доказал твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно. Искането за назначаване на експертиза пред петчленен състав на Върховния административен съд е недопустимо. Събирането на доказателства приключва в първоинстанционното производство. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "Топлофикация Сливен" ЕАД срещу решение № Ц-24 от 29.07.2013 г. на ДКЕВР в частта му по т. 6, относима за "Топлофикация Сливен" ЕАД. Решението е постановено на основание чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР и в предвидената от закона форма. Отхвърлил е като неоснователна подадената жалба, като е приел, че решението на ДКЕВР е издадено при спазване на материалноправните разпоредби. Преценката си съдът е изградил въз основа на представените по делото писмени доказателства. С молба от 18.02.2014 г. процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Николай Лазаров, е поискал назначаване на съдебно-икономическа експертиза след представяне на административната преписка. В съдебно заседание от същата дата съдът е уважил искането на адв. Лазаров и му е определил 7-дневен срок за поставяне на задачи на вещото лице. Едновременно с това му е указал, че в негова тежест е да докаже твърдените в жалбата обстоятелства. В молба от 20.03.2014 г. са формулирани задачите за съдебно-икономическата експертиза. В съдебно заседание на 03.06.2014 г. ответникът по делото е възразил относно формулирането на задачите за исканата експертиза и е посочил, че те са некоректно зададени. Съдът е приел, че единият от въпросите е правен по своята същност, а вторият въпрос е неотносим към спора. Поради това е оставил без уважение искането за експертиза и е дал ход на делото по същество. Решението е правилно и при постановяването му съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е дал достатъчно възможност на жалбоподателя да защити правата си в процеса, като е указал доказателствената тежест и му е предоставил достатъчен срок за формулиране на исканията. Позоваването на разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК е неточно. В случая не се е наложило служебно назначаване на експертиза по делото, поради това че експертизата е била поисканата от жалбоподателя. Служебното назначаване на експертиза не означава служебно формулиране и поставяне на задачи на вещото лице, тъй като това би нарушило равенството на страните в процеса. Още повече че дружеството жалбоподател е било надлежно представлявано и е разполагало с необходимата правна защита. Позоваването на решение № 9917 от 02.07.2013 г. по адм. дело № 3081 от 2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия, е некоректно, поради това че решението се отнася до различна хипотеза. В конкретния спор в хода на първоинстанционното разглеждане на спора не е било поискано назначаване на експертиза и такова искане е направено едва в касационната жалба. Това е дало основание на касационния състав да приеме, че преценката на спорните въпроси изисква специални знания, поради което след отмяна на обжалваното решение е указал на съда да назначи експертиза по чл. 171, ал. 2 от АПК и "да даде възможност на жалбоподателя да формулира задачи на експертизата във връзка с оспорените от него ценообразуващи елементи". И в това решение липсват указания до първоинстанционния съд да формулира задачи на експертизата по подлежащите на установяване и доказване от жалбоподателя факти и обстоятелства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,