Решение № 7628 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10959/2023 г.

Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.248 от Гражданския процесуален кодекс /АПК/. С решение 327 от 11.10.2023г., постановено по адм.д . 240/2023г. Административен съд Стара Загора е отхвърлил иска на А. О. Ч. от гр. Бургас против Областна дирекция на МВР Стара Загора за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лв. и лихва върху сумата в размер на 1000 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Съдът е осъдил А. О. Ч. да заплати но Областна дирекция на МВР Стара Загора, на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, сумата от 100 лв. , представляваща а юрисконсултско възнаграждение . Срещу така постановеното решение, включоително и в частта на разноските, е подадена касационна жалба, по която е образувано адм.д. 10959/2023г. по описа на Върховен административен съд. С решение 9037 от 22.07.2024г., постановено по адм.д 10959/2023г. Върховен административен съд в производството по чл. 208 и сл. АПК е оставил в сила решение 327 от 11.10.2023г., постановено по адм.д . 240/2023г. по описа на Административен съд Стара Загора. След постановяване на решението на ВАС касационният жалбоподател е депозирал искане вх. 12630 от 16.07.2023г., с което на осн. чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК е поискал изменение на решение 9037 от 22.07.2024г. в частта за разноските и да бъде отменено решение 327 от 11.10.2023г. постановено по адм.д 240/2023г. в частта му , с която А. О. Ч. е осъден да заплати на ОД на МВР Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В искането са изложени съображения за специалния характер на разпоредбата на чл. 10, ал.2 ЗОДОВ, който изключва приложението на чл. 143 АПК и чл. 78 ГПК. Посочено е, че възнаграждението за юрисконсулт не се включва в понятието разноски по производството, употребено в чл. 10 ЗОДОВ. По тази причина административният съд е следвало да остави без уважение искането за присъждане на разноски под формата на възнаграждение за юрисконсулт, а ВАС следва да отмени решението в тази му част. Изложил е, че тези съображения са посочени в касационната жалба, с която решението на административния съд се обжалва и в частта за присъдените разноски. С определение от 10.01.2025г., по адм.д 10959/2023г. ВАС е отменил хода по същество и е внесъл делото в открито съдебно заседание за произнасяне по искането. В мотивите си е посочил, че въпреки изрично посочения в касационната жалба предмет на обжалване, включващ както отхвърлителната част на решението на АС Стара Загора, така и отговорността за разноските, възложени на ищеца, в мотивите си не е обсъдил оплакването по отношение на възложените разноски и в диспозитива на решение 9037 от 22.07.2024г. не е посочил изрично, дали решение 327/11.10.2023г. се оставя в сила изцяло, т.е. и в частта за разноските. Предвид това, производството по чл. 176 АПК, вр. чл. 228 АПК следва да се счита за инициирано както по искане на страната касационен жалбоподател, така и по почин на съда. Нормата, на която се позовава касационният жалбоподател за да обоснове недължимост за възнаграждение за юрисконсулт е чл.10, ал.2 ЗОДОВ, според която ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Действително, нормата на чл. 10 ЗОДОВ има специален характер по отношение на чл. 143 АПК и урежда по изричен и специален начин отговорността за разноски. Правилно е да се счита, че в понятието разноски по производството не се включва възнаграждението за юрисконсулт, респ. възнаграждението за адвокат. В това понятие, както правилно се сочи в искането следва да се включват само тези разноски, които са свързани с извършването на процесуални действия в хода на производството по делото разноски за вещи лица, за свидетели, за извършване на оглед и др. До изменението и допълнението на чл. 10 ЗОДОВ - ДВ, бр. 94 от 2019 г. ,в съдебната практика разпоредбата на чл. 10 ЗОДОВ бе тълкувана и прилагана по начин, при който, при отхвърляне на иска, ищецът не дължи възнаграждение за юрисконсулт на ответника. В съдебните актове, приведени като примери в сезиращото искане, е извършено именно такова тълкуване и прилагане на закона досежно разноските. С изменението и допълнението на ЗОДОВ - ДВ, бр. 94 от 2019 г. законодателят създаде нова алинея 4 на чл. 10, съгласно която съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. При изричната законова регламентация на възнаграждението за юрисконсулт в ал.4 на чл. 10 ЗОДОВ, отговорността за разноски на ищеца при отхвърляне на иска се допълва и с изричната отговорност да заплати възнаграждение за юрисконсулт на иска. Цитираната от касационния жалбоподател съдебна практика предхожда изменението на закона и понастоящем същата се явява несъобразена с изменението на закона. По изложените съображения искането на А. О. Ч. с вх. 12630 от 16.07.2023г., с което на осн. чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК е поискал допълване на решение 9037 от 22.07.2024г. по отношение 327 от 11.10.2023г. постановено по адм.д 240/2023г. и неговата отмяна в частта му , с която А. О. Ч. е осъден да заплати на ОД на МВР Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. , следва да се отхвърли. Настоящата инстанция, която и по свой почин е инициирала производството по чл. 176 АПК, намира, че решението по адм.д. 10959/2023г. следва да се допълни по следния начин: в диспозитива на решение 9037 от 22.07.2024г., постановено по адм.д 10959/2023г. Върховен административен съд, след думите : Оставя в сила и преди думите: решение 327/11.10.2023г. по адм.дело 240/2023г. на Административен съд Стара Загора следва да се добави : изцяло. С оглед на изложеното и на осн. чл. 176 АПК, вр. чл. 228 АПК Върховният административен съд