Решение № 13235 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8555/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Кузов срещу Решение 3951 от 16.06.2021 г. на Административен съд София-град по административно дело 3810/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. 2990/25.02.2021 на началника на Трето районно управление СДВР, с което на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е отказано подновяване на разрешение за съхраняване, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приложил чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, тъй като не е взел предвид изложените в заявлението за подновяване на разрешителното факти и обстоятелства и не е извършил преценка с оглед на дългогодишната му служба като служител в МВР. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което с което да отмени оспорения акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба началникът на Трето районно управление СДВР, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че със заявление с вх. 136700-198/25.01.2021 г. до началника на Трето РУ СДВР за подновяване на срока на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях съгласно чл. 87 от ЗОБВВПИ пистолет ЧЗ К765 837468, жалбоподателят декларира, че оръжието му е необходимо за самоотбрана като бивш служител на МВР. По делото не се спори, че към заявлението са приложени всички нормативно изискуеми документи. С писмо от 05.02.2021 г. жалбоподателят е уведомен, че в искането си не е посочил основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на основание чл. 87, ал. 1, вр. с чл. 79 и чл. 81 от ЗОБВВПИ. Кузов е уведомен също така, че спрямо него започва процедура по издаване на отказ съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. На основание чл. 34, ал. 3 от АПК му е указана възможността в 7-дневен срок да депозира възражения, обяснения и/или доказателства, с които да посочи основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на исканото разрешение. В докладна записка от 17.02.2021 г. се установява, че на същата дата в 10:50 ч. в приемната на 03 РУ СДВР се явил жалбоподателят Кузов и подал лично собственоръчно написано възражение с УРИ 227000-253/17.02.2021 г. Във възражението си той посочва, че като бивш служител на МВР през 2002 г. му е издадено разрешение за закупуване, съхраняване и носене на огнестрелно оръжие, което му е подновявано през 2008 г., 2011 г. и 2016 г. на основание самоотбрана по право, като бивш служител на МВР. Позовава се на извършено през 2018 г. престъпление до входа на метростанция [наименование], когато направили опит да го ограбят, но след като нападателят видял оръжието му, се уплашил и избягал, след което нападнал негов съсед. Случаят бил отразен от телевизията. Пред съда нападателят признал, че искал да го нападне, както и да нанесе още един удар на пострадалия, но се уплашил от оръжието му. Към възражението е приложено копие на удостоверение за пенсионер от МВР. С отказ изх. УРИ 227000-2990/25.02.2021 г. началникът на Трето районно управление на СДВР, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е отказал да издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие пистолет ЧЗ-50, калибър 7, 65, В37468 на жалбоподателя, на основание чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, и му е указано, че на основание чл. 213а, ал. 3 от ЗОБВВПИ, може да прехвърли собствеността върху оръжието и боеприпасите в срок от една година от изземването на лица, получили разрешение за производство, търговия или придобиване, като на основание чл. 213а, ал. 4, ако не стори това, същите се отнемат в полза на държавата. За да постанови обжалвания отказ, началникът на 03 РУ СДВР е приел, че липсват данни за актуални, конкретни и целенасочени действия, застрашаващи личната безопасност на жалбоподателя и целостта на имуществото му. Приел е за неоснователно заявеното от жалбоподателя, че като бивш служител на МВР, разрешението му се издава по право, като е посочил, че чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не визира самостоятелно основание за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, поради което няма основание да се изключи прилагането на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Заключил е, че в приложените към заявлението материали не са представени доказателства относно съществуваща или потенциална заплаха за живота, здравето или имуществото на заявителя, а това че притежава огнестрелно оръжие от 2002 г. не задължава съответният орган да издаде автоматично разрешение, а се извършва нова преценка за наличие на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1 ЗОПБВВПИ. Съдът приема, че с оглед на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ обосноваването на необходимостта от придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие е абсолютна предпоставка за издаване на разрешение, която важи при всички хипотези на искания за издаване на разрешения по реда на глава четвърта от закона, включително и това по чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ. Съдът приема, че доводите на жалбоподателя, че е бивш служител на МВР не обосновават необходимостта по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Без правно значение съдът приема и факта, че на жалбоподателя е било издавано разрешение, тъй като законът не въвежда различни условия, на които трябва да отговаря лицето, в хипотеза, когато вече му е било издавано разрешение. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Единственият спорен по делото въпрос е за обосноваността на заявлението с оглед на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Както приема и първоинстанционният съд, за да е налице изпълнение на изискването по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е необходимо заявителят да е посочил, първо, някоя от визираните в т. 10 причини, и второ, да е представил надлежни доказателства за нея, които да я правят основателна. В случая касаторът е посочил като причина за исканото разрешително самоотбрана. Но освен посочването на една от визираните в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ причини, заявителят следва да докаже и основателността на причината, т. е. следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана. От доказателствата по делото не се установява наличието на такива доказателства. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че твърдяното от касатора основание не е доказано при условията на пълно и главно доказване. Фактът, че на касатора е било издавано разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие, както правилно приема и първоинстанционният съд, е без правно значение за законосъобразността на оспорения акт. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното органът е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок, а безсрочно. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително за продължава срока му на действие или да преценява прекратено ли е действието на фактите и обстоятелствата, поради които е издадено предходното разрешително. Фактът, че касаторът е получил разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие в качеството на служител на МВР с прекратено правоотношение сам по себе си не е основание за автоматично продължаване на разрешението. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешително. Нормата е императивна и е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение. Това следва от систематичното й тълкуване - тя се намира в раздел Общи положения на главата четвърта Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия. Визираното в чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ касае единствено компетентния орган и вида на документите, които лицата служители на МВР с прекратено служебно правоотношение, представят за издаване на разрешение. Това значи, че разпоредбата се явява специална по отношение на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ, но само в частта, в която регламентира по различен начин изискванията, които са регламентирани и в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. В останалата част разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не изключва приложимостта на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. Наред с това разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не значи, че тогава, когато на служител на визираните ведомства веднъж е издадено разрешително за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за граждански цели автоматично следва да му бъде удължаван срока на разрешителното. Именно поради горното значение на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ органът е извършил преценка за съответствие на заявлението с изискванията на разпоредбата само досежно изискуемите документи, но се е позовал на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за да прецени основателността на искането. Видно от горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Съдът правилно е приел, че опитът за нападение от 2018 г. срещу жалбоподателя не е бил свързан конкретно с неговата личност или неговата работа, което се доказва и от факта, че нападателят е нападнал неговия съсед, след като се е отказал да нападне него. Въпреки това обаче да се издаде разрешение за носене на огнестрелно оръжие поради близост до Западен парк, където според жалбоподателя се събират криминално проявени лица, би означавало единствено въз основа на адресната регистрация на лицата да се издава разрешение на всички граждани, живеещи близо до Западен парк или разхождащи се в него. Тези доводи не обосновават по несъмнен начин основателността на искането, а тълкуването им по този начин не съответства на целта на закона. По горните съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд