Решение № 14229 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8748/2018 г.

Решение № 14229 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8748/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "АРТ БГ - ПРОДАКШЪН" ЕООД (с предишно наименование "П. П. - Трейд" ЕООД), притежаващо ЕИК *********, подадена чрез адв. Шопов против решение № 2891/30.04.2018 г. на Административен съд С. - Град, Т. отделение, 2 състав, постановено по адм. д. № 675 по описа за 2018 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р - 22221016008524 - 091 - 001/24.07.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1607/13.10.2017 г. на директора на Д "ОДОП" С. в тази част, като неоснователна. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Касаторът твърди, че решението в отхвърлителната му е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Акцентира върху обстоятелството, че срокът за съставяне на РД е до 29.05.2017 г. - работен ден, а докладът е издаден на 30.05.2017 година, след която дата съставителите на РД нямали вече качеството на ревизиращ приходен орган по смисъла на чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК. Твърди, че РА е нищожен и на друго основание, а именно: неспазване разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Моли чрез адв. Донова за пререшаване на делото и присъждане направените разноски. Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП е подала чрез юк. Станчева частна жалба срещу определение № 3688/12.06.2018 г. на АССГ, Трето отделение, 2 състав, постановено по адм. д. № 675/2018 г., с което е отхвърлено искането по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 2891/30.04.2018 г. по същото дело, в частта на съдебния акт за разноските. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, защото в процесния казус е неприложима нормата на чл. 78 ГПК, тъй като присъждане на юрисконсултското възнаграждение в полза на приходната администрация трябва да бъде на основание специалният текст на чл. 161 ДОПК. Параграф 2 от ДР на ДОПК препраща за неуредените случаи към приложимата по делото разпоредба на чл. 149, ал. 5 АПК. Не са налице основания за субсидиарното приложение на текстове от ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде изменено, като вместо присъдените 150 лева, на основание чл. 161, ал. 1, изр. второ ДОПК и съобразно материални интерес в размер на 906 312, 11 лв., да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение от 11 593, 12 лева. Частният жалбоподател се позовава на приетото в ТР № 3/13.05.2010 г. на ВАС, решение № 13738/14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8933/2016 г., опр. № 1607/6.02.2018 г. по адм. д. № 11509/2017 г. на ВАС. С. ЧЖ е депозиран писмен отговор от "АРТ БГ - ПРОДАКШЪН" ЕООД, в които се твърди, че определението е правилно, защото съдът не се е произнесъл по съществото на спора. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ и на ЧЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, валидността, допустимостта и правилността на решението и на определението прие за установено следното: Касационната жалба и частната жалба са подадени в срок, от страни по делото, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество КЖ е неоснователна, а ЧЖ е основателна. Административният съд е установил, че РА № Р - 22221016008524 - 091 - 001/24.07.2017 г. е издаден от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, определени със ЗВР № Р - 22221016008524 - 020 - 002/13.03.2017 г., като неиздаване на РД в срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК не лишава длъжностните лица от компетентността им да издадат доклада, макар и след определения със ЗВР срок. Още повече, че в случая забавата е в рамките на един ден. Идентични съображения са изложени относно неспазване на срока по чл. 119, ал. 2 ДОПК за издаване на РА. Поради това съдът е отхвърлил искането на дружеството за прогласяване нищожността на РА в процесната част. С молба от 15.05.2018 г. дирекцията е поискала съдът да измени решението си в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК вр. с чл. 161, ал. 1 ДОПК. Обосновала е искането с наличието на конкретен материален интерес по делото, поради което на основание чл. 8, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения в полза на Д "ОДОП" С. при ЦУ на НАП трябвало да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 11593, 12 лева. Съдът е счел, обаче, че разноските се дължат на основание чл. 143 АПК вр. с чл. 78 ГПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. с пар. 1 ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че АССГ законосъобразно е отхвърли искането на дружеството за прогласяване нищожността на процесния РА. Искането е обосновано с неспазване с един ден на срока за издаване на РД, но този срок е инструктивен и няма за последица отпадане времевата компетентност на издателите на РА и на съставителите на доклада. Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и доводите на представителя на ВАП относно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Спазени са писмената форма при издаване на РД и на РА, които са подписани от техните оправомощени издатели. Частната жалба на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП е основателна, тъй като в случая разноските е следвало да бъдат определени на основание специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Предмет на съдебния спор е било единствено искане за прогласяване нищожността на процесния РА, по което искане АССГ се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 2 - во, на администрацията се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като в изр. 3 - то е регламентирано, че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат. Материалния интерес по делото, установен с РА, чиято нищожност е претендирана, е 906 312, 11 лева, поради което и дължимото юрисконсултско възнаграждение за всяка една от двете инстанции е това по чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/9. юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - по 11 593, 12 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение