Решение № 4726 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3013/2018 г.

Решение № 4726 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3013/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, подадена чрез старши юрисконсулт К. М., против Решение № 538/10.01.2018 г., постановено по административно дело № 753/2017 г. по описа на Административен съд - В. Т.. Решението се обжалва в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-04001516007517-091-001/12.06.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 242/31.08.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, относно установени в тежест на Ц. Л. Д. допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. общо в размер на 3 158,06 лева и лихви в общ размер на 1 315,87 лева, както и в частта на присъдените разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното решение на основанията по като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се доводите на съда относно признатите от него като доказани суми, получени от родственици на ревизираното лице, както и определените суми за разходи за живот в годишен план. Твърди се, че извършената от вещото лице и възприета от съда съпоставка между приходите и разходите за ревизираните периоди не отговаряла на действителното съотношение, тъй като неправилно като начално салдо била включена сумата, представляваща положителна разлика между приходите и разходите на лицето за предходен период. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение, след което да се отхвърли изцяло жалбата против ревизионния акт, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - В. Т. Ответната страна Ц. Л. Д. се представлява от адвокат Денборов, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмени бележки. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на Административен съд - В. Т. да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на лицето Ц. Л. Д. са установени допълнителни публични задължения за данък върху доходите на физическите лица по реда на ЗДДФЛ - свободни професии, граждански договори и други доходи за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 3 645,25 лева и лихви в общ размер на 1 512,90 лева. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, като им е дал конкретни указания относно фактите, подлежащи на доказване. Проведени са две открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приети са писмени доказателства, разпитани са свидетели, изслушано е заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Приетите доказателства са допустими и относими към правния спор, обсъдени са от съда поотделно и в съвкупност, въз основа на които съдът е установил релевантните факти, извел е съответните правни изводи, и е постановил мотивиран и обоснован съдебен акт. Съдържащите се в съдебното решение фактически установявания и правни съждения се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като съответстват на събраните по делото доказателства и на материалния закон. Съдебният състав е извършил цялостна проверка за законосъобразност на ревизионния акт, като е отговорил на всички поддържани пред него възражения. Правилно по изложените в съдебния акт мотиви, е установено, че актът е издаден от компетентни органи, в съответната законоустановена форма и при спазване на административно-производствените правила. Относно съответствието на ревизионния акт с приложимите материално-правни норми, съдът е отделил спорното от безспорното, акцентирал на спорните въпроси, които е обсъдил и разрешил. Установено е, че ревизираното лице е получавало доходи от трудови правоотношения, не е подавало годишни данъчни декларации, има регистрирана фирма като едноличен търговец, но през ревизирания период същата не е осъществявала търговска дейност. Изследвани са приходите и разходите на лицето за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2015 г., като са установени конкретните суми, които лицето е получавало като трудови възнаграждения, получена рента, обстоятелства, свързани с продадени и закупени превозни средства, извършени разходи за платени от лицето услуги към Т. С., Мобайл АД, М. П., Т. Б.. При съпоставка на приходите и разходите, ревизиращият екип е установил, че разходите на лицето превишават неговите приходи, но не е преминал към особения ред на облагане по реда на чл. 122 ДОПК, а е извършил облагане по материалния закон, като несъответствието между приходи и разходи е прието за доходи с неустановен произход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Не е било спорно, че жалбоподателят е семеен и е живеел през процесния период в едно домакинство със съпругата му, две непълнолетни деца и майка му - И. Д. Първият спорен въпрос е свързан именно с твърдението на лицето за получени от майка му суми, които да бъдат отчетени в приходната част, като разполагаеми за покриване на разходите. Съдът съвсем логично е приел, че след като майката на ревизираното лице живее в домакинството му, то същата го е подпомагала със съответни суми, предоставени като дарение. И. Д. е разпитана като свидетел по делото, като е потвърдила извършените от нея дарения. Установено е също така, че тя е разполагал със суми в посочените размери, тъй като освен доход от пенсия, е придобила доход от застрахователен договор, както и е изтеглила банков заем в размер на 10 000 лева. Вещото лице е изследвало банковата сметка на Дочева, като е заключило, че същата е разполагала с достатъчно налични средства по периоди, от които е дарила част, и същевременно й е останала разполагаемост за посрещане на лични нужди. Следващият спорен въпрос касае признатите от съда доходи от средства, дарени от Л. М. - майка на съпругата на ревизирания. Установени са конкретните суми в левова равностойност, които Митова е превеждала чрез У. Ю., от които суми са изключени тези за покриване на задължението й към Топлофикация АД. Тези факти се потвърждават от свидетелските показания на Л. М., както и от обстоятелството, че същата през ревизираните периоди е реализирала достатъчно доходи от работа в Гърция. На следващо място, правилно съдът е извършил корекция на отразените в ревизионния акт разходи за живот, тъй като е установил неоснователно завишаване на същите. Неоснователно приходните органи са използвали едновременно данните на НСИ относно минималните разходи за поддръжка на домакинството и декларираните от самото лице разходи. Установено в случая е, че данните по НСИ са по-ниски от действително установените разходи за електричество, водоснабдяване и др., поради което правилно съдът е включил в разходната част само последните такива. Обосновано с оглед представените по делото доказателства, съдебният състав е отразил извършен разход за придобиване на лек автомобил О. А. през 2011 г., вместо през 2010 г. Правилни са изводите на съда и относно началното салдо за 2010 г., към което е прибавена сумата от 14 158,71 лева, която е била разполагаема по банкови сметки на лицето. Извършвайки корекция на приходната и разходната част в паричните потоци за съответните години, съобразно възприетото по-горе от първостепенния съд, вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е установило преразход на средства единствено за 2010 г. в размер на 2 252,21 лева, която сума е обложена на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, като доход от неустановен източник. За останалите данъчни периоди, не е установено превишение на разходи над приходи, респективно не е установен и данък за довнасяне. Настоящата съдебна инстанция намира за правилен подходът на експерта при изготвяне на паричните потоци да използва за начално салдо за всяка от годините, сумата представляваща положителен резултат за предходен данъчен период. Този подход е наложен в съдебната практика, тъй като напълно съответства на логическите правила - нормално и в унисон с житейската логика е в случаите, когато лицето е разходвало средства в по-нисък размер от тези, които е получило за съответния период, разликата или спестените средства да се използват за покриване на разходите му през следващата календарна година. По изложените мотиви, съдебното решение в оспорената част следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на сочените касационни основания за отмяна. При този изход на спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебно-деловодни разноски, които са в доказан размер на 800 лева за платно адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение