Решение № 7492 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12652/2016 г.

Решение № 7492 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12652/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Б. Л. К. и Г. В. К., предтавлявани от адв. Стоименов, надлежно упълномощен, против решение № 5740/26.08.2016 г. по адм. д. № 10088/2015 г. по описа на Административен съд С. град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, кмет на район "Б.", Столична община, представляван от адв. Панайотова, поддръжна стовище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците, началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ С. и Н. В. С. не вземат становище. Прокурорът от Върховната администативна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира подадената от надлежно легитимирани лица в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима и основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. град е отхвърлил оспорването на касаторите Б. Л. К. и Г. В. К. срещу заповед № КД- 14-22-424/22.03.2013 г. на началника на СГКК С., с която на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, по заявление на Н. В. С., действащ чрез пълномощник, В. Г. С., е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., Столична община, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ С., изразяващо се в обединение на поземлени имоти с идентификатори 02659.2192.992 и 02659.2192.993 в нов имот с идентификатор 02659.2192.1860 в съответствие с границите на УПИ ХVIII-992,993, кв. 15 по регулационен план, одобрен със заповеди № № 330/17.10.1977 г. и РД-09-50-53:17.04.2009 г. и приложени документи за собственост. Двата поземлени имота, първият по КР собственост на С. и К., а вторият- без данни за правото на собственост са заличени и посочените лица за вписани в КР като собственици на новообразувания имот с идентификатор 02659.2192.1860. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в унисон с административнопроизводствени правила и материалния закон, предвид манифестираното в хода на преписката съгласие на съсобствениците. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Административната преписка е открита по повод заявление вх. № 94-8405/12.02.2013 г. на Н. В. С., предтавляван от В. Г. С. по силата пълномощно с нотариална заверка с дата 21.03.2008 г. с искане за нанасяне на нов обект на кадастъра, образуван след заличаване на съществуващи в КК имоти с идентификатори 02659.2192.992 и 02659.2192.993 г. С оглед действащото през 2013 г. законово изискване по преписката е съставен акт за непълноти и грешки № 366/27.02.2013 г., подписан от В. Г. С. от в качеството на пълномощник на заявителя Н. В. С. и заинтересуваните лица Г. В. К. и Б. Л. К.. По делото са приложени /л. 61 и л. 85/ пълномощните, с които В. Г. С. е участвала в качеството на пълномощник на собствениците на заличения имот с идентификатор 02659.2192.992, видно от които никой от упълномощителите не й е предоставил права да го представлява пред СГКК и от негово име да подаде заявление за изменение КККР, или да го представлява при процедиране на административната преписка. В пълномощното, подписано от Садонков, са посочени държавни органи, институци и юридически лица, между които СГКК С. не фигурира а, видно от съдържанието на подписаното от тях пълномощно, касаторите К. са упълномощили С. да извърши действия във връзка с узаконяване на жилищна сграда в УПИ ХVIII-992,993 и да ги представлява пред всички служби и отдели на район "Б.", вкл. техническата служба. При преценка активната легитимация на пълномощника следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя срямо това, което пълномощникът е заявил. От тук следва, че пълномощникът С. не е разполагал с представителна власт, както да инициира началото на административната преписка, така и да представлява упълномощителите си по нея, вкл. да подпише от тяхно име и за тяхна сметка съставения акт за непълноти и грешки и да получи съобщенията, адресирани до всеки от тях за издадената заповед, още повече, че пълномощните са подписани съответно на 21.03.2008 г. и на 12.12.2011 г., т. е преди издаването на заповед № РД-18-13/17.01.2012 г ., чието изменение в частта на имоти 02.659.2192.992 и 02659.2192.993 е предмет на заявлението. Изложеното налага извода, че административната преписка е процедирана при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което определя издадената по тази преписка заповед незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд не е отчел рамките на предоставената на пълномощника Садонкова представителна власт, предвид което решаващият правен извод за законосъобразност на обжалваната заповед е възприет в нарушение на материалния закон. Обоснованото с този извод решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Мотивиран от горното, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд