Решение № 15064 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12532/2014 г.

Решение № 15064 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12532/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по искане, подадено от Стефка Иванова Ангелова от гр. София за отмяна на влязлото в сила определение № 6780/07.11.2013 г., постановено по адм. дело № 6626/2013 г. по описа на Административен съд София - град, както и определение № 4322/28.03.2014 г., постановено по адм. дело № 3457/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което първото е оставено в сила. В искането, в съдебното заседание по делото и в писмените бележки, изготвени от пълномощника адв. Ива Т. Иванова се твърди, че е налице основание за отмяна на решението по чл. 239, т. 1 АПК - ново обстоятелство и ново доказателство, изразяващи се в постановеното решение по адм. дело № 3655/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Подателката на искането за отмяна претендира да бъдат отменени посочените определения, с които е приета за недопустима жалбата й против отговора на директора на Националния исторически музей /НИМ/ по искане с изх. № РД-44-11/31.05.2012 г., този отговор да бъде приет за индивидуален административен акт и спорът да бъде решен по същество от Върховния административен съд, като с решението съдът обяви за нищожен посочения отговор на директора на НИМ в частта за плащане на предоставената информация по Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ по Тарифа за таксите, които събират музеите и същият бъде задължен да прилага заповед на министъра на финансите № ЗМФ-1472/29.11.2011 г., т. е. да се плаща по 0,09 ст. на страница. Претендира се присъждане на направените разноски за това производство. Ответникът по искането за отмяна - директорът на Националния исторически музей, не е изразил становище. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите в искането за отмяна, приема за установено следното: С определение № 6780/07.11.2013 г. постановено по административно дело № 6626/2014 г. по описа на Административен съд София-град, чиято отмяна се иска, поправено за очевидна фактическа грешка с определение № 591/04.02.2014 г. по същото дело, е оставена без разглеждане жалбата на Стефка Иванова Ангелова срещу отговор, обективиран в писмо изх. № РД-44-11/31.05.2012 г. на директора на Националния исторически музей и е прекратено производството по делото. За да постанови този акт съдът е приел, че обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт, който да засяга пряко права или да създава задължения за жалбоподателката, а е процесуален акт, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Двете посочени определения /основното и за поправка на очевидна фактическа грешка/ са оставени в сила с определение № 4322/28.03.2014 г., постановено по адм. дело № 3457/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, чиято отмяна също е предмет на искането за отмяна. В мотивите на определението на ВАС е прието, че жалбата на Стефка Ангелова против писмо с изх. № РД-44-11/31.05.2012 г. на директора на НИМ правилно е оставена без разглеждане като недопустима, тъй като в обжалваната част писмото не съдържа характеристиките на индивидуален административен акт, а има уведомителен характер. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че искането за отмяна е подадено от легитимирано лице по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, тъй като Стефка Ангелова Иванова е била страна по делата, по които са постановени определенията, чиято отмяна се иска, тези определения са неблагоприятни за нея и същевременно преграждат по-нататъшното развитие на производството. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В искането за отмяна /както и в съдебното заседание по делото и в писмените бележки на пълномощника/ е посочено, че се подава на основание чл. 239, т. 1 АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. С искането за отмяна като ново доказателство, установяващо ново обстоятелство, е представено решение № 3893/12.06.2014 г., постановено по адм. дело № 3655/2013 г. на Административен съд София - град, което, според отбелязването на представеното копие, е влязло в сила на 08.07.2014 г. С това решение, по жалба на Стефка Иванова Ангелова е отменено писмо изх. № РД-44-16/20.02.2014 г. на директора на Националния исторически музей, в частта, с която са определени 22,50 лв. разходи на основание Тарифа за таксите, които събират музеите, Националния институт за недвижимо културно наследство и Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" за предоставяне на обществена информация със заявление вх. № РД-44-16/17.02.2014 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в отменената част на акта. Този документ, представляващ влязъл в сила съдебен акт, не установява нови обстоятелства от значение за делото, по което е постановен съдебния акт, чиято отмяна се претендира. С посоченото решение на Административен съд София - град е разрешен конкретен правен спор, който не е идентичен с правния спор, който е бил предявен с жалбата на Стефка Иванова Ангелова по адм. дело № 6626/2013 г. по описа на Административен съд София - град, оставена без разглеждане с постановеното определение, последното оставено в сила с определението по адм. дело № 3457/2014 г. на ВАС, седмо отделение. От мотивите на посочените съдебни актове /от една страна - решение № 3893/12.06.2014 г., постановено по адм. дело № 3655/2013 г. на Административен съд София - град, представено като ново доказателство, а от друга - определение № 6780/07.11.2013 г. по адм. дело № 6626/2013 г. на Административен съд София - град и определение № 4322/28.03.2014 г. по адм. дело № 3457/2014 г. на ВАС, седмо отделение, с което първото е оставено в сила, които са предмет на искането за отмяна/ е видно, че с тях е разрешен по различен начин въпросът относно допустимостта на съдебното оспорване на актове на директора на Националния исторически музей /писма/, в частта, с която е указано на адресата внасянето на такса за предоставяне на поисканата обществена информация по реда на ЗДОИ. Различното разрешение на сходни правни въпроси по различни дела не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, а съдебното решение, с което е прието различното тълкуване и приложение на закона не представлява ново доказателство по смисъла на същата правна норма. Представеното съдебно решение по адм. дело № 3655/2014 г. по описа на Административен съд София-град доказва единствено факта, че друг съдебен състав е приел за допустима жалба против писмо на директора на НИМ в частта, в която е определена за плащане такса за предоставяне на обществена информация. Това тълкуване и приложение на закона обаче няма значение на юридически или доказателствен факт за спорния процесуален въпрос относно допустимостта на жалбата по адм. дело № 6626/2013 г. на Административен съд София-град /относно допустимостта на оспорването от Стефка Иванова Ангелова на писмо изх. № РД-44-11/31.05.2012 г. на директора на Националния исторически музей/. Затова представеното решение по адм. дело № 3655/2014 г. по описа на Административен съд София - град не установява наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. В искането за отмяна и направеното уточнение в съдебното заседание не е посочено изрично, че искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК се основава и на решение № 564/04.02.2014 г., постановено по адм. дело № 11071/2013 г. по описа на Административен съд София - град, но доколкото подателката на искането за отмяна посочва като допълнителен аргумент и това съдебно решение и го представя по делото, следва да бъде отбелязано следното: С решение № 564/04.02.2014 г., постановено по адм. дело № 11071/2013 г. на Административен съд София - град, влязло в сила на 25.02.2014 г., съгласно отбелязването върху представеното копие, по жалба на Стефка Иванова Ангелова е отменено писмо изх. № РД-44-68/16.10.2013 г. на директора на Националния исторически музей, в частта, с която разходите за предоставяне на достъп до обществена информация са определени в размер на 10,00 лв., съгласно Тарифата за таксите, които се събират в музеите, Националния институт за недвижимо културно наследство и Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" за извършване на услуги и издаване на документи и дубликати и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в отменената част на акта. За това решение важат в пълна степен всички изложени по-горе съображения относно решение № 3893/12.06.2014 г. по адм. дело № 3655/2013 г. на Административен съд София - град, поради което то също не установява наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Наред с това, подобно искане за отмяна /дори и да беше предявено/, би било недопустимо поради изтичане на тримесечния срок, визиран в чл. 240, ал. 2 АПК, считано от узнаването на решението по адм. дело № 3655/2013 г. /най-късно 14 дни преди датата на влизането му в сила/, към датата на подаване на искането, по което е образувано настоящото дело - 21.07.2014 г. Отделно от това, следва да се има предвид, че решение № 564/04.02.2014 г., постановено по адм. дело № 11071/2013 г. на Административен съд София - град вече е било представено като доказателство по искане, подадено от Стефка Иванова Ангелова за отмяна на влезлите в сила определение № 6780/07.11.2013 г., постановено по адм. дело № 6626/2013 г. по описа на Административен съд София - град, както и определение № 4322/28.03.2014 г., постановено по адм. дело № 3457/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, на основание чл. 239, т. 4 АПК. По искането е постановено решение № 9708/10.07.2014 г. по адм. дело № 7011/2014 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на втора колегия, с което искането за отмяна е отхвърлено по съображения, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, тъй като липсва идентичност на искането /предмет на разглеждане по делата са били два различни акта на директора на НИМ/. В настоящото производство не е направено искане за отмяна с правно основание по чл. 239, т. 4 АПК, което да е основано на противоречие с решение № 3893/12.06.2014 г., постановено по адм. дело № 3655/2013 г. на Административен съд София - град, поради което настоящият състав не следва да се произнася по такова искане. Следва да се отбележи, че предвид съдържанието на искането за отмяна, по същество претенцията на Стефка Ангелова представлява искане за преразглеждане на определение № 6780/07.11.2013 г. по адм. дело № 6626/2013 г. на Административен съд София - град, както и определение № 4322/28.03.2014 г. по адм. дело № 3457/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, по съображения за неправилност, което е недопустимо предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Поради изложените съображения не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,